В една от най-паметните сцени на българската театрална памет един дребен на ръст човек, с цигулка под мишница и поглед, в който бушуваше цялата горчивина на света, закова зрителите с реплика, превърнала се в житейски манифест: „Той пепел може да яде, но няма да се моли.“ В тези няколко простички думи не се криеше просто...
