ТИХИЯТ ПРЕВРАТ В СЛУЖБИТЕ: КАК ЕДИН ЗАКОН НА ТЪМНО СТРОИ БЪЛГАРСКИЯ „БИГ БРАДЪР“

Докато общественото внимание методично бива упоявано с дребни партийни престрелки, парламентарен цирк и ежедневни битови скандали, в кулоарите на властта се готви тектонично разместване на пластовете. Без много шум, пуснат тихо през отпускарския сезон за формално обсъждане, един чиновнически проект за промени в Закона за ДАНС залага основите на невиждана досега концентрация на репресивен апарат. Това не е просто суха нормативна чиновническа корекция, а пълзящ институционален преврат, който рискува да превърне националната сигурност в частна бухалка на изпълнителната власт. Под благовидния претекст за борба с хибридните заплахи и външните врагове се конструира паралелна държава, в която един-единствен човек, посочен от конюнктурното мнозинство в парламента, ще разполага с безконтролен ресурс да подслушва, следи, заличава следи и командва съдби без санкцията на съда и обществото.

За да разберем дълбочината на капана, трябва да върнем лентата само няколко месеца назад. Доскоро действаше класическият конституционен механизъм за спирачки и противовесите, при който председателят на родното ФБР се назначаваше с указ на държавния глава по предложение на правителството. Това разделение на властите гарантираше поне минимален баланс и взаимен контрол между две независими институции. След като този филтър беше брутално ликвидиран в парламента и изборът бе сведен до обикновено партийно гласуване, председателят на ДАНС окончателно придоби статута на чисто политическо назначение. Сега същият този партийно избран началник е напът да получи монархически правомощия. Проектът предвижда цялата структура на агенцията – звена, дирекции, териториални служби и приоритети – вече да не се определя публично от Министерския съвет чрез правилник, обнародван в Държавен вестник, а със секретни вътрешни заповеди на самия председател. Така службата се капсулира напълно, превръща се в черна кутия и се изплъзва от всеки опит за парламентарен и граждански одит. Дори имуществото и материалната база, които досега бяха под надзора на административния секретар, преминават под негово лично разпореждане, отваряйки вратата за безконтролно разходване на публичен ресурс далеч от очите на данъкоплатците.

Истински зловещото измерение на готвения регламент обаче се крие в една наглед невинна редакторска намеса. В текстовете, уреждащи оперативната дейност, авторите на проекта хладнокръвно са заличили думата „престъпни“. Досега службата имаше право да прилага инвазивни методи, да подслушва, следи и разработва обекти само ако съществуват данни за подготвяно или извършено престъпление срещу републиката. С премахването на този фундаментален юридически праг вратата за абсолютен произвол се отваря широко. Всеки гражданин, всяко сдружение, всеки разследващ журналист или протестиращ вече може да попадне под мерника на специалните средства, стига поведението му да бъде субективно квалифицирано като заплаха за абстрактната национална сигурност. Това е директен удар по правото на изразяване и личен живот, гарантирани от българската Конституция и Европейската конвенция за правата на човека. В своето ключово решение по делото на сдружението „Грийн Алайънс“ съдът в Страсбург недвусмислено подчерта, че излизането на службите извън преследването на престъпни деяния рязко умножава риска от държавен терор и е допустимо само при желязна система от независими съдебни спирачки. Тук такива спирачки не просто липсват – те умишлено се демонтират.

Паралелно с развързването на ръцете за следене, властта издига непробиваема стена пред правото на гражданите да търсят правосъдие. Предлаганият нов член 35б кодифицира тотална, абсолютна и необжалваема забрана ДАНС да предоставя каквато и да било информация по Закона за достъп до обществена информация и Закона за защита на личните данни за лица, които някога са били обект на разработки. Това е юридическо бетониране на безправието. Дори срещу вас да е водено незаконно наблюдение, дори личният ви живот да е бил разглобен на съставните му части в разрез със законите, вие никога няма да имате правото да го узнаете. Без достъп до тези факти българският гражданин е напълно лишен от възможността да заведе иск за обезщетение или да изправи държавата пред съда. Тази норма директно погазва задължителното за България решение на ЕСПЧ по делото „Кънев и БХК“, поставено под засилен мониторинг от Комитета на министрите на Съвета на Европа, в което ясно е записано, че отказът от директна информация може да съществува единствено ако е съчетан с независим орган, разполагащ с пълен достъп до архивите и правомощие да спира своеволията на чиновниците с пагони.

Апетитите за тотален контрол стигат до всеки отделен български пътник чрез предвиденото разширяване на достъпа до резервационните данни от самолетните полети. Без ясни критерии и филтри, цели дирекции в агенцията ще могат да ровят в информацията за това кой кога лети, с кого пътува, как плаща билетите си и къде отсяда. Това директно нарушава практиката на Съда на Европейския съюз в Люксембург по делото на Лигата за правата на човека, където изрично бе постановено, че масовото профилиране на невинни граждани е категорично недопустимо и погазва европейското право. Към това се добавя и скандалната възможност секретна оперативна и лична информация на българи да бъде харизвана на чужди служби без ратифициран международен договор, а само на базата на едно хвърчащо „писмено уверение“, че там някъде правата им ще бъдат защитени.

Венецът на този антидемократичен архитектурен план е въвеждането на така наречената „вечна тайна“. Чрез поправки в Закона за защита на класифицираната информация се дава възможност сроковете за засекретяване на документи да бъдат удължавани до безкрай с формални решения на Държавната комисия по сигурността на информацията. Премахва се и задължението след изтичане на срока тези архиви да стават достъпни за обществото. По този начин всяка държавна злоупотреба, всеки корупционен скандал и всяко политическо преследване могат да бъдат погребани в тайните фондове навеки. Нито историците, нито журналистите ще могат да осветлят тъмните петна от управлението, а обществото ще бъде държано в системно неведение.

За да бъде картината на подчинението пълна, законът се цели и във вътрешната свобода на самите редови служители в агенцията. Въвежда се мъглява и правно неопределена забрана за членство в „неформални организации“ под страх от незабавно дисциплинарно уволнение. Вместо да се създаде ясен публичен регистър за конфликт на интереси, се ражда перфектният лост за вътрешен терор и разчистване на неудобни професионалисти, които отказват да козируват пред партийните повели на върха. Всеки спортен клуб или хоби сдружение може да бъде обявено за „неформално общество“, когато трябва да се намери повод за изхвърляне на почтен агент.

Сметката от това нормативно безумие е пределно ясна. Под маската на грижа за суверенитета се конструира непробиваема репресивна машина, която гази европейското право, суспендира гражданските права и връща България в най-мрачните времена на ведомствения феодализъм. Този проект не подлежи на козметичен ремонт и редакции между първо и второ четене. Той трябва да бъде незабавно изтеглен и изхвърлен в кошчето на историята, преди институционалният кошмар да се е превърнал в законна реалност за всички нас.