В късната есен бреговете на язовир „Батак“ придобиват онзи особен, меланхоличен цвят на изстинала стомана, в който водната повърхност отразява единствено натежалото родопско небе и тъмните силуети на вековните смърчове. Тук, на повече от хиляда метра надморска височина, тишината обикновено изглежда вечна, нарушавана само от глухия тътен на деривациите, отвеждащи кубически метри вода към турбините...
