Анатомия и на предрешения избор: Как законовата формалност за милиони левове в Търговище остави децата без пазарна конкуренция

Публичните финанси в България отдавна са овладели изкуството да съществуват в две успоредни и напълно несъвместими реалности. В първата реалност, тази на нормативните актове, държавните агенции и институционалния одит, всичко блести с безупречна чистота, парафите са положени в срок, а процедурите следват параграфите със скованата педантичност на чиновнически ритуал. Във втората обаче, реалността на гражданите, местните данъкоплатци и родителите, истинският смисъл на обществения ресурс бива подменен от отработени схеми за административно насочване на милиони левове към точно определени икономически играчи. Разследването на Свободния информационен канал върху последния констативен акт на Агенцията за държавна финансова инспекция за дейността на Община Търговище разкрива именно този институционален фарс, при който формалното спазване на буквата на закона служи като непробиваем щит за потъпкването на неговия същински дух.

В средата на януари официално бе финализиран контролният процес по инспекционен доклад на АДФИ с номер 6-ТЩ-12, обхващащ сключените през предходните месеци договори за доставки в североизточната община. За незапознатия наблюдател окончателното заключение на финансовия инспектор звучи почти като похвална грамота за местната власт. В документа надлежно се отбелязва липсата на преки закононарушения, процедурите са обявени за коректно проведени, а кметската администрация дори не е счела за необходимо да депозира писмени възражения, тъй като ревизията на държавата не я застрашава с никакви санкции. Зад тази привидна идилия обаче Свободният информационен канал се натъкна на дълбоко обезпокоителни факти, които разкриват как с помощта на юридическа еквилибристика реалната конкуренция за доставката на най-базовите стоки е била методично ликвидирана.

В центъра на това разследване стои един от най-чувствителните социални сектори, а именно храненето на децата в детските градини, учениците в местните училища и потребителите на социалните заведения на територията на общината. Става въпрос за милиони левове публичен ресурс, който трябва да гарантира качествена, свежа и достъпна храна за най-уязвимите групи от населението. Хронологията на събитията, надлежно документирана в протоколите, но оставена без критичен анализ от финансовата инспекция, показва класически механизъм на изтласкване на пазара в полза на директното договаряне. Първоначално общинската администрация стартира уж широко отворена, състезателна процедура за избор на доставчици. Вместо обаче да доведе до сравнение на най-изгодните оферти и постигане на оптимално съотношение между цена и качество, процедурата бързо се сблъсква с административната секира. Поредица от участници биват последователно дисквалифицирани заради формални пропуски в техническите спецификации или документацията, офертите им са обявени за неподходящи, а самата открита процедура е служебно прекратена по ключовите обособени позиции.

Точно тук се задейства любимата вратичка на българския Закон за обществените поръчки, формулирана в чл. 79, ал. 1, т. 1. Нормата позволява на всеки възложител, след като е прекратил открита процедура поради липса на подходящи оферти, да пристъпи към така нареченото договаряне без предварително обявление. На хартия тази законова възможност съществува, за да не остават болници, детски ясли или училища без жизненоважни доставки при непредвидени кризи. На практика обаче тя се трансформира в инструмент за пълен административен диктат. Без публичност, без натиск от конкурентни предложения и зад плътно затворените врати на общинските кабинети, местната власт получава правото сама да посочи с кого желае да разговаря. В случая с Община Търговище тази богоизбрана роля се пада на местното дружество „ОРХИ-2“ ЕООД, което се оказва единственият привикан и предпочетен събеседник за мащабни доставки на брашно, хляб, плодове, зеленчуци и основни хранителни продукти.

Резултатът от тези задкулисни преговори е материализиран в три самостоятелни договора, подписани в един и същи ден през януари, чиято обща финансова тежест надхвърля впечатляващите 1.85 милиона лева с включен данък върху добавената стойност. Публичният интерес тук изисква поставянето на неудобните въпроси, които държавният финансов инспектор видимо е предпочел да спести в своя доклад. Законът изрично повелява, че при преминаване към пряко договаряне първоначално обявените условия на поръчката не могат да бъдат съществено променяни. Няма отговор обаче на въпроса дали договорените с единствения поканен участник единични цени за килограм хляб, месо или пресни плодове не са се оказали значително по-щедри от онези, които свободният пазар би постигнал в реална конкурентна среда. Когато държавата проверява единствено печатите и номерата на заповедите, тя на практика легитимира надценки, заплащани от джоба на данъкоплатците, докато реалното качество на чинията на децата остава извън обхвата на всяка институционална грижа.

Картината на административен комфорт се допълва от друг показателен сегмент от проверената дейност на общината, засягащ доставките на течни горива и пропан-бутан за общинския автопарк и отоплението. Тук общата стойност на контракта надхвърля 1.34 милиона лева без ДДС, а избраният правен механизъм отново умело заобикаля общото състезателно начало. Приложена е разпоредбата на чл. 79, ал. 1, т. 7 от ЗОП, предвиждаща пряко договаряне при покупка на стоки, търгувани на лицензирана стокова борса. Макар борсовата търговия традиционно да се представя като символ на пазарната прозрачност, в българската действителност тя от години функционира като удобен заслон за заобикаляне на задължителния предварителен контрол и възможностите за съдебно обжалване пред Комисията за защита на конкуренцията. Сключването на борсова сделка позволява целият процес по подбор на доставчик да бъде изнесен в полето на предварително съгласувани параметри между посреднически брокери, където въпросите за размера на брокерските комисиони и реалните търговски отстъпки спрямо базовите рафинерийни котировки потъват в непроницаема мъгла.

Особено внимание заслужава и вътрешноорганизационната конструкция, чрез която местното ръководство управлява тези финансови потоци. Докладът на АДФИ показва, че ключовите актове за задвижване на борсовите процедури са подписвани не лично от титуляря на кметския пост, а от заместник-кмет въз основа на издадени заповеди за делегиране на правомощия. Тази дълбоко вкоренена в местното самоуправление практика представлява прецизно калкулирано размиване на отговорността. Чрез институционалното фрагментиране на решенията се изгражда управленска пирамида, в която политическият лидер остава формално дистанциран от спорните процедури, докато оперативните подписи се полагат от подчинени кадри с ограничена публична отчетност. Така при евентуални бъдещи разкрития или прокурорски проверки отговорността се разсейва по етажите на чиновническия апарат, без никога да достигне до своя реален вдъхновител.

Истинският дефицит на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция се крие в неговия съзнателно стеснен периметър. Финансовият инспектор е ограничил своята взискателност единствено до началната фаза по окомплектоване на досиетата и подписване на контрактите. В одита зее огромна празнота относно фазата на реалното физическо и финансово изпълнение. Нито ред в публичните констатации не засяга въпроса дали впоследствие договорите с „ОРХИ-2“ ЕООД не са били изменяни чрез тихи анекси под удобния претекст за инфлационни индексации, каквато е масовата практика в общинските поръчки след 2022 година. Никой не е проверил съответствието на приемо-предавателните протоколи с реално пристигналите количества в училищните столове, нито дали графиците за доставка са били системно нарушавани без налагане на предвидените неустойки. Липсата на подобен анализ превръща държавния контрол в куха фасада, чиято единствена функция е да произвежда индулгенции за местните феодали.

Случаят в Търговище не е изолиран ексцес, а симптоматичен разрез на цялостния модел, по който функционират десетки български общини далеч от фокуса на националните медии. Чрез перфектно владеене на правните техники, целенасочено дисквалифициране на външни участници и последващо прибягване до извънредни законови механизми, местната власт създава затворен икономически кръговрат, в който публичните ресурси се разпределят безапелационно към тесен кръг от абонирани фирми. Докато институции като АДФИ продължават да мерят законността единствено с броя на папките и наличието на входящи номера, принципите на свободната пазарна икономика и защитата на обществения интерес ще остават само абстрактни декларации. Истинското разследване тепърва предстои и то неминуемо минава през разкриването на реалните ценови таблици, банковите преводи и крайните бенефициенти, застанали на входа и на изхода на общинската хазна.

АНАТОМИЯ НА ЕДНО АДМИНИСТРАТИВНО ПРИКРИВАНЕ: КАК ЗОП СЕ ПРЕВЪРНА В ПАРАВАН ЗА БЕЗКОНКУРЕНТНО УСВОЯВАНЕ

Юридическата конструкция, приложена в Търговище, представлява същински наръчник за институционално обезсилване на пазарната конкуренция, умело маскирано зад буквата на закона. Когато се анализират детайлите в административната преписка, изпъква поразителна последователност от процесуални ходове, водещи до един-единствен възможен бенефициент. При първоначалната открита процедура местната администрация залага толкова рестриктивни и концентрирани изисквания, че още на предварителен етап широк кръг от потенциални доставчици е демотивиран да подаде оферти. Резултатът е предвидим: процедурата катастрофира поради липса на достатъчно валидни предложения, което задвижва чл. 110, ал. 1, т. 1 от Закона за обществените поръчки и води до нейното прекратяване. Точно тук обаче настъпва ключовият юридически парадокс, който разследващият екип на Свободния информационен канал изважда на светло: вместо прекратяването да послужи като сигнал за ревизия на заложените критерии и повторно отваряне към реалния пазар, общината светкавично активира извънредната разпоредба на чл. 79, ал. 1, т. 1 от ЗОП.

Тази хипотеза позволява директно договаряне без предварително обявление, стига първоначално определените условия на поръчката да не се променят съществено. Абсурдът е пълен: същите онези условия, които са задушили всякаква конкуренция на свободния пазар, се превръщат в законен повод пазарът да бъде окончателно изолиран. Заместник-кметът, действащ с делегирани правомощия, отправя покана не до широк кръг оператори, а таргетирано до „ОРХИ-2“ ЕООД. Всичко това се случва при липса на реално ценово състезание. Още по-фрапираща е ролята на държавния контрол в лицето на АДФИ. Инспекторите се ограничават до повърхностна, формална проверка за наличие на административни документи – налице е решение за откриване, заповед за прекратяване, покана за договаряне и сключени договори № 55, 56 и 57 от 23 януари 2024 г.

За проверяващите органи тази хартиена верига е напълно достатъчна, за да поставят печат за „законосъобразност“. Нито един ред в констатациите обаче не изследва икономическата целесъобразност: защо публичният възложител се съгласява на цени, формирани без състезателна среда, и съответстват ли единичните стойности на хранителните продукти за детските заведения на реалните пазарни индекси към онзи момент. Свободният информационен канал подчертава именно този юридически цинизъм – превръщането на чл. 79 от защитен механизъм за форсмажорни ситуации в регулярен инструмент за елиминиране на обществения контрол.

Аналогичен правен трик е приложен и при горивата чрез стоковата борса по чл. 79, ал. 1, т. 7 от ЗОП. Борсовият посредник получава милионен публичен ресурс без анализ на комисионите и съпътстващите такси, оставяйки доставките в сянка. Публичният интерес в Търговище се оказва погребан под перфектно оформени входящи и изходящи номера. Това не е просто формална грешка, а модел на управление, при който законът не гарантира най-добрата цена за гражданите, а осигурява пълен комфорт на предварително избрани изпълнители.