На 28 октомври 2026 г., точно пет дни след като SIK публикува първото си разследване „Анатомия на фискалния произвол: Системното пренасочване на публичен ресурс и институционалният дефицит в Агенция „Пътна инфраструктура“, Агенцията за държавна финансова инспекция официално публикува в своя регистър дългоочаквания доклад под номер ДИД2-СФ-18-[5]. Въпреки че самата финансова инспекция приключва още през септември, публичното огласяване на заключенията ѝ поставя началото на нов етап, чиято централна новина се чете още на първата страница на официалния документ: материалите по случая с разходването на близо 177,7 милиона лева вече са изпратени на органите на прокуратурата на Република България. Това развитие променя изцяло фогъса на разследването. Докато първата публикация на SIK разкриваше вътрешната логика, с която целеви средства, отпуснати с постановление на Министерския съвет за покриване на стари съдебни спогодби, са били пренасочени към текущи плащания по действащи договори, сега централният въпрос вече не е какво е установила финансовата инспекция, а какво ще предприеме прокуратурата с тези констатации.
За да се разбере тежестта на документалните констатации, е необходимо да се върнем към хронологията на самата проверка, която стартира на 7 април 2026 г. и продължава 80 работни дни под ръководството на АДФИ. Официалният доклад е готов на 10 септември 2026 г., а окончателното заключение към него е подписано на 29 септември. Инспекторите подлагат на подробна проверка законосъобразността, спазването на бюджетната дисциплина и договорените условия по шест основни договора за поддържане и ремонт на републиканската пътна мрежа, включително споразуменията за магистралите „Тракия“ и „Струма“, както и редица областни пътни управления, като същевременно анализират разходването на средствата, предоставени по Постановление №76 на Министерския съвет от 28 май 2025 г.
Според първото разследване на „Свободният информационен канал“ целият казус произтича от хроничния недостиг на средства, в условията на който АПИ работи между 2020 и 2023 г., когато разликата между необходимите бюджети и отпуснатите тавани достига суми между 500 милиона и 1,36 милиарда лева. Натрупаните задължения към строителни фирми водят до десетки съдебни дела и осъдителни решения срещу държавата, създавайки сериозен фискален риск. В опит да се овладее кризата, на 21 май 2025 г. ръководството на АПИ изнася към Министерството на регионалното развитие и благоустройството документация, която изрично обосновава необходимостта от над 462 милиона лева за изплащане на конкретни съдебни и извънсъдебни спогодби, предимно за индексация на цени и главници. Седем дни по-късно Министерският съвет приема Постановление №76, одобрявайки над 441 милиона допълнителни разходи по бюджета на МРРБ за АПИ. Тук обаче възниква ключовото противоречие, което SIK изнесе на преден план: докато диспозитивецът на постановлението използва по-широката формулировка за изплащане на задължения по изпълнени дейности, придружаващите го доклад и финансова обосновка са обвързали средствата строго със спогодбите. Въпросът дали целевото предназначение на публичния ресурс се определя единствено от текста на правителствения акт, или и от предварителната му финансова обосновка, остава същинският юридически център на скандала.
В рамките на инспекцията АДФИ установява, че сума от точно 177 733 813,02 лв. е била отчетена по специална аналитичност за текущ ремонт по ПМС №76 и е отишла за плащане на текущи фактури по действащи договори. Разпределението показва мащабни плащания към три дружества: над 95,5 милиона лева към „Автомагистрали“ ЕАД по фактури за магистрала „Тракия“, почти 80 милиона лева към „Европейски пътища“ АД за областного пътно управление в Пловдив и над 2,2 милиона лева към обединението „Пътища Перник 2023“. Важно е да се подчертае, че тези дружества не са обвинени в престъпно поведение, тъй като получените суми кореспондират с реално извършена работа и фактури, чиито единични цени съответстват на офертите, а физическото изпълнение е подкрепено с лабораторни проби и протоколи. Проблемите, описани в разследването, касаят не липсата на асфалт, а вътрешната отчетност и бюджетната дисциплина. Особено показателен е епизодът с 18 фактури за близо 46,8 милиона лева на „Европейски пътища“ АД, които първоначално са осчетоводени по основния договор на 4 септември 2025 г., след което са сторнирани с мотив за грешно осчетокоряване и са прехвърлени към сметките на постановлението, без от документите да става ясно кой е разпоредил тези операции и има ли решение на Управителния съвет за тях.
Проверката разкрива и тревожни практики при увеличаването на стойността на договорите. Въпреки че първоначалните условия позволяват надграждане до 50 процента само при наличие на осигурен финансов ресурс, през август 2025 г. вътрешният финансов контрол отбелязва липса на бюджетен кредит, но договорите все пак са наполовина увеличени. На 10 февруари 2026 г. Управителният съвет на АПИ одобрява второ увеличение с още 25 процента, достигайки законовия таван, като договорът за магистрала „Тракия“ нараства до над 453 милиона лева в момент, в който държавният бюджет за 2026 г. все още дори не е приет. Обясненията пред инспекторите разкриват взаимно прехвърляне на отговорност между ръководните кадри: бившият финансов директор твърди, че докладите му са имали само информативен характер относно касовите лимити, а бившият председател на УС се оправдава, че се е доверил на съгласувателните подписи на подчинените си. Самата институция обаче се управлява от колективен орган, чиито членове носят персонална отговорност за взетите решения, разпределението на ресурсите и наложените финансови ангажименти, които в рамките на цялата система на АПИ надхвърлят изумителните 1,2 милиарда евро неизплатени задължения по стационарни и текущи договори.
Когато на 14 септември 2026 г. докладът на АДФИ е официално връчен на ръководството на АПИ с разписка №24-00-2830, агенцията пропуска законовия срок да представи писмено становище или възражение. Това кара финансовите инспектори да подпишат окончателното заключение на 29 септември с изричната констатация, че установените нарушения остават непроменени. Когато документът накрая става публичен достояние в края на октомври, се появява нов въпрос за прозрачността – официално разпространеният от АДФИ файл съдържа едва шест страници, въпреки че самият текст препраща към подробни констатации на десетки други страници, с които първото разследване на SIK е разполагало в пълния им обем от 53 страници.
Всички тези факти вече не са само предмет на журналистически анализ или институционален спор. С изпращането на доклада и заключението на прокуратурата на основание чл. 19 от Закона за държавната финансова инспекция, историята влиза в нова фаза. Документът не доказва виновност и не представлява присъда, но задължава разследващите органи да дадат отговори на въпросите коя прокуратура е погубила преписката, какъв е нейният входящ номер, образувано ли е досъдебно производство и кои длъжностни лица ще бъдат повикани да обяснят как държавният бюджет е бил управляван като лична сметка. „Свободният информационен канал“ продължава своето разследване, защото мълчанието на институциите вече не е липса на информация, а избор, който подлежи на обществен контрол.
Сянката на финансовите механизми: неразкритите детайли около обществените поръчки и контрола в пътната агенция
Зад сухите числа на финансовата инспекция и официално публикуваните регистри се крият редица специфични детайли от документалния масив, които разкриват дълбочината на институционалния дефицит в Агенция „Пътна инфраструктура“. В обхвата на проверката на Агенцията за държавна финансова инспекция попадат редица договори, чието правно и финансово състояние е подложено на сериозен анализ, като например споразуменията за областните пътни управления в Благоевград и Пазарджик. Докато общественото внимание естествено се фокусира върху най-големите суми и пренасочените към текущи ремонти средства, самите механизъм на одобряване на заданията и липсата на синхрон между плановите бюджети и реалните потребности остават в центъра на напрежението между контролните органи и ръководството на пътната агенция.
Особено внимание заслужава въпросът за това как точно се е осъществявал предварителният финансов контрол в институцията в периодите, когато са били подписвани анексите за увеличение на стойността на договорите с 25 и впоследствие с още 25 процента. Документите показват, че въпреки изричните отбелязвания от страна на експертите по вътрешен контрол за липса на осигурен бюджетен кредит към момента на съгласуване, процедурите не са били спрени. Вместо това управленските решения са били придвижвани напред под предтекст за бъдещо осигуряване на ресурс или чрез позоваване на очаквани постъпления, което според финансовите инспектори представлява тежко нарушение на бюджетната дисциплина. Този механичен подход към разходването на публични средства демонстрира как процедурните правила могат да бъдат заобиколени в името на поддържането на строителния процес, дори когато зад това не стои реално покрита финансова рамка в държавния бюджет.
В доклада на АДФИ се проследяват и детайли около начина, по който са били оформяни самите плащания и фактури, включително въпросните операции по сторниране и пренасочване на суми между различните параграфи и аналитичности. Докато отговорните лица от финансовите дирекции в своите писмени обяснения се опитват да прехвърлят отговорността върху съгласувателните подписи на висшето ръководство, а председателите на Управителния съвет твърдят, че са разчитали на експертната преценка на подчинените си, фактите сочат липса на ясна разходна отчетност. Нито една от страните в този управленски кръговрат не успява да представи пред инспекторите документ, който категорично да оправдава правното основание за прехвърлянето на средства от целевите пера за спогодби към текущите фактури на строителните фирми без изрично решение на колективния орган, взето при спазване на всички законови изисквания.
Тези неизяснени въпроси придават съвсем различна тежест на факта, че материалите вече са изпратени на прокуратурата. Проверката на АДФИ не е просто счетоводна ревизия, а детайлна карта на управленските решения, които са довели до натрупването на милиардни ангажименти и последващото пренасочване на десетки милиони левове. Оттук нататък работата на държавното обвинение няма да бъде лесна, тъй като то ще трябва да разплете сложната плетеница от вътрешни заповеди, финансови съгласувания, липсващи становища и мълчаливи съгласия на ръководни длъжностни лица. „Свободният информационен канал“ ще продължи да следи дали прокурорската проверка ще влезе в дълбочината на тези документи или ще завърши с поредния мълчалив отказ, оставяйки обществото без отговор за това кой носи реалната отговорност за управлението на публичния ресурс.
Оставете коментар