Милионите за чист въздух потънаха в прокуратурата: Как екоагенцията ИАОС раздаде тлъста поръчка зад гърба на правилата, докато държавните инспектори извадиха на светло скандални финансови далавери

Чистият въздух в България винаги е бил лукс, но както се оказва, за някои кръгове около държавната администрация той е и изключително доходоносен бизнес, чиято цена се измерва в стотици хиляди левове от държавния бюджет. В момент, в който общественото внимание е приковано към гръмки геополитически новини и дипломатически совалки, зад кулисите на Изпълнителната агенция по околна среда се е разиграл финансов трилър с привкус на прокурорски постановления и предварително предизвестени победители. Тук на сцената излиза Свободен информационен канал, за да разплете мрежата от документи, заповеди и съдебни решения, които институциите предпочитат да държат на тъмно. В основата на тази скандална история стои официален доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция с номер ДИД2-СФ-38 от 2 септември 2026 година, който не просто констатира нередности, а директно изпраща материалите към държавното обвинение. Проверяваният обект е Изпълнителната агенция по околна среда, ръководена през последните години в условията на странна кадрова рокада, а фокусът на разследването на АДФИ е конкретна обществена поръчка с уникален номер в регистрите 00740-2025-0004. Нейният предмет звучи крайно технически и скучно за масовия читател – разширяване на възможностите и обновяване на съществуващите мониторингови станции и доставка на нискодебитна, среднодебитни и преносими високодебитни пробовземни устройства за пробонабиране на аерозолни проби от атмосферния въздух. Зад тази дълга и сложна административна терминология обаче се крие прогнозна стойност от внушителните 563 950 лева без ДДС или близо 288 хиляди евро, които трябва да бъдат усвоени за оборудване на радиологичните станции в София, Бургас, Варна, Враца, Монтана, Плевен, Пловдив и Стара Загора. Когато обаче човек се вгледа в хронологията на процедурата, започва да става ясно защо държавните инспектори са решили да се отнесат към казуса с пълната цялост на закона и да го предадат на прокуратурата. Проверката на АДФИ е разпоредена със заповед на директора на агенцията от 5 август 2026 година и е приключила светкавично за едва 20 работни дни, като на първата страница на официалния доклад черно на бяло стои записано най-важното изречение, което администрациите обикновено се опитват да скрият – докладът и заключението са изпратени на органите на Прокуратурата. Оттук нататък Свободен информационен канал задава логичния въпрос какво точно се е случило зад дебелите стени на екоагенцията, за да се стигне до намесата на прокурорите. Самата процедура е стартирана през пролетта на 2025 година, в момент, когато ръководството на ИАОС се е сменяло на три пъти само за няколко месеца, създавайки перфектната административна мъгла за взимане на спорни управленски решения. Според данните от регистрите в надбягването за тлъстата поръчка участват само две компании, сред които Лабексперт ООД и Технодата ЕООД, като двете оферти са допуснати до разглеждане, без нито една да бъде официално отстранена на първо четене. На 5 август 2025 година тогавашният ръководител на ИАОС подписва скандалното Решение номер D47013222 за определяне на изпълнител, с което класира на първо място именно Технодата ЕООД. Това решение моментално предизвиква остър конфликт и отпор от страна на конкурентите от Лабексперт, които решават да не мълчат и внасят официална жалба в Комисията за защита на конкуренцията. Производството пред антимонополния орган се образува през септември 2025 година, но както често се случва в родната административна действителност, КЗК оставя жалбата без уважение с Решение номер 973, давайки зелена светлина на екоагенцията да продължи напред. Недоволни от този развой, от Лабексперт атакуват решението пред Върховния административен съд, където се образува административно дело номер 11570 за 2025 година под председателството на съдия Тодор Петков. В съдебната зала юристите на ИАОС, представлявани от процесуалния представител К. Илков, се борят със зъби и нокти да защитят избора на победител, настоявайки жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Магистратите от ВАС излизат с окончателно Решение номер 465 на 19 януари 2026 година, с което според съществуващите данни оставят процедурата в сила, разчиствайки пътя за финализиране на сделката. Така на 18 юни 2026 година между ИАОС и Технодата ЕООД е сключен официален договор номер 262393 на стойност 287 008 евро, което е на практика непосредствено под максимално прогнозирания от държавата бюджет.

В целия този пасианс обаче има един изключително смущаващ детайл, който веднага буди съмнения. Договорът е подписан през юни, но според регистрите е публикуван публично едва на 19 август 2026 година – съвсем малко преди държавните финансови инспектори да влязат на проверка в сградата на агенцията. Това съвпадение във времето показва, че АДФИ не случайно се е самосезирала или е действала по сигнал, влизайки на проверка на 6 август 2026 година, за да разрови документацията около скъпото пробонабиращо оборудване. Въпреки че предоставеният на разположение официален доклад се оказва странно орязан в своите основни страници, съдържащи конкретните констатации, разминавания и финансови параметри на нарушенията, самият факт, че инспекторите са предали материалите на прокуратурата, говори за наличието на сериозни данни за престъпление по служба или груби законови нарушения при разходването на публични средства. Остава открит въпросът дали зад парапета на уж законните процедури и съдебни решения не се крие предварително нагласен търг за доставка на аерозолни устройства, чиято реална пазарна стойност може би е далеч под договорените над полумилеонни лева. Докато институциите продължават да се замерят с документи, а ръководството на агенцията се оправдава с вътрешни правила и делегирани заповеди за подпис, българският данъкоплатец отново плаща сметката за техника, чиято доставка е белязана от съмнителни обществени поръчки и прокурорски разследвания. Свободен информационен канал ще продължи да следи накъде ще поенат материалите от финансовата инспекция в държавното обвинение и дали някой ще понесе реална отговорност за това как милионите за чист въздух се изпариха по етажите на властта.

ПРОКУРОРСКИЯТ ЧУК НАД ЕКОАГЕНЦИЯТА: Как се разпределяха порциите в ИАОС и защо липсващите страници от доклада на АДФИ пазят истината за милионите

Когато завесата на държавната администрация се повдигне дори за миг, отдолу излизат картини, които надминават и най-смелите сценарии на криминалните сериали. Разследването на Свободен информационен канал около скандалната обществена поръчка в Изпълнителната агенция по околна среда разкрива само върха на айсберга, но зад него остават десетки въпроси, които институциите упорито се опитват да заметат под килима.

Докато официалните лица говорят за модернизация на радиологичния мониторинг и доставка на аерозолни устройства, изследването на фактите около процедурата с уникален номер 00740-2025-0004 показва обезпокояваща картина на непрозрачност, която сега е предмет на дълбоко проучване от страна на държавното обвинение. Липсата на същинските констатации в доклада на АДФИ, засягащи страници от пет до дванадесет, всъщност е най-говорещият детайл в цялата история, защото именно там се крият имената на отговорните лица, конкретните технически ограничения на търга и реалните финансови параметри на евентуалните щети за бюджета. Всяка една обществена поръчка за над половин милион лева без ДДС изисква желязна прозрачност, но тук наблюдаваме съвсем друга тенденция – бързо придвижване на документи, странни рокади в ръководството на агенцията и изненадващо мълчание от страна на контролните органи до момента на внезапната инспекция през август 2026 година. В този ред на мисли Свободен информационен канал поставя ребром въпроса дали задължителните системи за финансово управление и контрол в ИАОС не са се превърнали просто в красива фасада, зад която необпреснено се вземат решения в полза на предварително избрани икономически субекти. Нека обърнем внимание на факта, че в състезанието участват едва две компании, като едната от тях, Лабексперт ООД, стига до съд със сериозни аргументи за нарушения на материалния закон, докато държавната машина в лицето на юристите на агенцията се мобилизира до краен предел, за да защити избора на Технодата ЕООД. Когато Върховният административен съд се произнесе с окончателно решение в началото на 2026 година, пътят към подписване на договора за близо 287 хиляди евро е разчистен, но времевата линия показва фатално закъснение в публичното обявяване на сключения контракт в регистрите – детайл, който веднага светва на червено за опитните финансови инспектори. Защо договорът е публикуван едва дни преди влизането на АДФИ на проверка и каква е ролята на тримата различни ръководители, оглавявали екоагенцията в рамките само на няколко месеца през критичния период, са въпроси, на които прокуратурата ще трябва да даде отговор. Обществото има право да знае дали парите за чист въздух и контрол на радиационния фон не са се превърнали в разменна монета за задкулисни договорки, докато експертите на терен продължават да работят със стара и амортизирана техника. Свободен информационен канал ще продължи да настоява за пълно разсекретяване на липсващите страници от финансовия доклад, за да стане ясно кой точно е разписвал спорните решения и дали държавният ресурс е бил защитен, или напротив – източен чрез добре смазана административна схема.