КАК ЕДИН „ФЕОДАЛЕН“ СЪЮЗ ДЪРЖИ В ШАХ БЪЛГАРСКИЯ ТУРИЗЪМ: Докато хората в преспите треперят пред чиновниците на бул. „Васил Левски“, собственият Инспекторат на БТС вече е записвал тежки пропуски в отчетността на ръководството, а стотици туристически обекти остават с неуредени документи и неясна съдба!
В българските планини назрява конфликт, който отдавна не може да бъде обяснен само с лошото състояние на хижите, липсата на пари или вечните спорове между наематели и собственици. Зад фасадата на една от най-старите туристически организации в България се очертава картина на тежки институционални противоречия, конфликти за власт и собственост, изключени туристически дружества и въпроси за милиони евро, на които обществото все още очаква конкретни отговори.
Българският туристически съюз (БТС), ръководен от председателя Венцислав Венев, претендира да бъде пазител на националното туристическо наследство. Организацията определя правилата, контролира стопанисването на хижите, провежда конкурси, прекратява договори и изисква ежегодна отчетност от туристическите дружества.
Само че колкото повече се вглеждаме в публично известните случаи около БТС, толкова по-неудобен става един въпрос: КОЙ КОНТРОЛИРА КОНТРОЛЬОРИТЕ?
Защото докато хижарите трябва да доказват какво са направили, колко са изразходвали и как са изпълнили задълженията си, около самото централно управление продължават да стоят въпроси за финансовата отчетност, имотите, контрола и прозрачността.
![]()
ФЕОДАЛИ В КАБИНЕТИТЕ, ХИЖАРИ В ПРЕСПИТЕ! СИСТЕМА НА КОНТРОЛ, В КОЯТО ПРАВИЛАТА СА ЗА ВСИЧКИ, НО ОТГОВОРНОСТТА Е ДРУГАДЕ?
Механизмът е прост. БТС определя условията за стопанисване на туристическите обекти. Изисква спазване на договори, инвестиционни програми, правила за поддръжка и ежегодни отчети. Централното ръководство има правомощия да проверява изпълнението на задълженията и при определени обстоятелства да прекратява договори.
Такава система сама по себе си не е проблем. Напротив – националната туристическа база трябва да бъде управлявана отговорно.
Проблемът започва, когато контролът се превърне в еднопосочна улица.
Какво се случва, когато хижарят не изпълни договорно задължение? Следват проверки, спорове, процедури и възможност за отстраняване.
А когато самото централно ръководство има пропуски в отчетността? Когато не може да представи достатъчно подробна информация за изразходваните средства и постигнатите резултати? Когато около собствеността на стотици туристически обекти има неясноти?
Кой тогава носи отговорност?
Има ли еднакъв стандарт за всички или правилата са строги само за хората, които управляват хижите на терен?
Това е въпросът, който трябва да бъде поставен пред председателя Венцислав Венев и Управителния съвет.
УДАР ОТВЪТРЕ! СОБСТВЕНИЯТ ИНСПЕКТОРАТ НА БТС Е ЗАПИСАЛ ТЕЖКИ ПРОПУСКИ В ОТЧЕТНОСТТА!
Най-силният документален аргумент в тази история не идва от опозиционно туристическо дружество, недоволен наемател или анонимен сигнал.
Идва от самия БТС!
В официалния отчетен доклад на Инспектората от 15 април 2022 г. е записана констатация, която заслужава особено внимание:
„Управителният съвет не подготви и прие отчет за дейността си в изискуемия вид, съдържащ данни относно съществените дейности, изразходваните средства във връзка с целите и програмите на организацията и постигнатите резултати.“
Това не е журналистическа интерпретация. Това е констатация на собствения контролен орган на организацията!
Нека повторим какво точно означава тя: Инспекторатът е установил проблем с формата и съдържанието на отчета на Управителния съвет, включително липса на информация за съществените дейности, изразходваните средства и постигнатите резултати.
В доклада е посочено, че на последващо заседание през февруари 2022 г. е отправена препоръка към Управителния съвет.
Още по-интересно е, че същият доклад разглежда сигнали за имуществени нарушения от председатели на туристически дружества. Инспекторатът препоръчва на Управителния съвет да сезира компетентните органи по конкретни случаи, като изрично отбелязва, че прокуратурата е институцията, която може да прецени дали има данни за престъпление.
Получава се любопитен контраст: контролният орган настоява за реакция при нарушения в местните дружества, но същевременно самият той документира недостатъци в отчетността на централното управление.
Какви действия са предприети по тази констатация? Отстранени ли са установените пропуски? Какво се е променило в начина, по който Управителният съвет представя финансовите и дейностните си отчети?
Това са въпроси, на които БТС дължи ясен отговор.
И тук не става дума за това дали през 2026 г. е имало приет отчет. Такъв е приет. Става дума за това дали отчетността е достатъчно съдържателна, дали контролът е реален и дали старите проблеми са окончателно решени.
„КАМЕН ДЕЛ“ – СТРЕЛБА, МЕЧОВЕ, ЗАПЛАХИ И ПОЛИЦИЯ! ХИЖИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩАТ В АРЕНА НА ВОЙНА!
На 16 март 2026 г. опитът за смяна на стопаните на хижа „Камен дел“ на Витоша прераства в драматичен конфликт.
По информация, разпространена от БНТ, Нова телевизия и други национални медии, при предаването на обекта се стига до барикадиране, отправяне на заплахи и произведени изстрели в сградата. Налага се полицейска намеса.
От БТС заявяват, че досегашният стопанин е отказвал да освободи обекта и че договорните отношения са били проблемни. Съюзът посочва, че след конкурс е избран нов стопанин.
Случаят е особено показателен, защото председателят Венцислав Венев публично заявява, че „Камен дел“ не е изолиран случай.
В изказването си пред БНТ той споменава и други хижи – „Амбарица“, „Еделвайс“ и „Петрохан“. А в други свои публични изявления поставя въпроса за самонастаняване и отказ да бъдат освобождавани обекти след изтичане на договорите.
Но нека погледнем и другата страна на проблема.
Как се стига до ситуация, в която смяната на стопанин на туристическа хижа може да завърши с полицейска операция? Защо договорните отношения не се уреждат по начин, който да предотвратява подобни ескалации? Има ли достатъчно ясни процедури за приемане и предаване на обектите?
БТС представя своята позиция и посочва нарушения от страна на досегашния стопанин. Но обществото има право да види и цялата документация около процедурата, включително договора, протоколите за предаване и резултатите от проверките.
Защото, когато става дума за национална туристическа инфраструктура, не може всичко да приключва с взаимни обвинения и телевизионни репортажи.
ХИЖА „ХРИСТО СМИРНЕНСКИ“ – ДРУГ СКАНДАЛ, ДРУГИ ОБВИНЕНИЯ, СЪЩИЯТ ВЪПРОС: КОЙ ПРИТЕЖАВА ПЛАНИНАТА?
Ако „Камен дел“ показва колко опасни могат да станат конфликтите при смяна на стопани, случаят с хижа „Христо Смирненски“ в Рила показва колко сложни могат да бъдат отношенията около собствеността и управлението.
Според журналистически публикации от май 2026 г. спорът се разгаря след смъртта на дългогодишния хижар Георги Банев през 2022 г.
От БТС твърдят, че след смъртта му са установили проблеми с плащането на наем и липса на легален стопанин. Семейството на починалия обаче оспорва тази позиция и заявява, че разполага с договор, валиден до 2027 г.
Близките твърдят, че са били отстранени неправомерно от обекта, който са поддържали и ремонтирали в продължение на години със собствени средства.
В публикациите се появяват и обвинения срещу председателя Венцислав Венев за еднолични действия при смяната на ключалката на хижата. От своя страна той защитава позицията, че обектът трябва да бъде предоставен на по-коректни стопани и да се развива като национален център за спортове на открито.
Това са взаимно оспорвани твърдения, а не установени съдебни факти. Именно затова е необходима пълна публичност на документите.
Какъв е договорът? Какви са основанията за прекратяване на отношенията? Какви инвестиции са направени от досегашните стопани? Как е оценен приносът им? Има ли съдебни решения по спора?
Тези въпроси са особено важни, защото подобни конфликти не са просто спор за ключовете на една сграда. Те засягат доверието на всички хора, които влагат лични средства и труд в поддръжката на туристическите обекти.
СЕДЕМ ДРУЖЕСТВА ИЗХВЪРЛЕНИ ОТ СИСТЕМАТА! КОЙ ИМА ПРАВО ДА ОСТАНЕ В БТС?
На 25 април 2026 г. Общото събрание на БТС взема решения за членството на туристическите дружества.
Седем организации са изключени с мотив неспазване на устава. Сред тях са дружества от Бобошево, Якоруда, Велинград, Бяла, Момчиловци, Габарево и Своге.
Така броят на членуващите дружества става 146.
Официалното съобщение на БТС посочва основанията общо, но не предоставя подробна публична разбивка на нарушенията за всяко от седемте дружества.
Тук възниква сериозен въпрос за вътрешната демокрация и управлението на съюза.
Какви конкретни нарушения са извършили тези организации? Какви доказателства са представени? Какви възможности за защита са имали? Има ли подадени възражения или съдебни оспорвания?
Туристическите дружества не са обикновени клиенти на БТС. Те са част от самата структура на организацията и участват в нейното управление чрез делегати.
Ето защо решенията за изключването им трябва да бъдат придружени от максимална прозрачност.
Иначе остава усещането за организация, в която централата определя правилата, а местните структури трябва просто да се съобразяват.
НАД 600 ХИЖИ В МИНАЛОТО, ОКОЛО 150 ДНЕС! КЪДЕ ОТИДЕ НАЦИОНАЛНОТО ТУРИСТИЧЕСКО НАСЛЕДСТВО?
Един от най-тежките въпроси е свързан със собствеността и историческото свиване на туристическата база.
На 23 март 2026 г. пред БНР председателят на БТС Венцислав Венев заявява, че в миналото съюзът е стопанисвал над 600 хижи, докато днес под неговия патримониум са около 150.
По думите му около 75 обекта се стопанисват от туристически дружества, а приблизително 60–70 се управляват пряко от БТС.
Това признание само по себе си е достатъчно, за да се поиска пълна историческа и имуществена равносметка.
Кои са всички обекти, които са били част от системата? Кои са изгубени? Кои са преминали към общини или частни собственици? Кои са били предмет на съдебни спорове? Имало ли е сделки, пропуски в документацията или незащитени права?
Журналистическото разследване на „24 часа“ от май 2026 г. поставя именно тези въпроси. В публикацията се разглеждат проблемите с липсващи документи, неясни стопани и липсата на единен, достъпен регистър на туристическите обекти.
Особено показателен е случаят с хижа „Христо Смирненски“, където спорът за договорите и собствеността показва колко сериозни могат да бъдат последиците от неуредените отношения.
Не е ли време БТС да публикува пълен регистър на имуществото, с което е свързан?
Не само списък с имена на хижи, а информация за собствеността, правния статут, действащите договори, стопаните, приходите и инвестициите.
Защото, когато става дума за стотици туристически обекти, фразата „тенденцията вече е спряна“ не е достатъчна. Нужни са документи и проверими данни.
„МУСАЛА“ И ЕКОЛОГИЧНИТЕ ПРОБЛЕМИ – КОГАТО ПЛАНИНАТА ПЛАЩА ЦЕНАТА НА ДЕСЕТИЛЕТИЯ БЕЗДЕЙСТВИЕ
Другият голям проблем е състоянието на високопланинската инфраструктура.
Хижа „Мусала“ и проблемите с отпадните води отново поставиха на дневен ред въпроса за липсата на адекватни пречиствателни съоръжения във високопланинските обекти.
Проблемът не е от вчера. Той е резултат от години на недостатъчни инвестиции, трудна логистика и липса на устойчиви решения за управление на отпадъчните води.
Но именно тук идва въпросът за управленската отговорност.
Кой трябва да следи състоянието на тези съоръжения? Кой планира необходимите ремонти? Как се определят приоритетите? И как се гарантира, че туристическата инфраструктура няма да замърсява средата, която би трябвало да опазва?
Когато ръководството говори за модернизация на туристическата база, екологичната инфраструктура трябва да бъде сред първите приоритети, а не допълнителен разход, който се обсъжда едва след възникването на проблем.
Планината не може да бъде оставена да поема последствията от лошото управление.
225 МИЛИОНА ЕВРО НА ХОРИЗОНТА! КОЙ ЩЕ ПОЛУЧИ ДОСТЪП ДО ХИЖИТЕ И КОЙ ЩЕ КОНТРОЛИРА ПАРИТЕ?
И докато старите проблеми чакат решения, през ноември 2026 г. БТС обяви намерения за мащабна програма за обновяване на около 150 туристически обекта.
На 9 ноември председателят Венцислав Венев съобщи пред БТА, че необходимият ресурс за реновирането на един обект е между 800 000 и 1,5 млн. евро.
Нека направим сметката.
При 150 обекта това означава потенциална инвестиционна потребност между 120 и 225 милиона евро!
Това е колосален мащаб за българския планински туризъм.
Самият Венев посочва, че на много от хижите и заслоните не е обръщано внимание понякога в продължение на 35 години, а приходите от туристическия поток и нощувките не са достатъчни за поддръжката.
Това е сериозно признание за състоянието на инфраструктурата.
Но тук започва и най-важната част от въпроса за бъдещето на БТС.
Кои ще бъдат инвеститорите? Как ще се избират? Ще има ли публични конкурси? Ще се предоставят ли дългосрочни права за управление на обектите? Какви ще бъдат финансовите условия? Кой ще контролира изпълнението на инвестиционните програми?
Има ли независима оценка на стойността на всеки обект и на необходимите ремонти?
Когато става дума за потенциални инвестиции от 225 милиона евро, обществото не може да бъде поставено пред свършен факт.
Особено важно е да се гарантира, че модернизацията няма да се превърне в механизъм за прекомерна комерсиализация на планинските хижи.
Те не са просто недвижими имоти. Те са част от достъпа до планината, от туристическата култура и от обществената инфраструктура на България.
Не може модернизацията да бъде оправдание за загуба на обществения им характер.
ИНФОРМАЦИОННО ЗАТЪМНЕНИЕ ИЛИ ПРОСТО НЕДОСТАТЪЧНА ПРОЗРАЧНОСТ? КЪДЕ СА ОТЧЕТИТЕ НА САМИЯ БТС?
Тук стигаме до големия парадокс.
В официалните правила на БТС изрично е записано задължение за ежегодна отчетност на хижната дейност от страна на туристическите дружества.
Ръководството има правомощия да контролира стопанисването, да следи за изпълнението на договорите и да предприема действия при нарушения.
Но какво получава обществото в замяна?
На 25 април 2026 г. Общото събрание действително приема доклада за дейността на БТС за 2025 г., доклада на Инспектората, годишния финансов отчет и бюджета за 2026 г.
Това е официално потвърден факт.
Но приемането на един отчет не е равнозначно на пълна публична прозрачност.
Къде могат да бъдат намерени всички финансови документи? Къде е подробната разбивка на разходите? Къде са констатациите от проверките? Къде са последващите действия по препоръките на Инспектората?
Защо официалната секция „Годишни отчети“ не предлага леснодостъпен, пълен и систематизиран архив на отчетността на централното ръководство?
И още нещо – как се проследяват финансовите отношения с отделните туристически дружества и стопани? Какви приходи постъпват от управлението на туристическите обекти? Какви средства се инвестират обратно в тях?
Това не са злонамерени въпроси. Това е минималният стандарт, който трябва да се очаква от организация, претендираща да представлява националния планински туризъм.
ВЪПРОСИТЕ, НА КОИТО ВЕНЦИСЛАВ ВЕНЕВ ТРЯБВА ДА ОТГОВОРИ
Редакцията на SIK.BG отправя следните въпроси към председателя на БТС и Управителния съвет:
За отчетността и контрола:
-
-
Какви конкретни мерки са предприети след констатацията на Инспектората от 2022 г. за недостатъчно съдържателния отчет на Управителния съвет?
-
-
-
Ще бъдат ли публикувани пълните финансови отчети и доклади за дейността за последните пет години?
-
-
-
Какви нарушения е установил Инспекторатът през 2025 г. и какви препоръки е отправил?
-
-
-
Има ли извършени проверки на самото централно ръководство и какви са резултатите?
-
За имотите и хижите:
-
-
Ще бъде ли публикуван пълен регистър на туристическите обекти, свързани с БТС, с информация за собствеността и правния им статут?
-
-
-
Каква е съдбата на обектите, които съюзът е стопанисвал в миналото, но вече не са под негово управление?
-
-
-
Колко са текущите съдебни спорове за туристически обекти и какви са финансовите рискове за организацията?
-
За конфликтите с хижарите и дружествата:
-
-
Какви са мотивите и доказателствата за изключването на седемте туристически дружества през април 2026 г.?
-
-
-
Какви процедури се прилагат при прекратяване на договори и смяна на стопани?
-
-
-
Как се защитават инвестициите на досегашните стопани при подобни промени?
-
За бъдещите инвестиции:
-
-
Кой е изготвил оценките от 800 000 до 1,5 млн. евро за обновяване на обект?
-
-
-
Какви са предвидените механизми за избор и контрол на външните инвеститори?
-
-
-
Ще бъдат ли публични договорите и условията за управление на обектите?
-
-
-
Какви гаранции ще има, че хижите ще запазят общественото си предназначение?
-


Оставете коментар