Когато политикът спре да бъде любимец на софийските жълти павета и на ефирните панели на соросоидните телевизии, неговите словесни катастрофи изведнъж сменят агрегатната си състояние — от „свежи лапсуси на симпатичен експерт“ те се превръщат в сочни, шумни и срамни катастрофи на обществен интелект. Представете си за миг, че Георги Кандев не беше парашутиран в орбитата на ПП-ДБ и техния неолиберален кръг от спонсори, грантоеди и обитатели на хипстърски кафенета, а се явяваше от другата страна на политическия спектър. Представете си, че същият този бивш главен секретар на МВР, който с каменно изражение обърква Минското споразумение с Будапещенския меморандум, беше издигнат от някоя консервативна, националистическа или просто не-либерална формация. Само за секунда си представете унгарския валс или българския народен хор, който медиите щяха да му изиграят.

Ако Кандев беше от „неправилния“ лагер, в момента националният ефир нямаше да се занимава с меко потупване по рамото и снизходителни усмивки в стил „еми, полицай е човекът, не е филолог“. Либералните анализатори с безупречни очила и маркови ризи щяха да го разкъсат на парчета в сутрешните блокове още преди обед. Щяха да го нарекат словесен инвалид, когнитивно неизпран субект и опасност за националната сигурност, която не прави разлика между договор от 1994 година за ядрени ракети и регионален конфликт от 2015 година в Донбас. Шокът щше да е национален. Всеки уважаващ себе си главен редактор на либерална медия щеше да извади заглавия с червени букви: „Пълен управленски брак: Кандев погреба външната ни политика в мазето на собственото си незнание“. НПО-секторът щше да излезе с декларации за овладяване на държавата от неграмотни кадри, а свободният информационен канал щше да прегрее от анализи колко струва на България експериментът с бивши силовия кадри, които бъркат историята на геополитиката с виц от кварталната кръчма.

Но понеже Кандев е „наш човек“, понеже носи индулгенцията на правилната политическа номенклатура и е част от розово-синята хомогенна мазнина на жълтопаветния истеблишмънт, гафовете му се третират като очарователна битова екзотика. Онзи епичен момент с ученическата пищов-бележка пред него в студиото на Евроком, където чете опорки като второкласник на изпит по родинознание, щеше да бъде върхът на политическото дъно, ако идеологическият му знак беше друг. Вместо това получаваме снизходително мълчание и опити за замазване. А какво да кажем за гениалното му икономическо откровение, че ако днес не даваме пари за хазарт и наркотици, утре ще ги даваме за затвори? Това не е просто лапсус, това е концептуален срив на мисловната дейност. Буквално излиза, че държавата е стисната и трябва да субсидира дилърите и игралните зали, за да спести от пенитенциарната система. Ако това беше казано от някой консервативен популист, либералната интелигенция щше да го разпъне на кръст в рамките на три минути, обявявайки го за лобист на подземния свят и неграмотен демагог. В реалността на неговия комфортен политически чадър обаче това се подминава с лека ръка, защото нали знаете — целта оправдава средствата, а когато си срещу статуквото (макар сам да си бил част от най-високите етажи на същото това статукво като главен секретар на МВР), ти е позволено да говориш пълни глупости.

Истинското лицемерие обаче лъсва не толкова в граматичните му изцепки и геополитическите му гафове, колкото в начина, по който медийният му бранд се опитва да изпере неговото минало. Кандев изведнъж се е превърнал в рицар на справедливостта, който се кълне пред камерките: „Аз наркодилъри няма да помилвам“. Изречение, натъпкано с евтин популизъм, което показва дълбоко непознаване на развръзката на властите в една република, но най-вече избива на евтина прокурорска драма. Човекът, който до юни е управлявал най-важната силова структура в държавата, днес се разхожда из студиата като външен наблюдател, който тепърва ще спасява родината от мафията, сякаш до вчера не е бил начело на същата тази машина за сигурност. Ами онези негови изказвания за наследниците на Държавна сигурност, които уж и досега ръководили организираната престъпност? Това е колосално твърдение. Ако обикновен гражданин го каже в интернет, ще го обявят за луд конспиратор. Ако го каже политик от опозицията на ПП-ДБ, ще го пратят в съда за хибридна война и разпространение на фалшиви новини срещу държавността. Но когато го изръси бившият шеф на МВР, който доскоро е подписвал секретни пощи и е разполагал с цялата класифицирана информация на държавата, либералните медии го приемат с въздишка на облекло: ето вижте, той знае повече, отколкото казва. Никакви въпроси защо не е арестувал тези хора, докато е бил на пост, никакви настоявания за прокурорска проверка на собствените му думи. Пълна амнезия.

Всъщност най-комичният, но и най-тъжен момент от тази предизборна трагикомедия се разигра в Добрич, където Кандев, обзет от безмерна народна обич след като му поднесоха бутилка домашна ракия, изръси на чист неврокопски диалект репликата: „Как го измъкна от джобата“. Представете си за миг същата тази сцена, но с друг главен герой. Представете си някой националист или ляв популист да се изпъчи с провинциален мантаризам пред камерите, докато се бори за най-висшия държавен пост. Софийските соросоидни анализатори щяха да го разкъсат на парчета, изкарвайки го символ на чалгаризацията, на липсата на държавническо достойнство и на пълна несъвместимост с президентската институция. Щяха да посветят десетки колони в дневниците и кариеписите си на тезата, че простащината превзема политиката. Но когато Кандев го прави, това се превръща в „автентичен контакт с обикновения българин“, в демонстрация на земен чар и близост до народа. Либералният стандарт е еластичен като гумена лента — когато техният кандидат се изкаже неграмотно или се понесе по вълните на махленския фолклор, това е дълбока народна мъдрост; когато го направи опопонентът, това е национален резил.

Цялата тази ситуация около Георги Кандев е лабораторно чист пример за двойните стандарти на нашия политически и медиен елит. Докато свободният информационен канал се опитва да разглобява фактите и да показва автентичните абсурди без идеологически филтри, масовият мейнстрим продължава да опакова тази немощ в целофан на спасителна мисия. Кандев не е нищо повече от случайно попаднал в орбитата на жълтите павета силов кадър, чиито гафове биха потопили всеки друг политически проект за броени часове. Но в света на неолибералния маркетинг грешките не се броят, стига да служиш на правилната кауза, да киваш на правилните места и да повтаряш мантрáта за промяната, докато сам затъваш в собственото си словесно блато. И ако утре този човек наистина се озове на „Дондуков“ 2, това няма да е победа на демокрацията или експертността, а триумф на медийното лицемерие, което може да изпере всяка кал, стига тя да е опакована в правилния евроатлантически целофан.