Има истории в българската административна реалност, които на пръв поглед изглеждат като учебник по безупречна законност. Влизаш в коридорите на държавна институция, поискаш документите, разлистваш папките и виждаш подредени като войници печати, входящи номера, подписи на главни счетоводители и официални констатации от държавни регулатори. На хартия всичко е изрядно. Спретнати протоколи, решение за откриване на процедура, борсов договор, чисто досие. Но в онази тъмна зона, където държавният ресурс среща частния интерес, дяволът никога не се крие в грубите нарушения на закона. Той се крие в детайлите, в удобните вратички, в десетилетните правила и в онази хирургическа безчувственост, с която проверяващите институции минават покрай съмнителните факти, без да смеят да ги поддразнят.

 Центъра за спешна медицинска помощ (ЦСМП) в Монтана от началото на 2025 година е именно такъв паметник на формалната легалност. Документите сочат едно, реалността крещи друго, а Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) затваря очите си пред въпроси, които би трябвало да накарат всеки прокурор да се размърда. Това е история за това как се харчат стотици хиляди левове публични средства в един от най-бедните региони на България, докато институциите си играят на административен футбол.

Всичко започва в първите седмици на 2025 година. Медицинското заведение в Монтана, на чиито линейки разчитат хиляди пациенти в критични състояния из планинските и равнинни райони на Северозапада, решава да осигури гориво за своя автопарк. Сумата, заложена първоначално в сметките на ръководството като прогнозна стойност, е впечатляваща за мащабите на региона – 290 000 лева без ДДС. Това не е просто поредната дребна обществена поръчка за канцеларски материали или тоалетна хартия. Това е сериозен финансов ресурс, чието разходване изисква максимална прозрачност, широка конкуренция и желязен контрол. В Централизираната автоматизирана информационна система „Електронни обществени поръчки“ (ЦАИС ЕОП) поръчката получава регистрационен номер 00174-2025-0001.

Дотук числата звучат внушително. Но когато човек започне да проследява хронологията на следващите действия, започват да изскачат първите въпросителни. Вместо ръководството на ЦСМП – Монтана да избере открита, състезателна процедура по Закона за обществените поръчки (ЗОП) – такава, която да привлече максимален брой играчи на пазара на горива и да даде възможност за истинско пазарно надцакване в полза на държавния бюджет – се избира друг път. Избира се борсовата търговия.

На 31 януари 2025 година е сключен договор за борсово представителство. Само няколко дни по-късно – на 3 февруари 2025 г., официално е взето решение за откриване на процедурата. А на 18 февруари 2025 г. вече е факт и самият борсов договор с номер 101, сключен чрез посредничеството на „Софийска стокова борса“ АД. Предметът на сделката е покупко-продажба на стоки, в това число автомобилно гориво. Крайната цена на този договор пада до 174 400 лева без ДДС.

И тук идва първият голям парадокс, който всеки разследващ журналист или икономист с поне малко опит би трябвало да задълбае. Първоначалната прогнозна стойност е била 290 000 лева. Финалната стойност по борсовия договор е 174 400 лева. Разликата е близо 115 600 лева надолу. На пръв поглед – триумф на спестовността! Държавата е спестила над сто хиляди лева спрямо първоначалните разчети. Но защо първоначалната прогноза е била толкова драстично раздута? Дали нарочно са напомпани тези 290 000 лева, за да се създаде изкуствена буферна зона, или планирането в ЦСМП – Монтана е на ниво селска бакалия?

Още по-същественият въпрос е свързан със самия избор на борсова търговия. Борсата има своите законови основания за стандартизирани стоки, но тя е затворена екосистема. На пода на борсата играят само регистрирани членове и брокери. Широкият кръг от независими бензиностанции, малки и средни вериги или регионални дистрибутори на горива остават извън играта. Защо ръководството на Спешна помощ в Монтана е предпочело да завърти милионите през борсов посредник, вместо да пусне отворена процедура по ЗОП, която да привлече десетки оферти от цялата страна? Дали чрез открит пазарен конкурс цената нямаше да падне дори под тези 174 400 лева? На тези въпроси официалните документи отговарят с гробно мълчание.

Но истинският скандал не е само в борсовите маневри. Истинският скандал се крие зад паравана на държавния контрол. Върху тази поръчка се упражнява финансова инспекция от Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ). Инспекторите влизат, проверяват книжата, разглобяват процедурата на съставните й части и излизат с краен доклад. И какво установяват те? Нищо. Абсолютно нищо.

Според констатациите на АДФИ процедурата е открита навреме, борсовият договор е сключен законосъобразно, няма нарушения на Закона за обществените поръчки, няма нарушения на Закона за изкупуване и използване на зърнени храни (който понякога се преплита в борсовите регулации), а предварителният контрол за законосъобразност при поемането на задължението е бил изрично упражнен и документиран от главния счетоводител. Директорът е подписал всичко както трябва, правилата са спазени, преписката е чиста като сълза.

И тук идва моментът, в който човек трябва да погледне отвъд щампите на държавните чиновници. Защото АДФИ удобно прокарва метлата покрай един фундаментален факт, който крещи от документите. Инспекторите най-безсрамно отбелязват – сякаш това е най-нормалното нещо на света – че вътрешната система за финансово управление и контрол, както и правилата за управление на цикъла на обществените поръчки в ЦСМП – Монтана, са утвърдени със заповед… още през декември 2014 година.

Нека помислим трезво над това число. Годината е 2025. Спешната помощ в Монтана управлява милиони левове публични средства, купува горива, оборудване и консумативи, сключва договори през сложни електронни платформи като ЦАИС ЕОП, а вътрешният й ред и контрол се крепят на документи, писани преди повече от десетилетие! През 2014 година светът изглеждаше по съвсем друг начин. Тогава нямаше електронни обществени поръчки в този им вид, нямаше съвременните дигитални регистри, нямаше пазарните трусове от последните години, свързани с пандемии, геополитически конфликти, енергийни кризи и инфлационни шокове.

Как е възможно институция, отговорна за живота и здравето на гражданите в цяла област, да функционира десет години без актуализация на основните си вътрешни правила за харчене на публични пари? Кой печели от това древно законодателно статукво в рамките на едно конкретно държавно предприятие? Отговорът е очевиден за всеки мислещ човек: когато правилата са стари, вратичките за субективни решения, формално изпълнение на задълженията и липса на ефективен вътрешен одит остават широко отворени. АДФИ обаче не намира нищо нередно в това. За тях фактът, че има някаква заповед от 2014 година, е напълно достатъчен индулгентен документ. Административният комфорт е спазен, проверките са минали, отчетите са подписани.

В тази цяла картина изникват още редица смущаващи детайли, ако човек се разрози в годишните финансови потоци на здравното заведение. Дали поръчката за горива на стойност 174 400 лева през Софийска стокова борса е била единичен изолиран случай на борсова екзотика в рамките на същата година? Или в ЦСМП – Монтана съществува трайна практика по-големи пера да бъдат насочвани през борсови посредници, където публичността е сведена до минимум, а широката конкуренция е елиминирана още преди да е започнала? АДФИ прави проверка на конкретната процедура с номер 00174-2025-0001, но не си прави труда да разшири обхвата и да направи пълен финансов ревизионен анализ на всички разходи за горива и доставки през последните три до пет години. Защото ако го беше направила, току-виж излязли наяве други интересни съвпадения между прогнозни стойности, борсови представители и реални изпълнители.

Северозападна България от десетилетия е символ на демографска катастрофа, икономически колапс и институционална безнадеждност. В този регион всяка стотинка от държавния бюджет е с цена на злато. Когато стотици хиляди левове от държавната субсидия за спешна медицинска помощ се разходват чрез механизми, които формално се прикрыват зад законни вратички, но практически избягват откритото пазарно състезание, това не е просто административен детайл. Това е посегателство върху обществен ресурс от първа необходимост.

Линейките в Монтана продължават да се движат. Шофьорите зареждат гориво с подписани борсови договори. Главният счетоводител грижливо поставя входящи номера и отчита предварителни контролни проверки по правила от времето, когато таблетите бяха екзотика. Директорът разписва заповеди, а АДФИ издава индулгенции с чисто досие. На повърхността цари перфектен административен мир.

Но зад този пластмасов мир остават крещящите въпроси, на които никой в държавната машина няма смелост да отговори. Защо се надуват прогнозни бюджети с десетки хиляди левове? Защо се предпочита затворената борсова търговия пред откритото надцакване на свободния пазар? И до кога държавните регулатори ще си затварят очите пред факта, че вътрешният контрол на ключови здравни заведения се управлява с правила от преди десетилетие?

Историята в Монтана приключва на хартия с решение на финансовите инспектори, че всичко е наред. Но за обществения интерес това е само началото на едно дълбоко разследване, което рано или късно ще трябва да извади на светло истинските сенки зад тези борсови сделки.

Сянката на монопола: Как затворените пазари превръщат държавния ресурс в частен абонамент

Има един съществен пласт в цялата тази история, който остава извън обектива на рутинните финансови проверки, а именно реалната икономическа логика зад избора на борсов посредник при снабдяването с горива за спешен автомобилен парк. Когато една държавна структура като Центъра за спешна медицинска помощ в Монтана се насочи към стокова борса за сделка от порядъка на близо 170 хиляди лева, тя фактически делегира ценообразуването на тесен кръг от субекти, които предварително владеят този пазарен сегмент. На борсата няма място за гъвкавите преговори на малки регионални дистрибутори, които биха могли да предложат по-атрактивни условия, за да пробият в държавния сектор. Вместо това се получава капсулиране на услугата, при която предварително одобрени играчи си разпределят квотите, а крайният потребител – в случая здравното заведение – просто приема готовия продукт без възможност за истинско пазарно договаряне.

Този механизъм създава перфектната сива зона, в която формалното изискване за борсова търговия служи като индулгенция срещу конкуренцията. Когато АДФИ проверява подобни сделки, фокусът попада единствено върху наличието на валиден борсов договор и спазването на формалните стъпки по регистрация, без да се анализира дали същата тази стока не би могла да бъде доставена на значително по-ниска цена чрез отворена тръжна процедура в реална конкурентна среда. Именно тук се крие системният пропуск на българския държавен контрол – той проверява дали хартията е подписана на правилното място, но никога не задава въпроса дали обществото е получило най-добрата възможна стойност за парите си. В регион като Северозапада, където всеки лев от бюджета е жизненоважен за оцеляването на публичните системи, подобно административно мълчание към потенциално неизгодни пазарни модели се равнява на престъпна безотговорност, която остава безнаказана зад сухите параграфи на закона.