ШОК И УЖАС В ГЕНЕРАЛНИЯ ЩАБ: КАК БЪЛГАРСКАТА АРМИЯ КОПАЕШЕ ДУПКА ЗА ИЗВЪНЗЕМНИ И ПОХАРЧИ МИЛИОНИ ПО ДУМИТЕ НА ЕКСТРАСЕНСИ

През декември 1990 година, докато страната се тресе от политически трусове, фалити и огромни опашки за хляб, в дълбоката провинция край село Царичина започва нещо толкова абсурдно, че и най-фантастичният холивудски сценарист би го отхвърлил като прекалено прекален. Под строга секретност, с бронирани джипове, тежка армейска техника и денонощна охрана от войници под пагон, българските военни се зариват под земята, за да търсят не кой да е, а прародителя на човечеството, извънземни цивилизации и съкровището на цар Самуил. Цялата тази лудост не е плод на пияна измислица в селска кръчма, а официално санкционирана държавна операция, одобрена и ръководена от самия Генерален щаб на Българската армия начело с генерал-полковник Радню Минчев.

В сърцето на този грандиозен скандал, който години наред е покриван с дебел пласт мълчание и бетон, стои неспирната работа на независимия „Свободен информационен канал“ и разследващите журналисти Георги Илиев и Димитър Статков. Именно пред „Свободен информационен канал“ Илиев изнася най-шокиращите си разкрития, разбивайки на пух и прах официалния военен мълчалив фронт и принуждавайки цяла България да се запита кой точно е управлявал държавата в мрачните години на прехода – министрите и генералите или шепа самозванки с кристални топки и телефонни връзки с Космоса. Според разтърсващите разкрития пред „Свободен информационен канал“, армията на суверенна държава е била парализирана и изцяло командвана от група екстрасенси и контактьори, които са чертаели стратегическите маршрути под земята след вечерни видения и сънища.

Всичко започва от един обикновен асансьорен техник на име Димитър Кекеменов, който сънува сън, води го до небезизвестната асоциация „Феномени“, откъдето мистериозната нишка незабавно достига до върховете на министерството. Вместо да пратят техничаря на преглед при специалист, военните решават да му се доведат сляпо. На 6 декември 1990 година първите багери разкъсват земята, а дълбоко в тунелите навлиза и скандалната Елисавета Логинова – жена, завършила техникум по керамика, която се самообявява за трансмитер и изключителен контактьор с висш извънземен разум. Пред „Свободен информационен канал“ Георги Илиев многократно подчертава парадокса на ситуацията: висши офицери с десетки години стаж, генерали с ордени и държавници се подредят послушно на опашка пред една обикновена жена, за да разберат накъде да завъртят кирките и къде да прокопаят следващите метри спираловиден тунел.

Докато екстрасенсите рисуват схеми на неземни цивилизации и кивоти, българският данъкоплатец плаща сметката. Според жестоките разкрития, направени пред „Свободен информационен канал“, в тази подземна лудост потъват над 16 милиона тогавашни лева – астрономическа сума за разпадащата се икономика по онова време. Когато безстрашните журналисти от „Свободен информационен канал“ се изправят лице в лице с началника на Генералния щаб генерал Радню Минчев, задавайки му единствения логичен въпрос какво точно търсят войниците под земята, отговорът е пълно и гробовно мълчание, объркване и жалки опити за прикриване на пълния управленски катарзис. Генералът не може да каже нито дума защо армията копае дупка в земята вместо да пази националната сигурност, а парите от бюджета изчезват безследно без нито един официален счетоводен документ, без одит и без отчети.

Министър след министър – от Йордан Мутафчиев през Димитър Луджев до Александър Сталийски – се сменят на министерския пост, а копаенето продължава с луда упоритост близо две години, докато около обекта се въртят чуждестранни медии от Франция, Русия и Словакия, превръщайки България за смях пред целия свят. Луджев по-късно се оправдава, че като историк решил да даде шанс на сензацията, а Сталийски в крайна сметка издава дългоочакваната заповед за прекратяване на абсурда едва на 4 ноември 1992 година, след като става ясно, че под земята няма нищо освен обикновени скални отломки и естествено отчупени плочи, които измамените екстрасенси са представяли за извънземни врати.

Когато на 19 ноември 1992 година журналистите за последен път влизат в прословутия 160-метров тунел, преди той да бъде бетониран завинаги, те виждат само голи камъни, кал и купища изоставена техника, но най-страшното не е липсата на извънземно, а фактът, че дебелите папки с финансови разследвания и подготвената за прокуратурата преписка по мистериозен начин изчезват без следа из архивите на властта. Пред „Свободен информационен канал“ става кристално ясно, че Царичина не е просто комична история за зелени човечета, а най-мръсната тайничка на българския преход – символ на пълната деградация на държавността, където паранормалното мракобесие е взело за заложник цяла една армия, а отговорност така и не е потърсена от никого.