ЗА СРЕБЪРНИЦИТЕ ИЛИ КОЛКО СТРУВА ЕВТИНОТО

ЗА СРЕБЪРНИЦИТЕ ИЛИ КОЛКО СТРУВА ЕВТИНОТО

Боже, каква страшна, каква горчива българска хроника се пише днес пред очите ни, без нито един ред истинска история в нея!

Погледнете ги. Влезте в техните студиа, приличащи на космически кораби – лъскави, стерилни, обсипани със светлини, по-ярки от Витлеемската звезда. Вижте ги как пристъпват върху скъпите килими, с костюми за хиляди левове, с изписани лица, с фалшиви усмивки, изгладени от скъп грим и още по-скъпо безсрамие. Милиони шуртят по кабелите им. Милиарди се преливат от джобовете на властта в сметките на медийните велможи. Прожектори за милиони, камери за милиони, хонорари като за римски патриции.

И какъв е плодът на цялото това златно изобилие?

Нищо. Прах. Плява. Помия, излята право в душите на смаяния, гладен народ.

Ето го великия, безпощаден парадокс на нашето време: колкото повече пари се изсипват в джобовете на днешните вестникари и телевизионери, толкова по-евтина, по-жалка и по-прокажена става тяхната дума.

Някога – помните ли, или вече забравихме всичко? – Ботев пишеше своята „Дума“ върху амбалажна хартия, със замръзнало мастило в неотоплена кръчма в Букурещ. Гладен, дрипав, немил и недраг. Но когато онова перо заскърцваше по листа, Османската империя трепереше, а на българина му поникваха криле! Тогава вестникът струваше две пари, а думата вътре струваше живот. Струваше бесило, струваше безсмъртие!

А днес? Днес една секунда рекламно време струва колкото пенсията на десет български старци, а съдържанието на цялата им емисия не струва и счупена пара.

Защото парите в журналистиката имат свойството да хранят тялото и да убиват съвестта. Когато на един глашатай му подхвърлиш залък хляб, той може и да благодари. Но когато го засипеш със злато, ти не купуваш труда му – ти купуваш мълчанието му. Купуваш погледа му. Купуваш му правото да бъде човек.

И те се продадоха. На едро и на дребно. Колкото по-скъпа ставаше техниката им, толкова по-евтини ставаха въпросите им. Настаниха се удобни, сити, охранени мисирки и папагали около трапезата на силните на деня. Научиха се да не питат „Защо крадете?“, а да питат „Удобно ли ви е, докато крадете?“. Замениха правдата с рейтинг, съвестта – с рекламен клип, а народната болка – с евтино, пошло цирково зрелище за развлечение на тълпата.

Страшно е. Всяка нова субсидия, всеки нов проект, всеки тлъст транш ражда още по-голяма духовна нищета. Хвърлят милиони, за да произведат тричави сензацийки, да ровят в чаршафите на уличници, да съчиняват фалшиви трагедии и да замазват истинските престъпления. Колкото по-дебел става портфейлът на водещия, толкова по-тънка става границата между истината и подлостта. Накрая тя съвсем изчезва.

Парите убиха духа. Те превърнаха перото в касов апарат, а вестника – в опаковъчна хартия за чужди лъжи.

И вървят днес тези скъпо платени жреци на лъжата, сити и самодоволни, без да разбират най-страшната присъда на времето: че можеш да си купиш златен микрофон, но на него ще дрънка само медна пара. Че струваш точно толкова, колкото струва душата ти.

А тяхната отдавна е пусната на разпродажба. С голямо намаление. Евтина, безкрайно евтина стока в скъпа лъскава опаковка.

Боже, пази България от ситите глашатаи!

Кирил ГОСПОДИНОВ 

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.