Няма по-тъжна гледка в българския политически паноптикум от стадото, което само си избира кланицата и на всичкото отгоре благодари на колача за изискания му европейски костюм. Гледам какво се случва през тази есен на 2026 година и не вярвам на очите си. Или по-скоро вярвам, защото на тази територия глупостта отдавна има статут на национална доктрина, а късата памет е задължително условие за политическо оцеляване. Понеже паметта тук трае точно от сутрешния блок до обедните новини, налага се някой да седне и да напише черната хроника на едно предвидимо самоубийство.

ГЕРБ няма кандидат за президент. Чуйте го пак, спрете се за секунда сред целия този информационен шум и се заслушайте в тишината на Банкя. За първи път от двайсет години партията, която се тупаше в гърдите, че е всесилна, непобедима и вечна, сведе поглед, подви опашка и обяви, че няма да участва в най-голямото състезание за държавното кормило. И веднага след този капитулантски жест, под сурдинка, с половин уста, започна да се прокрадва най-чудовищният опортюнизъм, който въобще е виждан по нашите географски ширини. Бойко Борисов, майсторът на селския покер, започна да намига, че нямало да пречи на Андрей Гюров. Че непоискана подкрепа не давал, но вратата била открехната. Че щом го бил направил подуправител на БНБ, значи момчето ставало за работа, стига да си поиска благословията. А самият Гюров, с онзи стерилен брюкселски тон на перфектно изгладен технократ, обяснява пред камерите, че няма да прави сделки с партийните централи, но много разчитал на избирателите на ГЕРБ, защото те били разбрали колко е подготвен и проевропейски.

Сега вдишваме дълбоко и включваме малкото останал здрав разум. Ако днес ти си редови гербаджия – онзи от Перник, от Пловдив, от Стара Загора или от някое забравено от Бога читалище в провинцията, който десет години е ял шамари, висял е по партийни събрания, лепил е плакати и е търпял да го наричат калинка, мутра, чекмедже и мафия – и в неделя отидеш до урната и пуснеш бюлетина за Андрей Гюров, ти не просто гласуваш срещу себе си. Ти лично слагаш подписа си под заповедта за политическото ликвидиране на партията си и за окончателното унищожение на лидера си. И това не е поетична метафора. Това е суха, безпощадна математика на властта, която ти отказваш да видиш.

Хайде да върнем лентата само пет месеца назад. Не пет години, не пет десетилетия, а само пет шибани месеца. Април 2026 година. Андрей Гюров е начело на служебното правителство. Застава пред микрофоните и с абсолютно хладнокръвие обявява пред целия български народ каква е фундаменталната, историческата мисия на кабинета му. Знаете ли каква беше тя? Разграждането на модела Борисов-Пеевски. Не стабилизиране на инфлацията, не подготовка на честни избори, а изриването на Борисов от политическото битие. Човекът дойде на власт с единствен манифест – да изкорени до дъно всичко, което ГЕРБ съгради или насади за последните петнайсет години. И днес, пет месеца по-късно, същият този човек ви се усмихва по телевизията и ви казва, че ви харесва, че сте разумни хора и че очаква да гласувате за него, за да стане държавен глава. А лидерът ви ви казва, че нямало да му пречи. Вие наистина ли сте слепи, или просто колективната шизофрения ви е превзела напълно?

Помните ли нощта на 17 март 2022 година? Помните ли белезниците, патрулките, плачещите жени пред къщата в Банкя и усещането за абсолютен преврат? На следващия ден, когато цялата държава трепереше на ръба на граждански сблъсък, точно Андрей Гюров застана на парламентарната трибуна, погледна ви в очите и каза, че това са напълно нормални следствени действия. Арестът на вашия лидер за него беше рутина, хигиенична мярка, нещо съвсем в реда на нещата. Гюров беше острието, което питаше защо няма смирение в ГЕРБ, къде са кюлчетата, коя е Мата Хари и какво става с Барселона. Той беше човекът, който ви закова за стената с обвинението, че построената от Борисов тръба е платила войната на Путин в Украйна. За него вие никога не сте били просто политически опоненти. Вие бяхте злото, токсичният тумор, който трябва да бъде изрязан до корен, за да разцъфне тяхната пречистена неолиберална утопия.

И днес същият този лагер ви предлага извратен пакт: вие им давате гласовете си, те вземат президентството, но без да ви дължат абсолютно нищо. Забележете висшия пилотаж на тяхното политическо лицемерие. Гюров отказва коалиция, отказва среща с ръководството на ГЕРБ, отказва да подпише какъвто и да е документ. Защо? Защото за неговите спонсори вие сте мръсни. Ако се снима с Борисов, неговите градски либерали ще го разпънат на кръст, че е направил нова сглобка. Затова формулата е гениална в своята наглост: Гюров иска вашите гласове като безгласна маса, но не ви иска като партньори. Той иска да стъпи върху раменете на гербаджиите, за да стигне до втория етаж на „Дондуков“ 2, и в секундата, в която прекрачи прага, ще избърше подметките си във вас.

Какво става в деня след изборите, ако Гюров спечели с вашите гласове? Сяда на президентския стол със силата на пълния мандат, с печата на държавен глава и с ореола на спасител на нацията. И от този момент нататък той разполага с най-тежкото институционално оръжие в държавата. По новите правила именно президентът посочва служебните премиери от определен списък, но най-вече президентът владее микрофона на нацията, налага вето, диктува съдебната квота, назначава генерали и шефове на специални служби. Ако някой си мисли, че един президент Гюров ще се обади в Банкя да пита как я кара Бойко, значи спешно трябва да потърси медицинска помощ. Гюров ще направи точно това, което обеща през април – ще разгради модела. Само че този път ще го направи не като временен чиновник, а като абсолютен институционален монарх с петгодишен мандат. Ще зачисти всяко останало кадрово гнездо на ГЕРБ в администрацията, ще бетонира контрола на своята кохорта върху регулаторите и съда и най-вече – ще създаде алтернативен, официално легитимиран център на проевропейската десница, който ще направи ГЕРБ напълно излишен.

Защото истината, която Борисов може би ви спестява, е проста: светът навън търси предвидимост. На Брюксел и Вашингтон отдавна им писна от балканските тарикатлъци на джипката. Ако лагерът на Гюров и ПП-ДБ овладее президентската институция и докаже, че може да печели доверието на центристките и десните гласове, ГЕРБ отива директно в политическия екарисаж. Никой отвън няма да звъни повече на Борисов. Никой няма да търси неговото посредничество. Той ще бъде оставен на произвола на онези същите следствени действия, които Гюров смяташе за съвсем нормални още преди четири години.

Затова всяка бюлетина от симпатизант на ГЕРБ в полза на Гюров е чисто политическо харакири. Това не е глас за Европа, не е глас за стабилност и не е глас срещу Илияна Йотова. Това е глас на човек, който сам носи дървата за собствената си клада, защото лидерът му го е дострашало да излезе на манежа и да поеме удара сам. ГЕРБ изпадна в състояние на клинична смърт в момента, в който обяви, че няма свой кандидат. Но гласуването за Гюров ще бъде изключването на апарата за командно дишане.

Когато си бил жертва на една репресия, ти не отиваш да прегръщаш следователя си само защото той ти се усмихва любезно и обещава да не те бие много в следващите пет години. Когато десет години са те рисували като шайка грабители, ти не даваш властта в ръцете на главния прокурор на техния морал, за да те помилва по милост. Политиката не търпи лакеи, които целуват ръката, държала белезниците. Ако днес гербаджията си въобразява, че гласувайки за Гюров, пази европейския път на България, утре сутринта ще се събуди в държава, в която неговата партия е смачкана, лидерът му е изолиран завинаги в Банкя, а победителите пият шампанско и се смеят на наивниците, които сами им подариха въжето, за да ги обесят. Толкова е просто, толкова е цинично и толкова е страшно. Но за да го разбереш, се иска поне капка достойнство и памет, която не се изтрива при всяко завъртане на политическия вятър.