Урсула фон дер Лайен извади тежката артилерия срещу технологичните гиганти, но под лъскавата опаковка на новия Акт на ЕС за децата се крие административен франкенщайн, който заплашва да счупи интернет в опит да го излекува. Амбициозният законопроект, целящ да затвори вратите на социалните мрежи за малчуганите под 13 години и да постави под строг карантинен режим тийнейджърите, се явява последен отчаян опит на държавата да влезе в ролята на глобален родител. Зад гръмките заглавия за освобождение на детския интелект от пристрастяващи алгоритми обаче прозира опасна инженерна наивност, която пренебрегва реалностите на дигиталната епоха и удря право в сърцето базовите потребителски права. Докато еврократите чертаят утопични схеми за безопасни мини профили, най-мрачната ирония се крие в факта, че софтуерните инструменти за верификация на възрастта, които уж трябва да защитят децата, бяха компрометирани от хакери броени дни след премиерата си, превръщайки се в поредния скъп цифров фарс.

Скандалът далеч не спира до техническата немощ на регулаторите, а засяга директно бомбата с със закъснител, заложена в механизма за обратно изчисляване на съществуващите профили. Брюксел предлага платформа като Facebook да приема за пълнолетни всички акаунти, създадени преди 2008 година, игнорирайки елементарния факт, че стотици хиляди профили от онези години днес са собственост на днешните тийнейджъри, прехвърлени са, продадени са или се управляват от семействата им. Това отваря широка врата за масови пробиви в сигурността, при които алгоритмите ще пропуснат милиони деца под прикритието на стари дати на раждане. Още по-тревожно е прехвърлянето на лични данни към частни посредници за верификация, което поставя фундаментален въпрос за спазването на собствените евростандарти за конфиденциалност и създава перфектната предпоставка за централизирани течове на масиви от чувствителна информация.

В опит да изкорени безкрайните фийдове, нощните известия и геймифицираните кутии с награди, Европейската комисия влиза в ролята на цензор на човешкото внимание, като на практика криминализира нормални социални инструменти за комуникация между връстници. Резултатът от този прекален административен натиск няма да бъде спасение на детската психика, а масово пренасочване на младите потребители към тъмната страна на мрежата. Тийнейджърите светкавично ще мигрират към криптирани чатове, децентрализирани платформи и нерегулирани алтернативи, където няма родителски контрол, няма алгоритмични филтри за безопасност и където регулаторите от ЕК дори няма да подозират за съществуването им. Истинският проблем на съвременните технологии не се решава с държавна забрана и софтуерен шпионаж, а с образование и дигитална култура, но за разлика от гръмките законодателни пакети, те изискват дългосрочна работа, която брюкселските чиновници очевидно нямат време да чакат.