Националната агенция за приходите отдавна няма абсолютно нищо общо с каквато и да било нормална държавна институция, чиято задача е да събира данъци по закон, а се е изродила в безпощадна, разярена машина за административен рекет и показен побой над българския бизнес и обикновения гражданин, чиито безумия все по-често катастрофират с гръм и трясък в съда, докато ръководството се тупа в гърдите с фалшиви отчети за рекордни приходи и манипулирани успехи. Докато дебелите чиновници от жълтите павета се самозалъгват с PR статистики и се разхождат по скъпи кабинети, реалността за хилядите български предприемачи и работещи хора е брутална и отрезвяваща: НАП действа по най-долнопробния мафиотски принцип „ударяй и мачкай сега, пък съдът да оправя нещата след години“, оставяйки след себе си тотална руина, фалирали предприятия, запорирани сметки и източен държавен бюджет.

Този стил на работа не е просто някаква елементарна чиновническа некомпетентност, а системен, арогантен и дълбоко порочен държавен произвол, който гази свещеното право на частна собственост, докато вътрешната машина за контрол работи като обикновен гумен печат за прикриване на беззаконието. Защото когато регионалните структури и мутрите от „Фискален контрол“ направят поредния си груб гаф и навлекат беди на невинни хора, потърпевшият бизнес е заставен по закон да мине през уж защитния, а на практика изцяло лицемерен административен контрол, където директорите на дирекции „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ услужливо покриват престъпната самодейност на своите колеги. Точно така се случи с благородния опит на дружеството „Изток инвест 3000“, чиито законни права бяха брутално затрити още през 2021 година от варненските данъчни задколисни играчи, само за да дойде българският съд години по-късно и да осъди НАП да плаща пълно обезщетение с тлъсти лихви, доказвайки че схемата е бетонена и се повтаря като под карбон във Варна, Стара Загора, Монтана и София, където независимите магистрати редовно отменят обезпечителни мерки и запори, наложени от безумни публични изпълнители без дори да си направят елементарния труд да изяснят актуалните данъчни оценки или застрахователни стойности на автомобили и имоти, квалифицирайки тези деяния като „съществени нарушения на процесуалните правила“, докато самата НАП се самоизобличава, отменяйки собствените си безумни възбрани заради крещяща и съществена несъразмерност, която задушава бизнеса до смърт и превръща фискалната политика в наказателна акция срещу всеки, който има неблагоразумието да работи на светло в тази държава. Това обаче е само върхът на айсберга в тази дълбока и смрадлива блатена система, защото когато Върховният административен съд започне да обявява ревизионните актове на приходната агенция за изцяло нищожни заради фундаментални пороци като невръчване на заповеди и брутално размазване на правото на защита, става пределно ясно, че в това ведомство законът отдавна не се чете, а се прегазва с тежки ботуши, а сметката за тези съдебни погроми и колосални адвокатски хонорари не се плаща от джобовете на виновните ревизори, а се трупа директно върху гърба на българския данъкоплатец по силата на Закона за отговорността на държавата, докато същите тези самозабравили се „експерти“ се правят на ударени и демонстрират невиждан цинизъм пред цялото общество. Цинизъм, който лъсна с пълна сила в момента, когато институцията, която има нахалството да изисква от всеки български гражданин и всяка фирма най-интимната финансова и лична информация, се срина по най-позорния начин по време на историческия киберпробив от 2019 година, когато личните и данъчни данни на милиони българи изтекоха в интернет като в разграден двор, а Съдът на ЕС по делото C-340/21 отсече в прав текст, че администраторът носи пълна отговорност и не може да се крие зад чужди гърбове, отприщвайки стотици дела и лавина от искрено възмущение срещу институция, която функционира с манталитета на абсолютен феодален монополист, лишен от всякаква морална и законова спирачка. Крадецът вика „дръжте крадеца“, докато държавните чиновници раздават присъди, запори и ревизии, знаейки перфектно, че няма да носят никаква лична имуществена или тежка дисциплинарна отговорност за своите фатални и скъпоструващи грешки, и докато в официалните им отчети цари пълна, измамна идилия, суровата реалност лъсва през стотиците отменени актове и изплатени милиони обезщетения от държавния бюджет, които крещят за едно единствено нещо: време е за пълна, безкомпромисна и публична сметка на този нов държавен башибозук, защото докато НАП греши на гърба на хората, съдът отменя техните беззакония, а обикновеният българин плаща сметката с кръвта и потта си, нормална европейска държава тук никога няма да имаме, докато тази разярена и самозабравила се машина не бъде поставена на мястото й с цялата строгост на закона и общественото презрение!

Да, продължаваме безкомпромисно и право в десятката, защото цялата тази корумпирана и самозабравила се машина на НАП крие още редица срамни тайни, които трябва да бъдат извадени на светло с цялата им показност и тежест, без да спестяваме нито дума от онази ужасяваща статистика, която доказва системия произвол и пълната липса на какъвто и да било държавен морал в действията на тези данъчни рекетьори.

Време е да разровим в най-дълбоките пластове на тази административна бъркотия и да покажем на българския данъкоплатец конкретните цифри и факти, които ръководството на агенцията отчаяно се опитва да замете под килима с дебелите си отчети. Защото ако си мислите, че става въпрос само за единични и изолирани гафове на някой заспал ревизор в провинцията, дълбоко се лъжете – тук говорим за порочна, желязна система, която трови и задушава икономиката на цялата държава година след година.

Погледнете само какво се случва в съдилищата по места – в Монтана, във Варна, в Стара Загора и в София магистратите буквално се задъхват от лавината дела, заведени срещу безумните актове на приходната администрация, където съдът редовно осъжда агенцията да плаща не само хиляди левове разноски и солени адвокатски хонорари за ощетените фирми, но и колосални обезщетения по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Само си представете мащаба: стотици хиляди и милиони левове от държавния бюджет, сиреч от нашите собствени джобове, се изливат в черната дупка на съдебните обезщетения, за да се покриват безобразищата на чиновници, които подписват фалшиви ревизии с лека ръка, знаейки перфектно, че няма да дават лична сметка пред никого.

И тук идва най-скандалният въпрос, който НАП и финансовото министерство парят като с горещо желязо и упорито мълчат: в колко точно от хилядите случаи на окончателно отменени ревизионни актове и осъдителни съдебни решения ръководството на агенцията е потърсило реална дисциплинарна или имуществена отговорност от преките виновници? Колко ревизори, шефове на дирекции или публични изпълнители са върнали поне стотинка от джоба си за това, че са разорили невинна фирма или са блокирали сметки с фалшиви запори? Отговорът е смразяващ – абсолютна нула! Крушката си има опашка, но в тази феодална крепост крушката никога не изгорява, защото ръката ръка мие, а круизите и бонусите на гърба на смазания български бизнес продължават с пълна пара.

Ето защо цялата тази показност с уж „рекордните събрани приходи“ е една голяма, мерзка и надута лъжа, зад която се крие финансовият рекет на държавен башибозук, който вместо да помага на икономиката да диша, я души с желязна упоритост, докато накрая съдът не ги приземи обратно на земята с тежки осъдителни решения, а обикновеният българин остава да плаща скъпата сметка на тяхната чиновническа некадърност. Докато тази престъпна схема не бъде осветена докрай и докато виновните за безобразищата не си платят лично с поста и с имуществото си, нормална и справедлива държава няма да видиме!