Гледам ги днес. Същите физиономии, само дето са си присадили коса, купили са си по-скъпи очила и са се научили да говорят с онзи мек, брюкселски пластмасов тон, от който ти се досира. Гледам ги и си мисля за Тошо Тошев. Лека му пръст на Стария. Той си отиде, обаче онова, което остави между кориците...
