ПАРИ ОТ ТРИ КОНТИНЕНТА, УЧИЛИЩА ОТ ЦЯЛАТА СТРАНА И НОВО ЛИЦЕ В РЪКОВОДСТВОТО: ВЪТРЕШНАТА ТРАНСФОРМАЦИЯ НА ЕДНО БЪЛГАРСКО ОБРАЗОВАТЕЛНО СДРУЖЕНИЕ, КОЯТО ОБЩЕСТВОТО ЕДВА МОЖЕ ДА ПРОСЛЕДИ

В началото на учебната 2026/2027 година, на 14 септември, Управителният съвет на сдружение „Образование без раници“ взема решение, което няма да стане заглавие в нито едно телевизионно емисионно съдържание, макар че засяга десетки хиляди български ученици: назначава Венелин Петков за изпълнителен директор на организацията. Петков е едно от познатите лица на българската телевизионна журналистика — човек, който години наред ръководи дирекция „Новини, актуални предавания и спорт“ в bTV, преди да продължи кариерата си в документално съдържание, медийно управление и комуникационни проекти. Той не е учител, не е изследовател на образователните резултати, не е и финансов мениджър. Той е медийна фигура от най-високо ниво, а организацията, която поема, точно в този момент минава през най-голямата промяна в своята петнайсетгодишна история. Само единадесет месеца по-рано, на 28 октомври 2025 година, UniCredit Bulbank официално съобщава, че сдружението получава финансиране от UniCredit Foundation в размер на 1 070 000 евро — приблизително 2,09 милиона лева по фиксирания курс — за проект с название „По-добри по математика с Кан Академия“, обхващащ три учебни години, от 2025/2026 до 2027/2028, с обявена цел достигане на 50 нови училища и десетки хиляди ученици. През май 2026 година настъпва промяна в председателството на Управителния съвет, а през септември на същата година дългогодишната ръководителка Розалина Лъскова се оттегля от оперативното управление след повече от десет години начело, като според комуникацията на самата организация запазва ролята на стратегически съветник. Три кадрови промени за дванадесет месеца, на фона на едновременно навлизащ многомилионен ресурс — това е последователност от факти, която сама по себе си не означава нищо незаконно, но която задължително поставя въпроса кой взема решенията в една структура, работеща системно с публичното образование, и как обществото може да ги провери.

Историята, която организацията разказва зиа себе си, е привлекателна и до голяма степен правда: около 2011 година група ентусиасти започват да превеждат Khan Academy — американската безплатна образователна платформа на Салман Хан — на български език, без бюджет, без държавна поръчка, без обещания. Доброволци, компютри и видео уроци по математика. Но когато инициативата прерасне в юридическо лице — сдружение в обществена полза с ЕИК 176878862, със седалище в София и публично посочен адрес на ул. „Сердика“ № 20 — остава неясен един основополагащ въпрос, който нито една публична комуникация на организацията досега не е отговорил изчерпателно: кой е получавал и управлявал средствата за българската Khan Academy между началото на инициативата и регистрацията на сдружението? Един проект, който през този период вече е в контакт с международни дарители, не може да съществува без банкова сметка, без договори и без отговорен субект. Какви договорни отношения има днес българското сдружение с Khan Academy — лиценз, споразумение за партньорство, нищо писано — е от значение не толкова за миналото, колкото за бъдещето, защото през 2026 година организацията публично заявява, че работи по създаване на официално представителство на Khan Academy в България и води разговори с потенциални инвеститори и финансиращи партньори. Какво означава „официално представителство“ — ново търговско дружество, дъщерна структура на американската платформа, преобразуване на самото сдружение, или съвместен модел с частни инвеститори — не е документирано. А това е въпрос, който засяга всеки родител в държавното училище, защото границата между безплатна обществена услуга и търговски продукт с достъп до ученически данни се определя именно от юридическата форма, която днес се решава зад затворени врати.

Финансовата архитектура на организацията далеч надхвърля представата за малка доброволческа НПО. Най-голямата одиночна инвестиция идва от UniCredit Foundation, но не е единствената. Фондация „Америка за България“ — американската структура, създадена с цел подкрепа на българските демократични и образователни процеси — публично заявява, че подкрепя българската локализация на Khan Academy още от 2011 година. Документиран е грант от 150 414 лева за проекта „Да образоваме българските деца с Кан Академия“, реализиран от май 2017 до юни 2018 година. Появяват се и сведения за два допълнителни гранта — от около 383 534 лева за периода приблизително 2020 до 2023 година и от около 226 400 лева за периода приблизително 2024 до 2026 година — които на този етап не са потвърдени от първичен източник и не трябва да се приемат за доказани, докато не бъдат сверени с публичната база данни на самата фондация или с отчетността на сдружението. Даже при само потвърдените суми обаче АБФ се очертава като един от най-значимите финансови участници в развитието на българската Khan Academy за петнайсетгодишния период. Отделно идва проектът по Фонд „Активни граждани България“, финансиран чрез Финансовия механизъм на ЕИП, в размер на 9 698,90 евро, насочен към организационно развитие, фондонабиране, финансова устойчивост и местни партньорства — инвестиция в самата институция, а не директно в учениците. Отделно е проектираното финансиране от Столична община по Програма „Европа“ от 2017 година с приблизителен бюджет от 9 990 лева, което също изисква потвърждение от първичен документ. Отделно са индивидуалните дарения през GlobalGiving, където в предходни проучвания се появяват данни за над 100 000 долара исторически привлечени средства, както и присъствието на организацията в корпоративни дарителски платформи като Benevity, Bright Funds и UK Online Giving Foundation. Към това се прибавя списъкът на корпоративни партньори — Broadcom, Meta, Microsoft, TELUS, Cargill, Pwrteams, Visteon, Experian, Astea Solutions, Ubisoft Sofia, Schwarz IT Bulgaria, Ipsos, SuperHosting, Deloitte, Skyscanner — като за всеки от тях е необходимо разграничение дали става дума за парично дарение, техника, безплатна услуга, служителско дарителство или договор за изпълнение, защото публичната комуникация на организацията не позволява автоматично да се определя коя компания е действителен финансов донор и коя е технологичен или рекламен партньор. Парите идват от три различни посоки едновременно — американска фондация с широка образователна агенда, европейска банкова фондация и масов микродарител — и никой от тези източници сам по себе си не е проблем. Проблемът е, че нито един от тези финансови потоци не минава през публична процедура, за която българският гражданин може да види условията, бюджета, разходите и показателите, при които парите се разблокират. Пълният договор с UniCredit Foundation, графикът на плащанията, обвързаността на целите с конкретни KPI и механизмът при неизпълнение не са публично достъпни документи.

Достъпът на организацията до публичната образователна система е втората страна на уравнението, и то тази, която прави финансирането обществено значимо. Сдружението работи с държавни и общински училища в цялата страна, с регионални управления на образованието — сред които се посочват РУО Бургас и РУО Враца — и с общини като Столична община, Община Бургас и Община Благоевград. Представители на организацията са участвали в процеси около дистанционното обучение по време на пандемията, като точната им роля в тези работни процеси заслужава отделна документална проверка в Министерството на образованието и науката. Отделен епизод заслужава конкретика: публично се говори за „подкрепа“ от Община Благоевград за програмата, но какво означава тази подкрепа — решение на Общинския съвет, договор, финансиране, предоставена техника, определени училища, административно решение на кмета — не е документирано в нито един публично достъпен източник, който този материал да е успял да посочи. Липсата на публичен документ при публично комуникирана институционална подкрепа е точно типът празнина, която изисква отговор от институцията, а не от организацията. Същият принцип важи и за платените квалификационни обучения, които сдружението предлага на педагогически специалисти — програми, свързани с квалификационни кредити, тоест с индиректна институционална легитимация от МОН, при известна цена от около 120 лева за 16-часов курс. Кой плаща тези обучения — учителят лично, училищният бюджет, общината, донор — и какъв е годишният приход от тази дейност са данни, които определят дали става дума за обществена услуга, допълвана с дарения, или за стопанска дейност, прикрита в обществена роля. Съществува и публично споменат модел на самофинансиращо се участващо училище — тоест училище, което плаща на организацията за услуга — но кое е то, колко плаща, за какво, от кой бюджет и по каква процедура е избран изпълнителят са въпроси без публичен отговор.

Най-силният аргумент на организацията е показателният: за 2025 година тя съобщава за около 400 обучени учители, близо 7 000 достигнати ученици и над 3 000 активни ученици в платформата през учебната 2024/2025 година, а като ключово доказателство за ефект посочва, че 19 процента от активните ученици са усвоили 60 или повече математически умения до ниво „Напреднал+“, срещу около 7 процента същият показател при ученици в САЩ и други държави. Тук разследването е длъжно да бъде внимателно, защото между „достигнат ученик“ и „активен ученик“ има огромна разлика, а активният ученик е по дефиниция селектирана група — дете, което вече има мотивация, семейна подкрепа и учителска ангажираност. Едно сравнение между тази група и обща международна статистика, изчислена при различни дефиниции, различни времеви прозорци и различни популации, не е доказателство за три пъти по-висока ефективност, а по-скоро илюстрация на класическия проблем на всяка образователна НПО — сравнението с некомпарибелна база. Публично документирано изследване с контролна група, статистическа значимост и независим анализ на този етап не е установено. През 2026 година организацията обявява процедура за външна оценка на въздействието на Khan Academy в 35 български училища, с базово измерване преди включването на класовете и последващо събиране на данни в периода септември 2026 до юни 2028 година, финансирана от проекта, подкрепен от UniCredit Foundation. Това е правилната посока и заслужава да бъде посочено — но поставя нов въпрос: кой е избраният оценител, каква е цената на процедурата, колко кандидати са участвали, каква е методологията и най-важното — дали ще бъдат публикувани целият доклад, включително отрицателните резултати, и суровите или поне анонимизираните данни. Докато публичността на резултатите не е обвързана договорно, независимата оценка остава обещание, а не механизмъм.

Паралелно с това организацията заявява намерение българските училища да получат по-пряк достъп до новите технологии на Khan Academy, включително специализиран изкуствен интелект за ученици и инструменти за анализ на учебния процес — с голяма вероятност става дума за Khanmigo или подобен продукт. Това е моментът, в който общественият интерес е най-остър. AI асистент, който анализира учебния процес, обработва образователни и поведенчески данни на деца. Кой е администраторът на данните, кой е обработващият, къде се съхраняват, излизат ли от ЕС, как се получава съгласието на родителите, какви права имат те, дали профилирането е допустимо, и дали едно училище може да откаже — това са въпроси, които трябва да имат ясни, документирани и публични отговори преди, а не след внедряването. Няма никакво доказателство, че се подготвя нещо неправилно или че ученическите данни се използват неправомерно. Има достатъчно основание за въпрос дали трансформацията от дарителска НПО към структура с инвеститори, търговска проекция и достъп до данни на деца ще запази границата между обществена услуга и бизнес публично видима.

Трябва да бъде казано ясно какво не е доказано, защото това е разликата между разследване и кампания. Няма доказателство, че Венелин Петков е извършил нарушение във връзка с назначаването си. Няма доказателство, че UniCredit Foundation е поставила Петков на този пост или че Фондация „Америка за България“ е участвала в избора му. Няма доказателство за злоупотреба с грантове, за незаконно финансиране, за конфликт на интереси между членовете на Управителния съвет — Даниел Чолаков, Иван Господинов, Жана Борисова, Николета Николаева, Станислава Гатева — и донорите, за неправомерен достъп до държавни училища или за неправомерна обработка на ученически данни. Появяват се непотвърдени сведения, че при подбора на изпълнителен директор е участвала консултантската компания Stanton Chase — информация, която изисква проверка на договор, възложител и цена, и която до потвърждение трябва да бъде третирана като непроверена. Реалният проблем, който този материал установява, не е нарушение, а асиметрия: организацията работи с милиони, с публични училища, с институционална легитимация от министерството и с данни на деца, но документите, които биха позволили на обществото да провери всичко това, са разпръснати, непълни или непубликувани. Точно тази асиметрия прави задължителна ролята на свободния информационен канал — не като позиция срещу организацията или срещу чуждите донори, а като единственият механизъм, чрез който една публична система може да задава въпроси, когато институциите не го правят самостоятелно.

Остава основният въпрос, адресиран лично до новия ръководител: г-н Петков, какъв е общият размер на средствата, получени от организацията и предшествалата я инициатива от 2011 година до днес, кои са десетте най-големи донора, каква част от средствата са изразходвани за възнаграждения, администрация и външни услуги, и с какви независимо измерени показатели доказвате ефекта върху знанията на българските ученици? Към това се добавят въпросите за броя кандидати в подбора, за ролята на външен консултант и за това кой плати процедурата, за конкретната цел за следващите три години, за контрола върху разходването на 1,07 милиона евро, за договорите с МОН, за училищата, които плащат за услуги, за юридическата форма на бъдещото представителство на Khan Academy, за идентичността на потенциалните инвеститори и за обработването на ученически данни от планирания изкуствен интелект. Право на отговор се предоставя на Венелин Петков, сдружение „Образование без раници“, Розалина Лъскова, членовете на Управителния съвет, UniCredit Foundation, UniCredit Bulbank, Фондация „Америка за България“, Khan Academy, Министерството на образованието и науката, Столична община, Община Бургас и Община Благоевград, а отговорите ще бъдат публикувани в пълен обем.

Основният въпрос на този материал не е дали тук има нарушение — не е установено такова. Основният въпрос е дали многомилионно частно финансиране, вливащо се в публичното образование, се съпровожда от прозрачност, независимо измерване и публична отчетност, съответстващи на мащаба му. В момента, според наличната публична информация, отговорът е, че това не е възможно да се установи. А когато една система работи с деца, с държавни училища и с милиони, „не е възможно да се установи“ не е отговор — а е точно онази празнина, която свободният информационен канал съществува, за да запълва.

Разследването на „Свободен информационен канал“ стъпва изцяло върху официални публични регистри, финансови отчети и институционални документи, сред които справки от Търговския регистър и Регистъра на ЮЛНЦ за сдружение „Образование без раници“ (ЕИК 176878862), публичните бази данни за раздадени грантове на фондация „Америка за България“, официалните прессъобщения и доклади на италианската фондация UniCredit Foundation за одобреното финансиране от 1 070 000 евро, регистрите на Финансовия механизъм на ЕИП, платформата за международно дарителство GlobalGiving, отчетите за партньорства с технологични гиганти като Meta, Microsoft и Schwarz IT, както и публичните регистри на Министерството на образованието и науката и регионалните управления за одобрените програми за квалификация на педагогически специалисти.