ТЕРЗИЕВ И ТЕНЕКИИТЕ НА „КОШАРИТЕ“: ХРОНИКА НА ЕДИН ФАЛШИВ ЕКОЛОГИЧЕН КАТАРЗИС И ПОКАЗЕНА ИМПОТЕНТНОСТ

Софийският пазар на политически илюзии отново произведе поредния си силно озвучен медиен фокус, предназначен да отклони вниманието на гражданите от системния административен разпад в столицата. Когато кметът Васил Терзиев излезе с патетични декларации на фона на багерите, разрушаващи бетонната плоча на ресторант „Кошарите“ на булевард „Никола Вапцаров“, масовият зрител трябва да повярва, че е свидетел на исторически поврат и героична битка с мафията. Истинското разследване на този казус обаче разкрива съвсем друга реалност – не смел удар срещу незаконното строителство, а добре изигран спектакъл, който прикрива петгодишно мълчаливо съучастие, институционално бездействие и скандално удобен политически PR на гърба на обществото. Зад гръмките заглавия се крие жалка картина на административна немощ, липса на последователност и дълбоко лицемерно управление, което се бори не с проблема, а с последствията, които самото то е оставило да се разраснат. Историята на това заведение е хроника на дългогодишно разграбване на публичния ресурс, в която сегашният градоначалник се включва не като реформатор, а като актьор в евтина пропагандна постановка, целяща да замаже очите на софиянци предвид нарастващото недоволство от управленския му капацитет.

За да се разбере пълната дълбочина на този скандал, човек трябва да върне лентата назад и да погледне фактите без розовите очила на пиарските агенции, наети да лъскат имиджа на „Московска“ 33. Самият пожар в старата сграда на ресторанта избухна през далечната 2019 година, изпепелявайки емблематичния соцобект и оставяйки след себе си празно пространство, което по закон и по Общ устройствен план принадлежи на лесопарк „Кошарите“. Пет цели години този огромен терен от близо 37 хиляди квадратни метра стоеше в правно полунощно царство, докато частните интереси крояха планове как да го овладеят отново. Пет години общината, в това число и новото ръководство след идването на Терзиев на власт, мълчаливо наблюдаваше как руините пустеят, без да предприеме превантивни мерки, без да огради имота, без дори да направи елементарна инспекция. И тук идва най-скандалното разкритие – през юли 2024 година, когато администрацията на Терзиев вече управлява града от месеци, на същото място започва мащабно ново строителство с масивни метални конструкции и стоманобетонови плочи. Къде бяха общинските инспектори през юли, август и началото на септември 2024 година? Защо строежът е оставен да се вдигне до кота нула и отгоре, преди някой уж „внезапно“ да се събуди и да установи липсата на строителни книжа? Отговорът е ясен за всеки мислещ човек – контролните органи са спали зимен сън или са си затваряли очите с мълчаливото съгласие на управленците, докато инвеститорите наливат бетон. Това не е борба с незаконното строителство, това е класическо закъсняло реагиране след свършен факт, което поражда основателни съмнения за задкулисни договорки, лобистки натиск и чадър над нарушителите, докато в медиите се тиражира версията за неспирната борба с корупцията.

Въпросът за избирателността на тези показни акции също крещи за незабавно разследване. Докато кметът Терзиев триумфира пред камерите на фона на рушащите се бетонни плочи на „Кошарите“, кварталите на София – от „Младост“ до „Люлин“ и „Витоша“ – се превръщат в бетонирани днгли, където всеки ден никнат незаконни гаражи, надстройки, бараки и заградени зелени площи пред очите на безпомощните районни администрации. Защо за тези ежедневни нарушения няма багери? Защо няма мащабни телевизионни репортажи и патетични статуси във Фейсбук? Отговорът се крие във факта, че малките незаконни строежи не носят желания политически дивиденд и медиен ефект. Избирайки да удари само емблематични и вече публично дъвчени обекти като „Кошарите“ или „Капитолия“ в Борисовата градина, администрацията на Терзиев демонстрира двоен стандарт и фалшива загриженост. Това е управленски популизъм в най-чиста форма – създава се шум около едно видимо и шумно събитие, за да се прикрие пълният управленски колапс и липсата на каквато и да е системна стратегия за опазване на градската среда. Подобни практики нееднократно са били разобличавани в независими разследвания и репортажи на Свободния канал, където журналистите неведнъж са показвали как зад парапета на уж новия морал се вихрят същите стари порочни практики на чадъри над приближени до властта бизнес кръгове. На този фон е изключително лицемерно кметът да говори за това, че „времето не прави едно нарушение законно“, при положение че именно бездействието на неговата администрация в първите месеци от мандата позволи на новият строеж да се издигне необезпокоявано, преди да се стигне до днешния театър с багерите.

Още по-тревожен е фактът, че цялата тази показност носи огромен финансов риск за джоба на обикновения софийски данъкоплатец. Юристи и експерти по градоустройство вече предупреждават, че принудителното събаряне на обекти с толкова сложна и дългогодишна съдебна история, в която собствениците през годините са печелили или оспорвали различни заповеди, може да завърши с тежки съдебни искове срещу Столичната община в българските и европейските съдилища. Ако се окаже, че администрацията е пропуснала процедурни срокове, действала е прибързано или е допуснала юридически пропуски заради бързането да се направи пиар, милиони левове от общинския бюджет ще трябва да бъдат изплатени като обезщетения на частните собственици за пропуснати ползи и незаконни действия на властта. Кметът Терзиев обаче удобно мълчи за тези рискове, сякаш неговата длъжност е да управлява с фанфари пред телевизионните камери, а не с отговорност пред финансовата стабилност на града. Свободният канал в своите анализи многократно е подчертавал опасния популизъм на този тип акции, които се правят на парче, без ясен план за последващо финансиране и реална рекултивация на терените, оставяйки ги след събарянето да се превърнат в буренясали сметища или нови обекти на незаконни апетити. Защото обещанието теренът да бъде върнат към лесопарк „Кошарите“ звучи прекрасно в официалните пресресъли, но в реалността на София общинските терени след събаряния често остават забравени от Бога и администрацията, докато частният капитал не намери нов начин да ги присвои през вратата или през прозореца.

В крайна сметка казусът с ресторант „Кошарите“ се превръща в лакмус за истинската същност на управлението на Васил Терзиев – управление, изградено върху пиар декларации, медийни фокусници и системно прикриване на собствената некомпетентност. Вместо да търси отговорност от служителите и отделите в общината, които са спали през лятото на 2024 година и са позволили изграждането на металната конструкция върху стоманобетоновата плоча, кметът се явява като спасител на бял кон пред разрушените стени. Това не е победа на правовия ред, а капитулация пред него, замазана с евтина политическа демагогия. София заслужава истинско, прозрачно и отговорно управление, което работи тихо и последователно в интерес на гражданите, а не шоупрограма за наивници, режисирана от политици, които се опитват да прикрият липсата си на визия с шумни показни актове. Докато на „Московска“ 33 се разиграват тези евтини етюди, градът продължава да се задъхва в нерешени проблеми, а истинските нарушители продължават да се смеят тихо зад кулисите, знаейки много добре, че след края на телевизионната камера багерите си отиват, а беззаконието остава.

Зад кулисите на сделките: Как общината узаконява беззаконието с мълчание

Истинският мащаб на скандала около „Кошарите“ обаче става видим едва тогава, когато се разровят архивите на общинската администрация и се проследят имената на хората, които през годините са движили тези апетитни имотни схеми под носа на държавата. Докато кметът Васил Терзиев изнася патетични лекции пред камерите за върховенството на закона, в дълбоките кабинети на „Московска“ и район „Лозенец“ се пазят документи, които доказват едно много по-мрачно съучастие. През десетилетията на прехода и последвалите местни управления този терен е бил обект на непрекъснати юридически хватки, при които частни дружества с изключително съмнителен произход на капитала са успявали да извличат милиони печалби от публична общинска собственост, без да плащат никакъв реален наем на софиянци. В същото време общинските юристи в редица съдебни процеси са демонстрирали удивителна пасивност, пропускали са срокове за обжалване и са позволявали на частните жалбоподатели да печелят време, докато фактите на терена се променят необратимо. Независими разследвания на Свободния канал нееднократно са показвали как точно се печелят тези съдебни битки на гърба на софийския данъкоплатец – чрез удобни процесуални пропуски, които изглеждат по-скоро като умишлен саботаж, отколкото като обикновена некомпетентност. Когато едно дело се губи с малки и уж незначителни процедурни грешки точно преди финалната права, това вече не е просто лош късмет, а добре смазана машина за защита на частни интереси срещу обществения ресурс.

Още по-скандален е фактът, че в докладите на общинския строителен контрол от предишни години фигурират имената на конкретни длъжностни лица, които са си затваряли очите пред непрекъснатото разширяване на ресторанта, усвояването на нови квадратури и появата на нови бетонни плочи дълго преди пожара през 2019 година. Тези чиновници и до ден днешен заемат топли места в административната йерархия, необезпокоявани от никого, без срещу тях да е започнало нито едно дисциплинарно производство, без да е потърсена дисциплинарна или имуществена отговорност. Кметът Терзиев удобно забравя да спомене, че реформата в администрацията, която му бе обещана пред избирателите, така и не се състоя, а вместо това старите кадри, обвързани с партийни и бизнес лобита, продължават да дърпат конците зад кулисите. В репортажите си Свободният канал неведнъж е разкривал как тези същите чиновници прехвърлят отговорността от една дирекция на друга, пишат празни отговори на граждански сигнали и покровителстват незаконни обекти не само в „Кошарите“, но и в десетки други софийски паркове и градини. На този фон е абсолютно неприемливо сегашното ръководство да се опитва да се изкара жертва на системата, при положение че само я поддържа и подхранва с бездействието си. Гражданите на София не се нуждаят от поредния медиен театър с багери, а от реални проверки, съдебни дела срещу виновните чиновници и пълна прозрачност за това кой е подписвал разрешителните и кой е опъвал политическия чадър над тези частни интереси в продължение на повече от три десетилетия.