Варненският административен съд се превърна в арена на сблъсък, който надхвърля мащабите на обикновен регионален спор и заплашва да разклати из основи цялата финансова конструкция на българското здравеопазване. Четири лечебни заведения в морската столица водят паралелни съдебни битки срещу Националната здравноосигурителна каса за неразплатена медицинска дейност на стойност над четири милиона и сто хиляди евро без натрупаните лихви. Зад сухите юридически термини и счетоводните експертизи обаче стои фундаментален въпрос, засягащ пряко всеки български гражданин. Може ли държавният фонд да откаже да плати за реално излекувани здравноосигурени пациенти само защото предварително разчертаният за месеца бюджет е свършил. В разследване за Свободния информационен канал проследяваме как финансовото планиране се превърна в бариера пред правото на здравеопазване и кой всъщност прекрачва правилата в тази институционална криза.

В основата на проблема стои конкретен казус, при който Университетската многопрофилна болница за активно лечение Света Марина претендира за заплащане на извършени клинични пътеки и процедури. Първоначалните публични съобщения омаловажиха мащаба на най-новия иск, като посочиха сума от малко над хиляда евро, докато действителният размер на главницата е един милион сто петдесет и шест хиляди евро за дейности през юни и юли. Заедно с предходното дело, заведено в началото на август за дейности от края на миналата и първите месеци на настоящата година, финансовата претенция само на тази болница надхвърля три милиона и шестдесет хиляди евро. Според лечебното заведение лечението е напълно осъществено, преминало е през строг медицински и финансов отчет и е прието от контролните органи без възражения относно качеството или основателността му. Въпреки това парите не са преведени, а като единствено основание се сочи надхвърлянето на предварително зададените за съответния период месечни лимити.

Случаят със Света Марина далеч не е изолиран инцидент на лошо мениджърско планиране, защото по абсолютно същия път са поели още три структури в града. Кардиолайф води процес за над двеста и шестдесет хиляди евро за непризнати дейности и медицински изделия. Болница Света Анна претендира за повече от петстотин двадесет и пет хиляди евро за лечение на пациенти от втората половина на предходната година. Бившата транспортна болница във Варна след процесуални маневри поднови своя иск за близо триста хиляди евро. Когато четири коренно различни по профил и структура лечебни заведения в един и същи областен център се изправят пред същия дефицит, аргументът за единична мениджърска грешка започва да издиша. На дневен ред излиза съмнението за системен дефект в начина, по който Касата прогнозира и разпределя ресурсите си за болнична помощ.

За да се разбере абсурдността на сегашното положение, трябва да се върнем към пролетта на по-миналата година, когато Конституционният съд отмени текстовете от Закона за здравното осигуряване, въвеждащи абсолютна забрана за плащане на така наречената надлимитна дейност. Тогава висшите магистрати бяха категорични, че финансовата дисциплина е важна държавна цел, но тя не може да се преследва чрез прехвърляне на целия финансов риск върху болниците и пациентите. Решението на конституционните съдии стъпи на простичката истина, че човек не избира кога да се разболее и едно лечебно заведение не може да върне пациент в спешно или неотложно състояние само защото календарният лимит е изчерпан.

Вместо да преструктурира начина на финансиране и да създаде гъвкави механизми за реакция при реално повишено потребление, законодателят избра да заобиколи решението на Конституционния съд. През миналото лято тихомълком бе приета нова разпоредба в същия закон, която отново обвърза плащанията единствено с предварително договорените стойности. Този ход срещна президентско вето с предупреждението, че се възстановява порочна практика, но управляващото мнозинство го преодоля. Днес именно този нов параграф е щитът, зад който Касата застава в съдебните зали, за да отказва плащания по същество. Юристите на Света Анна вече направиха логичния ход, като поискаха съдът отново да сезира Конституционния съд заради пренаписването на вече обявени за незаконни правила.

Това превръща варненските дела в ключов тест за държавността. Ако съдът откаже плащане, ще бъде узаконен порочният принцип, че осигуреният гражданин има гарантирани права само до изчерпване на квотата за съответния месец. Ако обаче магистратите присъдят парите на болниците, Касата ще трябва да плати не само извършеното лечение, но и десетки хиляди евро за лихви, държавни такси и хонорари за външни експертизи. По този начин институцията, призвана да пази обществените пари, всъщност ощетява бюджета чрез натрупване на скрит съдебен дълг. Спестяването на разходи се оказва пълна илюзия, защото накрая парите пак се плащат от същите данъкоплатци, но с огромна наказателна надбавка.

В този сложен възел обаче трябва да се зададат и най-неудобните въпроси към ръководствата на самите болници. Твърдението, че всяка стотинка над лимита трябва да бъде автоматично покрита от държавата, крие риск от безконтролно надуване на хоспитализациите. Света Марина разполага с над хиляда и двеста легла и генерира колосални обеми от дейност. Ръководството на болницата дължи категоричен и публичен отговор каква част от тези три милиона евро представляват спешни и животоспасяващи интервенции, които не са търпели отлагане, и каква част са били планови приеми. Ако пациентите са постъпили за планово лечение, знаело ли е ръководството предварително, че финансовият лимит е изчерпан, и направило ли е опит да управлява листата на чакащите или да уведоми регионалната здравна каса за необходимостта от пренасочване. Без тази яснота остава съмнението дали университетските мастодонти не използват авторитета си, за да поставят държавата пред свършен факт чрез неконтролиран прием.

В същото време най-тежкият въпрос остава в полето на Националната здравноосигурителна каса. Ако инспекторите на институцията признават, че зад спорните четири милиона евро стоят реални хора, преминали реални операции и изследвания без фалшификации в документите, кои точно от тях според чиновниците е трябвало да останат на улицата. Трябвало ли е лекарите да поставят бариера пред входа на отделенията в средата на месеца и да обясняват на осигурените граждани, че техните вноски са валидни само до определена дата. И защо при наличието на предвиден по закон бюджетен резерв и спестени средства от незаети обеми в други региони, Касата избира да влезе в унизителни съдебни битки, вместо да извърши своевременно финансово преразпределение.

Истинският мащаб на проблема тепърва ще излиза наяве. Варненските процеси са само първото видимо пропукване в една система, която се опитва да балансира бюджета за сметка на лекарите и болните. В това специално проучване за Свободния информационен канал показваме, че когато държавата се откаже от реалния анализ на здравните потребности и го замени с чиновнически лимити, резултатът винаги е един и същ. Лечебните заведения са принудени да работят на кредит, доверието в осигурителния модел се срива, а пациентът остава заложник на счетоводни сметки, в които за неговото здраве просто няма предвидени редове. Предстоящите съдебни актове ще покажат дали правото на лечение ще надделее над чиновническото удобство, или здравната система ще продължи да съществува в парадокса на непризнатата, но спасена човешка съдба.