Гледам през прозореца. България, двайсет и първи век, разгара на лятото. Жега, прах и безкрайно усещане за подмяна. Някъде по жълтите павета пак се развяват знамена с цветовете на дъгата. Организация като за визита на папата, логистика, охрана, спонсори, за които навремето фестивалът „Златният Орфей“ можеше само да сънува в най-смелите си години. Всичко свети,...
