Десет години държавата мълчаливо наблюдава как символът на българското национално достойнство се руши под напора на планината, за да се стигне до днешния ден, в който Паметникът на свободата на връх Шипка е заприличал на изоставена строителна площадка с хоризонт на завършване чак през септември 2029 година, при това на фона на скандални документални разминавания, тайни технически предложения и милионни обществени поръчки, които разкриват дълбока административна безотговорност и тежък управленски колапс. Настоящото разследване на Свободния информационен канал изважда наяве зловещата хронология на едно забавяне, което започва още през далечната 2014 година с първите експертни предупреждения и констатации за тежки конструктивни проблеми, разпадащи се фуги, корозирала армировка и опасни фасадни камъни, които заплашват живота на хилядите туристи, посещаващи святото място всяка година. Въпреки че през юли 2020 година кметът на Казанлък издава официална заповед за незабавни укрепителни, консервационни и реставрационни дейности, а през април същата година от фасадата на монумента вече падат три тежки каменни блока, институциите потъват в десетгодишен летаргичен сън, изпъстрен с безкрайни междуведомствени кореспонденции, формални обследвания и празни обещания за осигуряване на целево финансиране.

През април 2025 година държавата отново издава заповед за аваритано укрепване на североизточния каменен корниз, а през юни директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ признава на хартия за непосредствена опасност от свличане на фасадни елементи, но вместо спешна реакция следва още една година на бюрократично тупкане на топката, докато през декември 2025 година самото Министерство на културата трескаво изисква писмени разяснения дали планираните дейности въобще отговарят на съгласувания още през 2022 година работен инвестиционен проект, или представляват ново, нормативно неуредено строително намерение. В епицентъра на този институционален хаос избухва грандиозен финансов парадокс, когато на 15 януари 2026 година ръководството на музея подписва мащабен договор за основен ремонт на стойност над 6,9 милиона евро без ДДС, или приблизително 13,5 милиона лева, с великотърновското дружество „Билдинг Комфорт“, макар че към датата на парафирането на документа няма осигурени държавни средства, а Министерският съвет одобрява целевите 3,151 милиона евро за обезпечаване на сделката едва шест месеца по-късно – на 15 юли 2026 година. Този изключителен факт поставя на сериозно изпитание финансовата дисциплина и законосъобразност на действията на второстепенния разпоредител с бюджетни кредити, чийто директор Чавдар Ангелов се оказва еднопосочен самостоятелен възложител по Закона за обществените поръчки, освобождавайки по този начин Министерството на културата от прекия ангажимент да съхранява пълното досие на поръчката, което пък от своя страна води до скандален официален отказ по реда на Закона за достъп до обществена информация от 20 юли 2026 година, с който музеят отказва пълно дигитализиране и предоставяне на архивните единици под предтекст за липса на административен ресурс, техническа обезпеченост и наличие на авторски права върху част от проектната документация. Самата процедура по избор на изпълнител също буди сериозни въпросителни пред екипа на Свободния информационен канал, тъй като при шест подадени оферти официалните регистри на държавната платформа показват шест допуснати и нито една отстранена кандидатура, докато медийни разследвания алармират, че на финалната права единствено ценовото предложение на свързаната с политически кръгове около покойния депутат Камен Костадинов фирма „Билдинг Комфорт“ е стигнало до реално отваряне, а част от техническото предложение на победителя е обявено за пълна търговска тайна и е скрито от публичен и експертен контрол. Сякаш всичко това не е достатъчно, за да разклати доверието в българските институции, проверените от екипа на медията ни публични данни от предишни обекти на същия строител във Велико Търново, Шумен и Поморие разкриват сериозни сенки около качеството на изпълнението, включително публично документирани общински спорове за дефектирали нови сградни крила, аварирали мащабни водопроводи само месеци след официалното им въвеждане в експлоатация и полицейски проверки на рибарски пристанища, което прави избора на дружеството за реставрацията на националния ни паметник още по-рисков и обществено неприемлив.

В навечерието на тези разкрития министърът на културата Евтим Милошев в ексклузивно интервю пред разследващия журналист Веселин Стаменов за Свободния информационен канал прави редица шокиращи признания, които хвърлят цялата отговорност върху ръководството на музея и същевременно разобличават дългогодишната липса на държавна воля за спасяването на монумента, като изрично заявява, че културата у нас е оцелявала по ръба на бръснача чрез смешни целеви суми за единични картини и музейни предмети, докато камъкът на Шипка ежедневно е бил подлаган на разрушителното влияние на суровите планински ветрове, екстремни температурни амплитуди и проникваща влага. Пред нашата медия министърът откровенно признава, че централното министерство не съхранява строителната документация и договорите за обекта, тъй като музеят е самостоятелен възложител, но същевременно потвърждава съществуването на огромен риск проектът отново да остане само на хартия при следващи политически сътресения или бюджетни съкращения, въпреки че на думи обещава лично да се бори за изваждането му от резервния списък на стратегическите инвестиционни обекти, създавайки обаче грандиозно хронологично противоречие, когато в публикувания на 10 септември 2026 година материал на Тони Цачев той все още говори за бъдеща финализация на процедурите и предстоящо стартиране, докато на практика багерите и строителните скелета вече са окупирали паметника още на 3 септември същата година. От своя страна, директорът на Националния парк-музей „Шипка-Бузлуджа“ д-р Чавдар Ангелов в своето разтърсващо интервю пред Свободния информационен канал защитава институцията си срещу обвиненията в укриване на информация, като заявява пред нашите репортери, че архивът от десетки хиляди страници не може да бъде предоставен в пълен обем заради абсолютната липса на административен ресурс и техническа възможност за дигитализация на огромните хартиени обеми, но същевременно категорично отрича фирмата изпълнител да е получила каквито и да било авансови плащания от отпуснатите от Министерския съвет над три милиона евро, твърдейки пред Свободния информационен канал, че строителят стартира мащабните дейности изцяло със собствен финансов ресурс, а държавните средства ще бъдат превеждани единствено и само срещу реално изпълнени, приети и подписани строително-монтажни работи по обекта. На фона на тези разнопосочни оправдания, административни лавиране и милионни обществени поръчки, които остават скрити зад завесата на търговската тайна и отказан обществен достъп, Свободния информационен канал ще продължи да следи под лупа всеки един разход, всяко подписано анексче и всяко движение на строителната техника на Шипка, защото българското общество има неотменимо право да знае дали този дългоочакван ремонт ще се превърне в истинска спасителна реставрация на националната ни памет, или поредния скандален паметник на безпаричието, бюрокрацията и задкулисните икономически интереси.

Още в ранните етапи на цялостната подготовка на обществената поръчка изпъкват множество тревожни сигнали, които официалните институции предпочитат да заобикалят с мълчание, включително факта, че две предходни процедури за избор на изпълнител се провалят зрелищно заради сериозни пропуски в представените документи и липса на достатъчно мотивирани от комисията основания за сключване на договор, което принуждава държавата да стартира нови опити в края на декември 2024 година и да ги публикува официално чак през февруари 2025 година. Още по-тревожен е фактът, че според първичните данни от информационните системи за обществени поръчки в последната решаваща надпревара са участвали шестима кандидати, като официалната справка докладва шест допуснати и нула отстранени участници, докато паралелни журналистически проверки разкриват стряскащото разминаване, че на финалния етап за реално отваряне на ценови предложения е стигнала единствено офертата на „Билдинг Комфорт“, което на практика свежда оспорваната конкуренция до абсолютен нулев избор и буди основателни съмнения за формално отстраняване или отказ на останалите претенденти. На този фон изключително сериозен обществен интерес предизвиква обстоятелството, че печелившият консорциум или строител е поискал и получил пълна конфиденциалност върху голяма част от своето техническо предложение, обявявайки го за търговска тайна, което ефективно затваря вратата пред независими експерти, архитекти и граждански организации да проверят какви точно материали, технологии, реставрационни методи и химикали ще бъдат използвани върху оригиналния камък на Паметника на свободата. Допълнително напрежение създава заложеният в техническата документация масивен резерв за непредвидени и скрити работи в размер на до 20 процента от общата стойност на строително-монтажните работи, което се изразява в сума от над 1 милион евро над първоначално договорените милиони, като този огромен буфер ще бъде разходван при евентуални изненади на терен, но липсата на предварителна публичност за механизма на тяхното одобряване превръща сумата в потенциален финансов резервоар за необосновано оскъпяване на проекта. Когато към тази картина добавим и факта, че самото дружество изпълнител разполага с ограничено щатно разписание от едва около тридесет и трима души персонал според финансовите отчети от предходни години, а общият обем на спечелените от него държавни поръчки в миналото е едва три пъти по-голям от настоящия милионен договор за Шипка, става напълно ясно защо експертната общност настоява за пълна прозрачност около имената на наетите подизпълнители, квалифицирани реставратори и правоспособни инженери, които реално ще стоят зад чука и длетото на върха. Не бива да се забравят и тежките сенки от предишните строителни обекти на същата фирма в различни региони на страната, където официални общински съвети и местни медии от години водят спорове за дефектирали нови сгради, пропаднали асфалтови настилки след водни цикли и аварирали мащабни инфраструктурни съоръжения, което прави настоящия експеримент с националния ни монумент изключително рисков. Всички тези документирани факти, скрити зад стената на административния мрак и отказан достъп до обществена информация, показват че истинският скандал около ремонта на Шипка далеч надхвърля рамките на обикновените строителни закъснения и се превръща в системен тест за това доколко държавата е способна да защити както историческата си памет, така и прозрачното харчене на публичния ресурс.