Ударно разследване: Батак гори в имотен ад, тихомълком прекрояват златните брегове на язовира зад паравана на мистериозно бяло петно и тайнствени общински продажби!

Ударно разследване: Батак гори в имотен ад, тихомълком прекрояват златните брегове на язовира зад паравана на мистериозно бяло петно и тайнствени общински продажби!

В късната есен бреговете на язовир „Батак“ придобиват онзи особен, меланхоличен цвят на изстинала стомана, в който водната повърхност отразява единствено натежалото родопско небе и тъмните силуети на вековните смърчове. Тук, на повече от хиляда метра надморска височина, тишината обикновено изглежда вечна, нарушавана само от глухия тътен на деривациите, отвеждащи кубически метри вода към турбините на каскадата надолу към Пещера и Алеко. В средата на ноември 2026 година обаче водното огледало е запълнено на близо седемдесет процента – стабилен, предвидим и почти безупречен технически показател, зад чието благополучие институциите традиционно обичат да се крият. Истинският, дълбок и тревожен спад в Батак не се измерва с лимнометричните рейки на Министерството на околната среда и водите, а с бавната, невидима за туристите ерозия на закона, прояждаща девствените курортни територии. Под повърхността на официалните протоколи и дипломатичните министерски срещи цъка бомба със закъснител, заложена още преди десетилетия и методично поддържана от местната администрация чрез чиновнически хватки, мълчаливи прекроявания на регулационни планове и подозрително удобни процедури по продажба на публична земя.

Пукнатината в тази грижливо пазена провинциална идилия зейна неочаквано през ноември, когато кметът на Батак Георги Харизанов прекрачи прага на регионалното министерство в столицата. Пред министър Иван Шишков градоначалникът официално призна нещо, което местните обитатели и собственици на вили шепнат от години, но което властта упорито отказваше да назове на глас. В курортен комплекс „Язовир Батак“ съществува т.нар. „бяло петно“ – административна черна дупка, която буквално поглъща вещни права, обърква граници и засяга десетки имоти с неясен или умишлено блокиран устройствен статут. Местната преса побърза да опакова срещата в дежурните за подобни визити теми за възстановяване на пропаднали общински пътища след летните наводнения и належащи ремонти на ВиК мрежата, планирани чак за 2027 година. Никой обаче не благоволи да обясни пред гражданите какво всъщност лежи зад чиновническия евфемизъм „бяло петно“, кои са точните засегнати парцели, колко квадратни метра обхваща тази сива зона и кой носи отговорност за десетилетната градоустройствена вакханалия. Именно тук, където институционалният пиар спира, започва задължението на независимата журналистика, а екипът ни в „Свободният информационен канал“ тръгна по документалните следи на тази внимателно замитана под килима афера. За да се разбере анатомията на имотната схема около язовира, погледът трябва да се върне далеч назад във времето, до една пожълтяла чиновническа дата – 20 август 1980 година. Тогава, със заповед номер 1093, държавата одобрява първия цялостен кадастрален, регулационен и застроителен план за прохождащата курортна зона А. По силата на този градоустройствен акт територии като квартал 8 са замислени и обособени като единен, хармоничен и общ масив за индивидуално вилно строителство. В онези години философията на планирането стъпва върху строги отстояния, съхраняване на природния ландшафт и общо ползване на средата, в която гражданите получават право на строеж върху държавна земя. Годините на прехода обаче превръщат крайбрежието на язовир „Батак“ в златна мина, а апетитът за нови и нови частни парцели ражда порочна административна практика. Вместо да възложи нов, цялостен и публично обсъден устройствен план, който да отрази реалностите на новото време, общинската администрация започва да прилага опасната тактика на прекрояване „на парче“. Чрез поредица от частични изменения на регулационните планове единните дотогава квартали започват тихомълком да се раздробяват, а от общите площи се изрязват нови, самостоятелни урегулирани поземлени имоти, готови за застрояване или препродажба.

Тази дългогодишна практика на общината получи своя най-тежък, съкрушителен шамар от най-високата съдебна инстанция в държавата само преди няколко месеца. На 15 юни 2026 година Върховният административен съд постанови своето решение номер 6554 по административно дело номер 359, с което окончателно и без право на обжалване обяви за незаконно поредното чиновническо своеволие в сърцето на курорта. Казусът разкрива зловещ модел: още на 14 септември 2007 година главният архитект на Батак издава нарочна скица-виза номер 496, завъртяна около конкретни вилни сгради, а точно година по-късно – на 12 септември 2008 година – кметът слага подписа си под заповед номер 758 за частично изменение на регулационния план в същия онзи емблематичен квартал 8. Целта на операцията е пределно ясна – обособяване на нов самостоятелен имот за застрояване. Върховните магистрати обаче установяват фрапиращо закононарушение, което кметството е смятало за отдавна забравено и бетонирано от времето. За да обслужат частния интерес, общинарите са погазили императивното изискване на Закона за устройство на територията за съгласие на съседните собственици и носители на вещни права, които се оказват изолирани, онеправдани и поставени пред свършен факт.

Процесуалната история зад това решение е нагледен урок по гражданска смелост и институционален цинизъм. Преди казусът да стигне до тричленния състав на ВАС, битката преминава през дългогодишни войни в Административен съд – Пазарджик, белязани от дела номер 1000 от 2022 година и номер 222 от 2025 година. Четири години ожесточени съдебни битки са били нужни на засегнатите хора, за да докажат, че местната власт ги е лишила от законни права чрез незаконосъобразни кметски актове. В съдебната зала общината стига дотам, че се опитва да лансира абсурдни тези, за да спаси прекрояването, докато магистратите методично отхвърлят крайните твърдения и закопават администрацията в собствените ѝ процедурни капани. Това съдебно решение не е просто изолиран частен спор за ограда или квадратура на вила, то е официалното, юридическо потвърждение на порочен механизъм, функционирал необезпокоявано с десетилетия: общината в Батак е прекроявала граници на тъмно, раздавала е градоустройствени подаръци и е посягала върху спокойствието на хората без тяхното знание и съгласие.

И докато съдебната система методично разобличава старите грехове на властта в квартал 8, в общинските чекмеджета вече са кроени нови планове за разпореждане със златните терени около язовира. Обективът на нашето разследване за „Свободният информационен канал“ освети официални общински документи, които показват как паралелно със съдебните спорове администрацията активно е подготвяла продажбата на десетки декари крайбрежна земя. В Програмата за управление и разпореждане с общинската собственост на община Батак за 2022 година съвсем делово са вписани четири конкретни имота, разположени именно в апетитната курортна зона А, предназначени за ликвидиране на публичната собственост в полза на частни купувачи. Кадастралните идентификатори говорят сами за себе си: терен номер 02837.503.475 с площ от 157 квадратни метра, имот 02837.503.690 с площ от 364 квадратни метра, както и две съседни парчета – 02837.503.588 и 02837.503.589, съответно от 250 и 197 квадратни метра.

Дори повърхностният прочит на тези цифри издава класическата методология на имотния инженеринг. Малките квадратури от порядъка на сто и петдесет или двеста квадрата почти винаги представляват тъй наречените „придаваеми части по регулация“ или целенасочено раздробени ивици, които служат за разширяване на вече съществуващи вилни бази или за окрупняване на терени, отнети от общите пространства. В същата тази общинска програма срещу графата на предвидените продажби фигурират очаквани постъпления от над 350 000 лева за съответната група активи. Тези суми поставят фундаментални въпроси, на които кметството до ден днешен дължи отговор: на кого бяха продадени тези апетитни късове от брега, какви бяха началните тръжни оценки, проведоха ли се реални открити процедури и не се ли оказаха купувачите добре познати фигури от местния политически и бизнес елит, свързани с хората, чертаещи скиците в общинската техническа служба.

За да бъде картината на институционалния хаос пълна, поредицата от регулационни промени не спира до историческите спорове отпреди десетилетия. Още едно парче от мозайката изплува в брой 14 на „Държавен вестник“ от 2022 година, където черно на бяло е публикувано решение номер 247 на Общинския съвет в Батак, взето още през есента на 2021 година. С него местният парламент одобрява поредното частично изменение на план за регулация и застрояване, този път насочено към имот с идентификатор 02837.503.294, сгушен в квартал 18 на същата тази курортна зона А. Поредният квартал, поредната прекроена граница, поредният одобрен индивидуален интерес. Когато десетки подобни частични изменения се наложат върху общата карта на курорта, се получава тежък градоустройствен колапс, при който границите на старите планове, цифровата кадастрална карта от 2010 година и реалното застрояване на терен влизат в унищожителен институционален конфликт.

Именно в този процеп между закона и беззаконието се ражда феноменът на „бялото петно“, за което кметът Харизанов се жалва в министерските кабинети. Когато през годините общината е раздавала визи, допускала е спорни делби и е изменяла планове без съгласието на съседите, тя постепенно е създала територии с взаимно изключващи се права. Там реални собственици на вили не могат да нанесат сградите си в кадастъра, легални граници се оказват застъпени от новоизникнали парцели, а държавни гори и чашката на язовира започват да се преплитат с частни мегаломански амбиции. Наричайки този огромен възел от грешки, бездействия и потенциални злоупотреби с невинното име „бяло петно“, кметската власт днес се опитва да прехвърли вината върху държавата и кадастъра, надявайки се министерството да легализира със задна дата кашата, сътворена от самата община. На този фон публикуваните през лятото и есента на 2026 година заповеди на Агенцията по геодезия, картография и кадастър за регламентиране на служебния достъп до кадастралната информационна система за общински служители придобиват съвсем друго звучене. Те показват, че чиновническият апарат трескаво рови в дигиталните масиви, опитвайки се да напасне противоречивите кадастрални данни със съдебните реалности след съкрушителния шамар от Върховния административен съд. Всяка отменена заповед на кмета по силата на съдебно решение поставя въпроса за незаконността на сградите, издигнати въз основа на противоконституционни и незаконни планове. Ако някой вече е построил вила в кв. 8 върху терен, чиято регулация е заличена от ВАС, тази постройка виси в правното нищо – тя е потенциално незаконна или в най-добрия случай поставена в несигурния режим на търпимост, докато съседите имат пълното право да изискат нейното премахване.

Община Батак не може повече да се крие зад лаконични съобщения за ремонтирани пътища и дипломатически совалки в София. Залогът около водното богатство на Родопите е твърде голям, за да бъде оставен на произвола на чиновническото задкулисие. Настоящото разследване изисква ясни, конкретни и публични отговори по силата на Закона за достъп до обществена информация: кои точно кадастрални идентификатори формират зловещото „бяло петно“ в курорта; колко десетки или стотици декари обхваща то; какви са финансовите параметри по договорите за продажба на общинските терени от програмата за 2022 година и кои са щастливите им купувачи; и най-вече – какво конкретно правно действие е предприел кметът след окончателния съдебен акт на Върховния административен съд от 15 юни. Докато тези документи не бъдат извадени на светло без цензура и заличавания, бреговете на язовир „Батак“ ще останат заложник на един бавен, престъпен градоустройствен грабеж, прикрит под дебелия слой на чиновническо мълчание и студените ноемврийски мъгли.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.