Димитър Ваклинов ексклузивно пред „Свободният информационен канал“: „Нашата цел е хората да получат реална технология, която да им даде възможност да отглеждат смръчкула при подходящи условия и да създават продукт с висока добавена стойност“

В българското земеделие и предприемачество рядко се срещат инициативи, които изискват не просто сезонна инвестиция, а цял жизнен път, посветен на една единствена цел. Докато масовите култури следват утвърдени и често предсказуеми пътеки, опитите за овладяване на капризни природни процеси остават територия на малцина ентусиасти. Смръчкулата, Morchella spp., е сред най-високо ценените ядливи гъби в света, позната с неповторимия си опушен и наситен вкус, сложната си структура и изключително ограниченото естествено предлагане. Тя никога не е била масов продукт, а деликатес, чието събиране в дивата природа зависи от капризите на пролетта, влагата и почвените температури. Именно поради това десетилетия наред опитите за нейното контролирано култивиране по света са срещали сериозни стени, изградени от биологичната сложност на самата гъба. В България този трудъкоемък път е извървян от Димитър Ваклинов, който работи повече от 15 години върху култивирането на смръчкула в страната. Неговата идея е този рядък природен дар да не остава зависим единствено от щастливата слука в гората, а при подходящи условия да може да бъде отглеждан контролирано. След дълги години на непрекъснати наблюдения, експерименти и изпитания, той разработва технология, която включва специален материал и прецизни инструкции за подготовката на почвата, необходимите условия за отглеждане и последващите етапи на производството. Това е история за постоянството на един човек, който преследва идея, смятана от мнозина за невъзможна, и чиято разработка е замислена така, че да бъде приложима дори от хора без дългогодишен професионален опит в гъбопроизводството, разкривайки нови хоризонти за земеделските производители, малкия бизнес и хората, търсещи алтернативни култури с по-висока добавена стойност.

Въпрос: Г-н Ваклинов, как започна всичко преди повече от 15 години и какво ви насочи към една толкова сложна и непредсказуема гъба като смръчкулата?

Отговор: В началото стоеше чисто човешкото любопитство и усещането, че природата крие загатки, които си струва да бъдат разгадани. Смръчкулата винаги е била особена гъба. Тя се появява за кратко през пролетта, изчезва бързо и цената ѝ на пазара отразява точно тази недостъпност. Когато за първи път се сблъсках с нея в професионален и личен план, си зададох въпроса защо човечеството може да култивира толкова много други видове, а тази остава изцяло в ръцете на случайността. В началото знанието ми беше оскъдно, разчитах на теоретични предположения и базови ботанически познания. С течение на годините обаче стана ясно, че книгите дават само обща посока, а истината се крие в детайлите на терена. Първите години бяха поредица от грешки, разочарования и непрекъснато преосмисляне на подхода. Научих, че смръчкулата не търпи повърхностно отношение и че всяко отклонение в температурата или влажността може да унищожи месеци труд. Но именно тази сложност ме задържа. Всеки малък успех, макар и постигнат след десет неуспеха, показваше, че пътят е верен.

Въпрос: Споменахте години на неуспехи. Колко пъти ви се е налагало да започвате отначало и имало ли е момент, в който сте бил готов да се откажете?

Отговор: Имало е периоди, в които съм спирал всичко за седмици, за да преосмисля къде бъркам. Когато работиш с жива материя, която зависи от подземни симбиози и микроклимат, ти нямаш пълен контрол върху всяка променлива. Започвал съм отначало сигурно десетки пъти. Сменял съм състава на материала, експериментирал съм с различни почвени профили, опитвал съм различни дълбочини и степени на влажност. Имаше години, в които природата сякаш отказваше да съдейства, а резултатите накрая бяха нулеви. В такива моменти човек се пита защо изобщо го прави и дали има смисъл да губи време и средства. Но вътрешното усещане, че сме на прага на нещо значимо, никога не ме напусна напълно. Семейството ми беше подкрепа, макар че близките ми често гледаха с основателна тревога на тази моя обсесия. Истинският повратен момент дойде тогава, когато успяхме да повторим резултата при контролирани условия за първи път, а след това и втори, и трети път. Тогава разбрах, че не става въпрос за щаст случайна комбинация от обстоятелства, а за работеща технология.

Въпрос: Какво всъщност представлява тази разработена технология и какъв е принципът зад нея, без навлизане в защитени тайни?

Отговор: Основата на технологията е създаването на среда, която максимално да имитира и поддържа естествените условия, необходими на мицела да се развие и да даде плодоносно тяло. Тя включва специален материал, който подготвяме предварително, и детайлни инструкции за подготовката на почвата, където ще се случи засаждането. Не става въпрос за магия, а за прецизност. Почвата трябва да има точно определена структура, киселинност и способност да задържа влага, без да се сбива прекомерно. Специалният материал играе ролята на носител и хранителна база, която дава на мицела необходимия тласък в началната фаза. След това идват етапите на поддържане на температурата, влагата и съобразените с сезона мероприятия. Цялата философия на разработката ни е да превърнем нещо изключително сложно и капризно в процес, който може да бъде управляван от човек, стига да следва правилата. Нашата цел е хората да получат реална технология, която да им даде възможност да отглеждат смръчкула при подходящи условия и да създават продукт с висока добавена стойност.

Въпрос: Един от най-честите страшни въпроси за начинаещите земеделци е свързан с риска. Има ли гаранция за реколта при тази технология?

Отговор: Абсолютна гаранция в земеделието няма и който твърди обратното, просто лъже. Ние говорим за биологичен процес, а не за поточна линия в завод. Външните фактори като необичайни климатични аномалии, резки температурни колебания или пропуски в технологичната дисциплина могат да повлияят на крайния резултат. Нашата задача беше да минимизираме риска чрез изчистени инструкции, качествен специален материал и ясна рамка на това какво трябва и какво не трябва да се прави. Но отговорността на терена остава у самия производител. Ако някой пренебрегне влажността или подготви почвата небрежно, природата няма да му прости. Технологията дава инструмент и шанс, но тя не работи сама.

Въпрос: Какво трябва да знае човек, който разполага с малък терен и се чуди дали да инвестира време и пари в това начинание?

Отговор: Първото нещо е да бъде реалист. Не трябва да се подхожда с нагласата за бързи и лесни пари, подведени от високите цени на смръчкулата в ресторантите. Това е дейност, която изисква търпение, физически труд и внимателно наблюдение. Човек може да започне експериментално с малък терен, дори с площ от няколкостотин квадратни метра, за да види как се държи материалът в неговите конкретни географски и климатични условия. Производственият цикъл е обвързан с естествените сезони, така че резултатите не идват за седмица или две. Изисква се подготовка на терена, правилно залагане на материала, грижа през месеците на развитие и чак тогава идва моментът на събиране. Ако някой търси бърза печалба без ангажимент, по-добре да не започва.

Въпрос: Икономическата страна на въпроса обаче е безспорно привлекателна. Какъв е пазарът за култивирана смръчкула според вашите наблюдения?

Отговор: Пазарът за качествена смръчкула в момента е силно дефицитен. Гурме ресторантите, специализираните търговци и кулинарните студиа в страната и чужбина търсят постоянство и качество, които дивата гъба не може да осигури поради сезонния си характер. Когато един шеф-готвач знае, че може да разчита на стабилна доставка на свеж или добре преработен продукт, отношението се променя. Потенциалът е сериозен както за вътрешния пазар, така и за износ към страни, където ценителите са готови да платят висока цена за деликатеси. Въпреки това производителите трябва да внимават с разходите. Често се подценяват инвестициите за подготовка на терена, времето за поддръжка и логистиката на съхранението. Смръчкулата е нежен продукт и начинът на нейното съхранение и реализация е критичен, било то в прясно състояние, сушена или в преработен вид с добавена стойност.

Въпрос: Когато говорим за здраве и хранителни качества, съществуват много твърдения за ползите от гъбите. Каква е границата между научните факти и преувеличенията при смръчкулата?

Отговор: Границата е тънка и трябва да се движим много внимателно по нея. Науката отдавна е установила, че смръчкулата е нискокалорична храна, богата на качествени белтъчини, фибри, витамини и минерали. В последните години има сериозен изследователски интерес към съдържащите се в рода Morchella полизахариди, фенолни съединения и други биоактивни вещества, които показват интересна антиоксидантна активност в лабораторни условия. Но оттук до твърдението, че смръчкулата лекува конкретни болести, детоксикира организма или действа като чудодейно лекарство при хора, има огромна пропаст. Тези лабораторни резултати са база за бъдещи проучвания, а не доказани клинични ефекти върху човешкия организъм. Не бива да подвеждаме хората с псевдомедицински твърдения. Смръчкулата е изключителна храна с невероятни вкусови качества и ценен състав, но тя е храна, а не аптека.

Въпрос: След 15 години работа какви твърди доказателства можете да представите пред някой сериозен скептик, който би казал: „Ако отглеждането беше толкова ефективно, защо всеки вече не го прави?“

Отговор: Скептицизмът е напълно нормален и дори здравословен в тази сфера. Отговорът на този въпрос е прост: отглеждането на микориззни и специфични гъби не е като отглеждането на домати или картофи. То изисква познаване на биологични механизми, които не се учат за един ден, и прецизно спазване на технологични стъпки. Много хора се опитват да подходят интуитивно, провалят се на първия етап и се откачат, след което обявяват цялата идея за невъзможна. Нашите резултати са документирани през годините чрез множество повторени опити на различни терени, с различни партиди материал и при променливи метеорологични условия. Технологията не е случайна хрумка, а система, която е доказала, че може да даде плододаване там, където са спазени изискванията. Тя обаче никога няма да бъде масова индустрия като зърнопроизводството, защото изисква отношение и внимание към детайла.

Въпрос: Как гледате на българския земеделски контекст и на факта, че страната ни рядко успява да се наложи на пазара с нишови продукти с висока добавена стойност?

Отговор: България има уникални природни дадености, разнообразие на почви и климат, които са перфектни за подобни инициативи. Проблемът обаче никога не е бил в земята, а в начина, по който мислиме и организираме процесите. Малкото земеделско стопанство у нас трудно оцелява, ако се опитва да се конкурира с мащабите на голямото индустриално производство. Бъдещето на нашия малък и среден производител е именно в специализацията, в нишовите култури и в продуктите с висока добавена стойност, където качеството има по-голяма тежест от количеството. За съжаление, на производителите често им липсват достъп до специализирани знания, дългосрочна визия и увереност да рискуват с нещо ново. Нужна е много по-силна връзка между практиката на терена и научните разработки, както и готовност за сътрудничество между хората с идеи и тези с капитал и земя.

Въпрос: Когато днес застанете пред терена и видите първите смръчкули да пробиват почвата след толкова години труд, какво виждате в тях?

Отговор: Виждам доказателство, че упоритостта има смисъл. Гъбите сами по себе си са красив природен феномен, но за мен те са материализация на едно дълго търсене, на стотици часове съмнения, експерименти и анализ. Те показват, че когато човек не се откаже при първата трудност и подходи с уважение към биологията на природата, резултатът рано или късно идва. Това е усещане за спокойствие, че усилията не са отишли на вятъра.

Въпрос: Какво бихте казали на онзи българин, който има парче земя, има желание да се занимава с нещо различно, но се страхува да направи първата крачка?

Отговор: Страхът е нормален спътник на всяко ново начало, особено когато става въпрос за инвестиция на време и средства в нещо необичайно. Но страхът не трябва да се превръща в парализа. Съветът ми е да не започва с мащабите на цялото си стопанство, а да опита експериментално, да премине през обучението, да разбере технологията и да наблюдава процеса. Най-лошото не е да не успееш от първия път, а цял живот да се питаш какво щшеше да стане, ако беше опитал.

Въпрос: След всичко, през което сте минали за тези 15 години, за какво мечтаете сега?

Отговор: Мечтая тази технология да намери своето място в стопанствата на десетки български производители. Мечтая смръчкулата да се превърне в реална възможност за хората по места, които искат да развиват печеливш, чист и различен селскостопански бизнес. Искам трудът, който вложихме, да има практическо продължение в ръцете на други хора.

Пътят от първоначалната идея в лабораторията и на терена до момента, в който технологията започва да дава реални резултати, е изпълнен с дълги години тишина, упоритост и неизбежни грешки. Историята на Димитър Ваклинов не е разказ за лек успех или за бързо забогатяване, а за дългосрочно ангажиране с една сложна природна реалност. В съвременния земеделски свят, където бързите решения и масовите култури често вземат превес, опита да се овладее нещо толкова капризно като смръчкулата изисква различен тип мислене. Истинската стойност на този над десетилетен труд не се измерва само с пазарната цена на килограм деликатесна гъба, а с въпроса дали натрупаните в България знания могат да бъдат превърнати в устойчив поминък и работещо производство. Дали технологията ще оправдае очакванията в мащаб и ще се утвърди на практика, предстои да бъде показано от най-обективния съдия за всяко земеделско нововъведение, самият терен.