Понякога си мисля, че живеем в някакъв гигантски стъклен купол, където въздухът бавно свършва, а хората отвътре са убедени, че навън просто духа освежаващ вятър. Гледаш телевизора, слушаш как говорят онези с безупречно изгладените костюми, и в един момент започваш да се оглеждаш наоколо със странното, лепкаво усещане за самотност. Сякаш целият свят е седнал...
