Грозни, срамни и фашизоидни сцени взривиха държавата и показаха цялото озъбено лице на милиционерщината в България! Това, което се разигра в Струмяни пред очите на цял народ, не е просто полицейски произвол – това е брутален погром върху остатъците от демокрация и публичен разстрел на свободата на словото. Да пратиш глутница униформени бабаити да извиват ръцете, да душат и да влачат като добитък една смела жена и майка насред собственото ѝ родно село, само защото държи телефон и пита защо хората се давят и нямат вода, е връх на институционалната наглост. За тази самозабравила се власт журналистът вече не е четвъртата власт, а опасен престъпник, когото трябва да оковат в железа, за да не помрачи височайшия пиар и стерилния комфорт на властта.

Фактите крещят и удрят като плесница! Гергана Петрова не е случаен минувач, а репортер с близо хиляда разследвания и статии, местният глас на истината, който месеци наред вади кирливите ризи на властта. Тя беше на барикадата за безводието в Струмяни и Илинденци, тя разкри безконтролната сеч в Пирин, която превърна потопа в трагедия, тя носеше ботушите като доброволец в калта и громеше безхаберието на институциите ден преди височайшата визита. И какво получи в замяна от държавната машина? Вместо отговори – брутална разправа, гаваните от НСО дават знак, а полицаите се нахвърлят върху нея и я тикат в патрулката с плоския и жалък предлог, че нямала акредитация и лична карта на улицата в собственото си село.

До това безумие се стигна, защото т.нар. журналистическа гилдия в България отдавна е мъртва, скопена и напълно продадена! Големите софийски телевизии и казионни съюзи се превърнаха в сервилни държачи на микрофони, които примигат угоднически и мълчат като риби, докато в провинцията мачкат, заплашват и арестуват малкото останали свободни пера. Това конформистко мълчание и липсата на всякаква колегиална солидарност отгледаха това чудовище на властта, което днес раздава правосъдие с белезници. Ако гилдията имаше гръбнак и беше скочила при първия натиск над регионален журналист, днес никой чиновник или надут охранител нямаше да посмее дори да погледне накриво репортер на терен.

Всяка бяла, свободна и правова европейска държава в този момент щеше да се тресе от грандиозен скандал и политически трусове. В Германия, Франция или Великобритания подобно брутално посегателство над журналист води до светкавични оставки на секундата, арести на виновните полицаи и извънредни заседания на парламента. В европейската история има десетки случаи, в които вътрешни министри изхвърчат от постовете си за далеч по-дребни превишавания на правомощията от страна на силите за сигурност, защото там неприкосновеността на медиите е закон.

Жалките оправдания и замазването на очите от страна на МВР днес са цинична гавра с обществото. Всяка минута, в която виновните за този позор остават по креслата си, е директно съучастие в диктатура. Няма място за вътрешни проверки и чиновнически увъртания – единственият възможен, морален и неотложен отговор след този позор е незабавната оставка на министъра на вътрешните работи, пълно възмездие за поръчителите от НСО и изпълнителите с пагони! Всичко друго е капитулация пред страха и признание, че властта трепери от истината.