Държавата гасне в перманентен политически анабиоз, а жълтопаветните анализатори отново са напът да направят грандиозна електорална катастрофа, представяйки я за „стратегически пробив“. Докато софийските либерални салони се надпреварват да рисуват мокри сънища за грандиозен обрат и възход на Андрей Гюров към президентския стол на „Дондуков“ 2, реалността отрезвява с бруталността на паднал паваж. Милион българи по-малко ще отидат до урните на този фарс спрямо априлския вот. Избирателната активност се свлича трагично до жалките 35–38%. И докато системата се свива до костите си, розовите очила на софийския елит отново пропускат най-очевидния геометричен факт: в д държава на всеобщо отвращение и бронирани твърди ядра, измислените спасители нямат шанс срещу желязната машина на статуквото.

Забравете за наивните фантасмагории на платените социолози. Истинската картина е напълно ясна: Илияна Йотова и нейният екип държат бетонирано първо място с над милион и сто хиляди гласа, докато Андрей Гюров и неговата свита тъпчат в опити да стигнат заветните 650 000. За да има реален обрат, за да се разклати тази скална позиция и Гюров да се превърне в първа политическа сила, е нужен електорален чудодеен скок до поне 800 000 гласа. Откъде ще дойдат те? От несъществуващата „колеблива армия“ ли? От разочарованите симпатизанти на ГЕРБ, които масово ще останат да си гледат мачовете по телевизията? Или от онези стотици хиляди българи, които отдавна са разбрали, че изборите у нас са просто състезание по политически маркетинг без покритие?

Стига сме се лъгали с пожелателно мислене. Истинският катализатор на това отвращение е и бездруго повсеместното натрапване на външнополитически мании, които отвращават обикновения българин до дъно на душата му. Всяко показване на зеленскистки хореографии, всяко сервилно угодничество пред геополитическите господари и всеки опит националният интерес да бъде заменен с евроатлантически лозунги действа като електорален киселинен разтвор. Българите не просто са уморени — те са дълбоко отвратени от факта, че родината им е сведена до геополитическа провинция, чийто дневен ред се спуска от чужди посолства. Този държавнически мазохизъм не печели гласове; той прогонва хората към пасивен бойкот или ги хвърля в обятията на суверенистки формации като „Възраждане“.

Гюров и цялата му софийска свита се намират в концептуален капан на собствената си изолация. Те говорят на рафиниран език, непонятен за обикновения човек от провинцията, който се бори с невъобразима инфлация, разбита здравна система и пълна липса на елементарна справедливост. В тази среда опитите да се представи Гюров като някакъв месиански водач са не просто смехотворни, те са обидни за интелекта на гражданите. Докато жълтите павета се самозалъгват с виртуални проценти, народът гласува с нозете си — като си остава вкъщи, изпращайки унищожителен вот на недоверие към целия политически клас.

Така наречената „промяна“ се оказа поредният фалшив етикет върху стара политическа консервна кутия. Системата е изградила имунитет срещу подобни импровизации. Твърдите ядра на партиите стоят като бетон, неподвластни на софийските медийни фойерверки, а масите от отчаяни хора не виждат за кого да дадат гласа си, освен за опцията „Не подкрепям никого“.

Ето защо всеки опит да се твърди, че Андрей Гюров може да направи обрат и да свали Йотова от върха, е чиста проба политически инфантилизъм. Изборите са предрешени от самата апатия, която тези същите политици създадоха през последните години. Българският избирател вече не вярва на празни приказки и красиви инфографики. Той е затворил вратата на секцията и гледа със студено презрение как жълтопаветните кукловоди се опитват да спасят поредния си изкуствен проект от неизбежния политически моргов лист.