СЕКРЕТНИТЕ СПИСЪЦИ НА МЕКСИКО: Тайният кръг около Ивайло Калушев и финансирането от Васил Терзиев преплетоха бизнеса, МВР и раждането на „Да, България“

СЕКРЕТНИТЕ СПИСЪЦИ НА МЕКСИКО: Тайният кръг около Ивайло Калушев и финансирането от Васил Терзиев преплетоха бизнеса, МВР и раждането на „Да, България“

Нищо в съвременния български политически живот не е толкова взривоопасно, колкото пресечната точка между тайни граждански инициативи, паравоенни или екстремни организации, милионни инвестиции в технологичния сектор и задкулисни списъци. В основата на бурята стои твърдението на криминалния психолог Росен Йорданов, който хвърля бомбата в публичното пространство: свидетел твърди, че е видял при Ивайло Калушев списък с бъдещи кадри около „Да, България“, в който фигурира името на Ивайло Мирчев. Това разкритие отваря кутията на Пандора, а въпросът не е просто кой кого познава в софийските жълти павета, а дали ранният кръг на партията е споделял конфиденциална кадрова информация с фигури извън формалния политически периметър, и то преди имената да станат достояние на широката публика.

Ключовият момент в твърденията около Ивайло Калушев е свързан с неговите престои и дейности в Мексико и документите, които според свидетелските показания са били в негово притежание. В публичните си изяви Йорданов насочва вниманието към наличието на списък, в който фигурират бъдещи лица от ядрото на новата политическа сила, но в медийните преразкази зее противоречие дали споменатият Асен Асенов е представен като приятел на Мирчев или на Калушев. За да бъде доказан тежък пробив в сигурността на кадровата селекция, от решаващо значение е кога този списък се е озовал в чужбина: ако е бил при Калушев преди официалното и публично обявяване на инициативния комитет, това би означавало изтичане на вътрешна информация и съществуването на неформален координационен център извън партийните структури. Ако обаче списъкът е бил забелязан след като имената вече са били публично оповестени, неговото присъствие при Калушев се превръща в обикновена компилация от публично достъпна информация. Към момента независимите източници не показват категорично доказателство за точната дата на физическото създаване на въпросния документ в чужбина.

Ивайло Мирчев никога не е крил активната си роля в раждането на „Да, България“ и твърди, че заедно с Христо Иванов и Антоанета Цонева е участвал пряко в подбора на първоначалния инициативен комитет, като работните списъци са се водили през облачни инструменти като Google Sheets. Това повдига въпроса за дигиталната хигиена и кой е имал достъп до тези файлове в края на 2016 и началото на 2017 година. Търсенето на публични следи преди 7 януари 2017 г. между Ивайло Мирчев и Асен Асенов не открива общи фирмени участия в Търговския регистър нито преки документирани съвпадения в НПО, а принципът „познавам човек, който познава друг“ тук не издържа теста за пряко съучастие или координация.

Една от най-големите мъгли в историята е свързана с идентифицирането на правилния Асен Асенов, свързан с проектите на Калушев, пътуванията в Мексико и филмовия проект The Unexplored, разграничен от други лица със същото име. Твърденията, че той е „основател на Да, България“, не издържат строгия юридически филтър при разграничението между инициативен комитет, учредително събрание, съдебни учредители и ръководни органи, тъй като в официалните учредителни документи името му не фигурира сред ръководителите. Ръководните лица в лицето на Христо Иванов и Антоанета Цонева пък многократно и категорично заявяват, че не познават Ивайло Калушев и нямат обща история с него, като при липса на първични документи всяко твърдение за обратното остава в сферата на свидетелските хипотези.

Разследването навлиза в сферата на сериозните финансови потоци чрез сумите, предоставени от Васил Терзиев към хората около „Петрохан“ и Ивайло Иванов. Макар да са установени посещения и финансови транзакции към сдружения като НАКЗТ и Българската асоциация по екстремни спортове, счетоводното несъответствие или разминаванията между публично заявени намерения и официални финансови отчети не са автоматично доказателство за престъпление, а могат да се дължат на административни пропуски или дарения на оборудване. Официалното съобщение на Софийската градска прокуратура разглежда мрежа от международни финансови потоци, включително банкови сметки в САЩ, движение на активи и обезпечителни мерки срещу десетки проверявани лица, но до завършване на съдебно производство всяка вина остава в хипотетичната фаза. Докладите на МВР относно контактите между служители на министерството и НАКЗТ показват, че в дадени моменти държавните структури са разчитали на техническия ресурс и дроновете на тези организации при издирвателни акции, което изисква разграничение между оперативно съдействие на терен и официално делегирани държавни правомощия. Твърденията за комуникация през приложения като Signal между Васил Терзиев и Ивайло Калушев остават на ниво свидетелско твърдение при липса на публикувани пълни текстове или скрийншоти.

Хронологията от 2015 до март 2017 г. показва как от първоначалните неформални разговори след напускането на Христо Иванов се стига до декември 2016 и януари 2017 година, когато се формира инициативният комитет и имената стават публични, за да се стигне до учредителното събрание и изборите. Публичните коментари често бъркат списъците с учредители, инициативния комитет и кандидатдепутатските листи, създавайки фалшивото усещане за мащабна конспирация още през 2014 година.

Централният въпрос на материала остава дали е съществувал канал между хора около създаването на „Да, България“ и Ивайло Калушев с изтичане на непублична информация, както и как се вписват финансовите отношения между Васил Терзиев и хората около „Петрохан“ в по-широката мрежа. Документите показват ясна финансова следа към НАКЗТ и интензивни институционални взаимодействия на терен с МВР, но прекият топъл кадров канал към ранното ръководство на партията остава в рамките на неизяснени свидетелски твърдения и медийни интерпретации, които чакат своите окончателни правни и документални доказателства. Разследването разкрива един сложен мрежов свят, в който границите между гражданския активизъм, държавните институции, екстремните спортни среди и политическия проект се преплитат в сенките на тайни списъци, облачни технологии и финансови транзакции, чиито истински мащаби едва сега започват да излизат наяве под тежкия натиск на прокурорските проверки и обществения интерес. Документите от Търговския регистър и регистрите на ЮЛНЦ чертаят контурите на организации, които са оперирали на ръба на държавния суверенитет, подпомагайки гранични полицаи с технически средства в отдалечени планински райони, докато паралелно с това в Мексико и София се коват кадровите решения на бъдещи формации. Отвъд медийните сензации и взаимните обвинения, фактите сочат към мрежа от взаимопомощ, спонсорство и лични контакти, чиято дълбочина тепърва подлежи на институционално доказване в съдебната зала, където всяко твърдение ще трябва да се сблъска с желязната логика на първичните документи и официалните експертизи.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.