Вие наистина ли сте толкова слепи, или просто ви харесва да ви правят на идиоти всяка сутрин между прогнозата за времето и хороскопа. Питам ви най-човешки, защото аз вече нямам сили да гледам този евтин цирк, в който главните герои се сменят, костюмите им стават все по-скъпи, а миризмата на разложено си остава абсолютно същата. Гледам го Асен Василев – наперен, охранен от властта, с онова специфично харвардско самодоволство на момче, което никога през живота си не е държало кирка, не е чакало за пенсия и не е виждало как бабите в Северозапада си броят стотинките за четвърт хляб и две кисели млека. Същият този човек, който до вчера пиеше мазно кафе, докато ви обясняваше, че това било висш пилотаж, исторически компромис и джентълменска спасителна операция, днес се тъпанчи пред камерите и най-нагло ви казва: „Край на сглобките, моделът се изчерпа“. Чувате ли го, бе. Моделът му се бил изчерпал. Когато ти свършат парите за пиене в кръчмата и сервитьорът ти донесе сметката, ти не си изчерпал модела, момче, ти просто си фалирал – морално, политически и човешки. Но това няма да ви го кажат по казионните телевизии, където мисирките пърхат с мигли и кимат съучастнически, това може да се чуе само на местата, където още не са успели да сложат намордник на истината, и точно затова пиша тези редове пред свободната публика, за да остане черно на бяло в свободният информационен канал sik.bg, преди отново да са пуснали димните завеси на пропагандата.

Спомнете си площадите, спомнете си онзи наивен български народ, който мръзнеше, викаше, късаше си ризата и вярваше, че най-после някой ще изрине авгиевите обори на прехода. И какво получи този народ в замяна. Получи една долнопробна брачна нощ в задните стаички на парламента, където борците срещу корупцията си стиснаха ръцете с архитектите на същата тази корупция. Василев и цялата му либерална кохорта превърнаха държавата в акционерно дружество за бързи печалби, взеха милиарди заеми, раздадоха ги на калпак като подаяния, за да си купят няколко месеца спокойствие, и накрая оставиха децата ни да плащат масрафа. А сега, когато коалиционната им лодка се проби и започна да потъва към дъното, Василев бърза да хвърли зад борда доскорошните си ортаци от Демократична България. Разривът им не е заради някакви възвишени идеи или спорове за бюджета, както се опитват да ви го опаковат в лъскави думички. Истинската причина е паническият страх от възмездието на избирателя. Христо Иванов, Атанасов и цялата онази софийска жълтопаветна тайфа, която живее от наеми, грантове и чужди посолства, просто станаха прекалено токсични дори за самия Василев. Затова той се опитва да изиграе стария селски номер – обявява се за чист, непорочен центрист, захвърля старата десница като употребена носна кърпа и ви гледа в очите с надеждата, че сте забравили с кого точно делеше властта през последните години.

И тук идва най-грозният, най-отвратителният театър, който разиграха около президентските избори, защото там лъсна цялата им непоносима фалшивост. Издигнаха Андрей Гюров, надуваха фанфарите, говориха за обединение на демократичната общност, а в момента, в който работата замириса на тежък погром срещу Илияна Йотова, Василев просто си би камшика и го остави да се пържи сам на балотажа. В онази съдбовна изборна нощ, когато нормалните мъже застават рамо до рамо и поемат вината за загубата, харвардският финансов гений предпочете да се покрие, да излезе сам и да ви обяснява как неговата партия вече гледала по свой собствен път. Това не е политика, това е хладнокръвно политическо предателство, сервирано със студена усмивка. И докато те се давят в собствената си жлъч и си мерят егото по телевизионните студиа, обикновеният българин продължава да затъва в бедност, безпътица и отчаяние, защото тази система е направена така, че да мели хората и да храни търговците на надежда. Точно затова казвам и не спирам да повтарям, че истинският анализ на тази разруха няма как да мине през цензурираните партийни офиси, а трябва да се казва направо, в очите, така както правим в свободният информационен канал sik.bg, където нямаме навика да галим властта с перо.

Сега Асен Василев ви разправя, че щял да управлява сам, че една партия трябвало да поеме цялата отговорност и да изрине мафията. Абе, аланолу, ти с чии гласове ще управляваш сам, с кои депутати, с чие благоволение. В един раздробен парламент, където хората те наказаха и те смачкаха до жалка шепа народни представители, да говориш за самостоятелна власт е или диагноза за пълна загуба на връзка с реалността, или най-обикновено перчене пред публика, докато отзад се пече следващата задкулисна сделка. Защото той много добре знае, че за да прокара което и да е решение, за да сложи свои хора в регулаторите и съдебната власт, пак ще трябва да се поклони, пак ще трябва да направи компромис и пак ще се озове на същия диван, от който уж току-що е станал. Тази държава е омотана в невидими свински опашки и докато вие се надявате, че поредният брюкселски възпитаник ще ви спаси, кукловодите просто си пренареждат пешките за следващото раздаване на порциите. Всичко останало са празни приказки за наивници, които още вярват в дядо Коледа и в честните намерения на хората с вратовръзките.

Истината, колкото и да е горчива, е че илюзията за промяна умря точно в момента, в който тези момчета решиха, че властта е по-важна от достойнството, а българинът за пореден път беше предаден от собствените си кумири. Сглобката не е просто някакво глупаво парламентарно понятие, сглобката се превърна в диагноза на цялото ни съвремие – един грозен пазарлък на гърба на един измъчен, болен и обезверен народ, който отдавна е спрял да гласува, защото знае, че каквото и да пусне в урната, накрая пак ще получи същото безсрамно прегрупиране на софрата. Затова не им вярвайте, когато ви говорят, че затварят страници и започват начисто, защото вълкът козината си мени, но нравът – никога. И докато има поне един оцелял глас, който да не се продава за субсидии и да говори без заобикалки, ние ще продължаваме да показваме нещата такива, каквито са, без грим и без милост, точно тук, в свободният информационен канал sik.bg, защото истината боли, но само тя може да ни събуди от тази кошмарна кома, в която ни приспаха.