Гледам портретите по стените.
Сухи, изпити старци с пробити потури и бради като храсталаци.
Паисий – полусляп в килията, скърца с перото и не пита за хонорар.
Ботев – хвърли печатарското мастило, нарами пушката и си остави черепа на Околчица.
Вазов – дето нямаше чин, нито партия, а само една България, дето му гореше под лъжичката.
Тия ли бяха будители? Тия бяха луди!
Светци и безсребреници, дето вместо мас в кандилото наливаха собствената си кръв, за да светят на едно сляпо племе.
Камбани бяха. Не удряха, за да пеят приспивни песни, а биеха на тревога: „Пожар! Събудете се, ще ви затисне таванът!“
А днес?
Днес будителят е приличен господин. Облечен е по модата, парфюмиран, с изгладена якичка и лаптоп под мишница.
Той не живее в килия. Той живее в проект.
Той не вика по площадите. Той пие бяло вино на коктейл и обяснява на чист, зализан брюкселски или вашингтонски език как трябва да мисли стадото.
И най-страшното, най-подлото е, че този човек не вярва в нищо.
Освен в кеша.
Пишещият човек се уплаши от глада. Омръзна му да го наричат съвест на нацията, докато обувките му пропускат вода. Поиска да яде охолно, да кара скъпа кола, да го канят по телевизиите, да бъде „фактор“. И намери купувач.
Дойдоха чуждите господа с куфарчетата, разтвориха грантовете като сергия и казаха:
„Ето ви пари. Само че няма да викате. Няма да дърпате народа за ръкава, няма да го боли. Ще пишете така, че да не мърда. Ще произвеждате упойка.“
И словото – онова божествено, страшно оръжие, с което някога събаряха империи – стана стока на метър.
Опаковано в лъскав целофан, с етикетче: „демократични ценности“, „европейски директиви“, „толерантност“.
Красиви думи. Звънки думи. А вътре – празно. Вътре – отрова.
Будителят днес не буди. Той приспива. Той е анестезиолог на съвестта.
Той ти шепне: „Спи, народе, всичко е наред. Спи и не разсъждавай, ние ще мислим вместо теб. Гледай сериала, вземи си кредита, плащай си данъка и мълчи. Само не ставай! Че ако се събудиш, ще видиш кой ти обра къщата.“
Продадоха камбаните за скрап, братя мои. И на тяхно място сложиха тиха музика за заспиване.
Но аз ви питам – и дано някой още чува в тази непрогледна дрямка:
Когато един народ заспи под чужди пари и под перото на собствените си платени пророци,
кой ще го събуди,
когато дойде ред да го колят?
Оставете коментар