Пълна институционална бутафория, смазваща концентрация на власт в тесен партийно-номенклатурен кръг и перфектно изпипана юридическа гилотина за разправа с неудобни разследващи инспектори лъснаха зад кулисите на дълго рекламираната антикорупционна реформа у нас. Сензационни документи, с които нашият свободен информационен канал успя да се сдобие ексклузивно от високите етажи на властта, разкриват грандиозен план за създаването на поредното държавно острие за политически натиск. Разследването ни стъпва директно върху официалния проект на Устройствен правилник на Комисията за противодействие на корупцията (файл 1787744592_nfOF5LOZ.pdf), състоящ се от 155 детайлни члена, ведно с официалните Мотиви към проекта (файл 1787744592_35AXAnNq.pdf), внесени за спешно съгласуване на Портала за обществени консултации на Министерския съвет. Нормативната бомба се базира пряко на новоприетия Закон за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности (ЗПКСЛЗПД), обнародван в „Държавен вестник“ брой 51 от 05.06.2026 г., и се прокарва ударно под претекста на задължението по § 13, ал. 1 от Преходните и заключителните разпоредби на същия закон, изискващ двумесечен срок от встъпването на новия колективен орган.

Вместо безпощаден независим орган, който да преследва крадците на милиарди по високите етажи, потайните чиновници са конструирали репресивен механизъм с гумен печат, чрез който политическите мастодонти да контролират кой да бъде разследван и кой да остане недосегаем до края на дните си. Още първият поглед върху мотивите към нормативния франкенщайн хвърля в истински ступор всеки непредубеден юрист. Авторите на проекта нагло заобикалят утвърдените стандарти на правовата държава и прегазват с валяк Закона за нормативните актове, като налагат драстично орязан 14-дневен срок за обществено обсъждане вместо законоустановения 30-дневен прозорец по чл. 26, ал. 4 от ЗНА. Цялата тази нагла юридическа еквилибристика е замазана с циничното обяснение, че целта била да се предотврати институционален вакуум и забавяне при кадровото окомплектоване на мегаструктурата. Зад тази мазна чиновническа фразеология обаче прозира панически страх от широк обществен дебат, критични въпроси от страна на магистратската и академичната общност и светкавичен опит правилникът да бъде пробутан през задния вход, преди гражданите въобще да разберат какво ги чака.

Истинският абсурд и безконтролен цирк започва при разпределението на властта на върха на мегаструктурата. Текстовете в правилника, стъпващи на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от ЗПКСЛЗПД, дефинират Комисията като независим, постоянно действащ орган и юридическо лице на бюджетна издръжка със седалище в София, но бетонират нечуван управленски нонсенс: докато редовите членове на колективния орган карат разточителни 5-годишни мандати, председателят се сменя всяка божа година на ротационен принцип. Тази карикатурна едногодишна въртележка отваря широко вратата за тотално безотговорно размиване на всякакъв контрол и визия. Всеки временен шеф, настанил се в удобното кресло за скромните 12 месеца, може преспокойно да прехвърля вината за забавени проверки, скрити папки и провалени разработки върху предшественика си или да завещава неразкритите скандали на следващия по ред. Докато обществото очаква присъди за корумпирани министри, кметове и партийни олигарси, на върха на антикорупционната комисия ще се играе безкраен институционален пинг-понг с отговорността, в който реалният губещ ще бъде само българският данъкоплатец.

Когато се разгърнат детайлите около административната йерархия, картината става още по-зловеща. В правилника е заложена брутална концентрация на контролни лостове директно под крилото на ръководството. Всички ключови звена за вътрешен надзор, включително прословутата дирекция „Вътрешна сигурност“ по чл. 25, звеното за „Вътрешен одит“ по чл. 21, Инспекторатът и дори Главният секретар са поставени на пряко подчинение единствено на председателя на комисията. Правомощията на дирекция „Вътрешна сигурност“ буквално смразяват кръвта на редовите служители, защото това звено е овластено да предотвратява, пресича и разкрива престъпления и нарушения, извършени от самите служители на комисията, както и да извършва целеви проверки по сигнали за тяхна нерегламентирана дейност. С други думи, разследващите агенти и инспектори, които би трябвало да ровят по следите на най-мрачните корупционни схеми в държавата, ще бъдат държани под непрекъснат прицел и директен шпионаж от вътрешната опричнина на своя временен началник. Ако някой принципен експерт случайно посегне към разработка срещу мастит олигарх или щедър спонсор на управляващата коалиция, тайните ченгета на председателя веднага могат да му спретнат вътрешна проверка и да го изхвърлят на улицата.

Това се потвърждава категорично и от смазващите дисциплинарни текстове, разписани от чл. 108 до чл. 112 от нормативния опус. Правилникът създава истинска инквизиционна машина, в която служителите могат да бъдат смачкани с административни наказания като забележка, порицание, недопускане за израстване в ранг, понижаване в длъжност и дори директно уволнение по силата на изключително разтегливи и субективни формулировки. За разлика от безпощадната строгост към подчинените, шефовете са си осигурили пълен личен комфорт, като в чл. 108 черно на бяло са записали, че по анонимни сигнали не се образува дисциплинарно производство. Така всеки гражданин или честен служител, който се осмели анонимно да сигнализира за злоупотреба, подкуп или натиск от страна на висш началник в комисията, ще удари на камък, а сигналът му ще отиде директно в коша за боклук. В същото време проверката срещу редовия инспектор стартира светкавично с писмена заповед на дисциплинарно наказващия орган, който си назначава послушна вътрешна комисия и я задължава да изфабрикува доклад с описание на нарушението, вредните последици и вината на набелязаната мишена.

Особено комичен и същевременно циничен е чл. 61 от правилника, който показва до каква степен партийната зараза е проникнала в текстовете. Там съвсем официално е разписано, че служителите на специализираните дирекции „Разследване“ и „Оперативни дейности“ могат да се кандидатират за президент и вицепрезидент на Република България, народни представители, евродепутати, общински съветници и кметове. Вместо тези кадри със специални правомощия да бъдат напълно деполитизирани и изолирани от партийни апетити, нормативният акт директно им разчиства пътя да скачат от белезниците и тайните разработки направо в кандидатдепутатските листи, стига при регистрация формално да прекратят или замразят службата си. Това отваря гигантски шлюз за политически рекет, при който оперативни работници могат да трупат масиви от компромати и след това да осребряват полицейските си папки направо в депутатски и кметски кресла.

Зад цялата тази тежка репресивна фасада се крие и абсолютно скандален финансов цинизъм. В съпътстващите мотиви авторите на проекта най-безпардонно декларират, че приемането на новия устройствен правилник нямало да изисква допълнителни финансови средства от републиканския бюджет и всичко щяло да се вмести в рамките на утвърдените средства за съответната година. Това нагло твърдение звучи като подигравка със здравия разум. Всеки грамотен финансист знае, че цялостното структуриране на десетки дирекции, създаването на нови специализирани звена за мрежова и информационна сигурност, плащането на специални възнаграждения, скъпото материално-техническо осигуряване и поддържането на масивна инфраструктура за електронни публични регистри струва десетки милиони левове на данъкоплатците. Опитът разходите да бъдат скрити зад кухи клишета за нулев финансов ефект е класически административен трик за замазване на очите на обществото и заобикаляне на задължителните финансово-икономически обосновки по чл. 28 от ЗНА.

Истинска бомба със закъснител цъка и в разпоредбите на чл. 152 и чл. 153 от проекта, регламентиращи публичните електронни регистри и съхранението на чувствителни масиви от лични данни. Органът ще акумулира цялата интимна информация за банковите сметки, задграничните авоари, имотите, кредитите и фирмените участия на целия държавен елит. Вместо строги, прозрачни и законово фиксирани технологични гаранции обаче, чл. 153 прехвърля цялата отговорност към неясни вътрешни правила за работа и ведомствени инструкции. Това създава колосална опасност от избирателно и контролирано изтичане на имуществени декларации към удобни медийни бухалки за омаскаряване на неудобни политически и обществени фигури точно преди избори. Така базата данни се превръща не в щит срещу корупцията, а в златна мина за изнудване, търговия с влияние и политически шантаж в индустриални размери.

Сглобеният на тъмно Устройствен правилник не е нищо повече от перфектно маскирана димна завеса, зад която се бетонира поредната държавна машина за политически чадъри. Докато обикновените хора очакват реално правосъдие и спиране на грабежа, институционалните архитекти са произвели послушна чиновническа армия, държана на къса каишка от временни едногодишни началници и вътрешни шпиони. Ако това творение влезе в сила в този му вид, България окончателно ще циментира статута си на територия, в която борбата с корупцията е превърната в най-доходния и циничен репресивен бизнес. Разследването на свободния информационен канал тепърва ще вади на светло авторите на този срамен проект, които се надяваха тихомълком да превърнат антикорупционната комисия в лична ловна дружинка за отстрел на политически противници.

ЦИРК БЪЛГАРИЯ: АНТИКОРУПЦИЯ НА КИЛОГРАМ

Гледам новия правилник на поредната антикорупционна комисия и ми идва да се прекръстя с левия крак. Тези хора пак ни правят на идиоти, ама от онези, класическите, дето си плащат билета за собственото си обесване. Написали сто и петдесет члена с тежък, мазен чиновнически език, за да ни обяснят как от утре ще борят лошите.

Само че като го разгърнеш това държавно писание, виждаш познатия стар български патент. Шефът на комисията щял да се сменя всяка година на ротация. Разбирате ли гения на тая работа? Днес си шеф, утре те няма. Като изчезне някое дело за милиони, сегашният ще вика: „Ама то оня преди мен го покри, аз тъкмо си носех сакото от химическо“. А онзи преди него вече си харчи безотговорно пенсията на някой остров. Държава на временните шефове и постоянните крадци. Перфектната схема – няма виновен, няма наказан, има само колективна безотговорност и заплати от нашите данъци.

На всичкото отгоре пробутват цялата тая галимация за 14 дена обществено обсъждане. Бързат хората. Докато българинът брои стотинките за сирене и се чуди как да си плати тока, чиновниците тихомълком си гласуват новия репресивен рай. Сложили си и собствена вътрешна полиция, която да дебне редовите инспектори. Демек, ако някое момче там случайно реши да си свърши работата и погне някой мастит партиен спонсор, веднага му пращат вътрешните кучета да го уволнят за неправилно дишане. А за десерт – забранили анонимните сигнали срещу шефовете. Те са чисти като сълза, за тях само с нотариална покана и букет цветя.

Това не е борба с корупцията. Това е поредният скъпоструващ сапунен мехур, опакован в лъскави мотиви за пред Брюксел. Направиха си поредната бухалка, ушиха ѝ удобни папки и ни казаха да ръкопляскаме. Пълен цирк, драги зрители. Само че цената на билета я плащаме ние – всеки божи ден, докато чакаме справедливост, която никога няма да дойде.