Тихите процедури по европейските проекти често скриват най-шумните скандали, а когато държавният финансов контрол разплете една такава нишка, резултатът разкрива механизъм, който няма нищо общо с пазарната логика. Доклад № ДИД3-ВД-11-[1] на Агенцията за държавна финансова инспекция, заедно със съпътстващото го заключение, осветява в детайли как Община Белоградчик успява да елиминира неудобен кандидат в обществена поръчка за строителен надзор по Националния план за възстановяване и устойчивост. Вместо честно състезание, администрацията залага на аргумент, който съществува единствено в удобното въображение на тръжната комисия. Цялата тази хроника на един предизвестен избор не просто разобличава административен произвол, а показва как се манипулира конкурентната среда, за да се гарантира победата на предварително предопределени играчи, като в този случай разследващите факти се разпространяват паралелно и през независимия свободен информационен канал.

Всичко започва около мащабен проект за близо 3,9 милиона лева, насочен към деинституционализацията на дългосрочната грижа за възрастни и хора с увреждания. Самата поръчка за строителен надзор, предмет на инспекцията, е на прогнозна стойност 82 000 лева без ДДС. На пръв поглед процедурата протича в рамките на закона: публикувана е в електронната система ЦАИС ЕОП, има петчленна комисия, назначена лично от кмета, и постъпват оферти от три дружества. Тук обаче идва драматичният обрат. Едно от тях, „Кад консулт БГ“ ЕООД, подава документи и за двете позиции и се оказва реален съперник, способен да наруши комфорта на останалите участници. Вместо пазарна надпревара, комисията задейства бюрократичен механизъм за елиминиране, чиято абсурдност бива документирана и от държавните инспектори.

Мотивът за изгонването на фирмата граничи с административен абсурд. Общината изисква към офертата да бъдат приложени индикативен график и стратегия за изпълнение. Участникът ги представя, но ги вгражда вътре в общия файл на техническото предложение, вместо да ги качи като отделни самостоятелни цифрови обекти. Комисията моментално обявява, че документи изобщо няма, и отстранява кандидата по чл. 107, т. 5 от Закона за обществените поръчки. Инспекторите от финансовата инспекция обаче отварят файловете и установяват неоспорими факти: графикът и стратегията са налице, съдържанието им отговаря на изискванията, а най-важното е, че самата общинска документация никога не е поставяла изрично изискване за разпределение на отделни файлове или самостоятелни папки. Комисията си е измислила правило в движение, за да освободи терена за своите фаворити.

След отстраняването на „Кад консулт БГ“ се случва това, което всеки опитен разследващ журналист очаква: по всяка позиция остава точно по един участник. С тези две фирми общината слиза до финалната права и сключва договори за общо 78 100 лева без ДДС. Когато АДФИ поиска обяснения от петимата членове на комисията, те подписват документи с абсолютно еднакъв текст, признавайки мълчаливо, че в крайна сметка са виждали съдържанието, но са го отхвърлили заради „неправилното му място“. Кметът утвърждава този порочен протокол без колебание, с което затваря кръга на отговорността. Този механизъм за защита на удобните изпълнители показва как се постига пълна липса на алтернатива в разпределението на публичния ресурс, като тези детайли непрекъснато се анализират и в аналитичните материали на нашия свободен информационен канал.

Констатациите на АДФИ слагат червен печат върху грубото нарушение на принципите на равнопоставеност, недопускане на дискриминация и свободна конкуренция, но въпросите пред обществото остават открити и болезнени. Дали отстраненият участник е предложил по-ниска цена и е лишил общинския бюджет от по-изгоден разход? Дали тези формални отстранявания са изолиран гаф или добре смазан местен механизъм за контролирани обществени поръчки? Докато институциите разследват финансовите измерения на подобни порочни практики, истината за начина, по който се харчат европейските и българските данъкоплатски средства в Белоградчик, излиза наяве благодарение на безкомпромисните факти, които продължаваме да следим отблизо в дълбочина.

А сега любимата ни част да правим анатомия на едно предварително предизведено мълчание: Какво скриха отчетите и защо Община Белоградчик дължи отговори

Когато финансовият контрол излезе с констатации за груби нарушения в една обществена поръчка, истинският мащаб на проблема никога не се изчерпва само с първоначално констатираните сухи законови текстове. Зад факта, че Община Белоградчик е отстранила неудобен участник заради митично липсващи файлове, се крие цяла паяжина от въпроси, които институционалните доклади често оставят без отговор, но които едно задълбочено журналистическо разследване няма как да подмине. За да разберем напълно защо една администрация е готова да рискува скандал с държавния контролен орган, за да остави на финалната права точно определени фирми, трябва да разширим фокуса върху липсващите парчета от този финансов и документален пъзел.

Първият критичен въпрос, който изниква с пълна сила след прочита на доклада на Агенцията за държавна финансова инспекция, е свързан с ценовите предложения. Когато „Кад консулт БГ“ ЕООД е била елиминирана от надпреварата по двете обособени позиции под предтекст, че нейният график и стратегия са вградени в общия файл на техническото предложение вместо в отделни цифрови папки, комисията реално е затворила вратата пред пазарната логика. Но каква е била финансовата оферта на този отстранен участник? Дали неговите цени са били по-ниски от тези на „Тест консулт 44“ ЕООД и „Артстрой. И. Иванов“ ЕООД? Ако отговорът е положителен, това означава, че данъкоплатците в Белоградчик и европейските фондове са били натоварени с необосновано по-високи разходи единствено заради едно формално и предварително необявено изискване за подредба на файловете. Всяко пренебрегване на по-изгодна оферта по изкуствени критерии нанася директен удар върху публичния интерес, а липсата на тези ценови данни в публично достъпните части на доклада оставя съмнение за умишлено прочистване на ценовата конкуренция.

Вторият съществен аспект засяга качеството на съпътстващата документация и вътрешния контрол в самата общинска администрация. Назначаването на петчленна комисия със заповед на кмета носи отговорност, която се разстила отвъд техническите лица. Когато петима експерти подписват писмени обяснения пред АДФИ с абсолютно еднакъв текст, това не е просто административен куриоз, а свидетелство за защитна реакция, целяща да прикрие колективно решение. Още по-тревожен е фактът, че в първоначалния протокол комисията твърди категорична липса на документи, докато в последващите обяснения внезапно признава, че графикът и стратегията реално са били налични в текста, но са били отхвърлени заради „неправилното си местоположение“. Това разминаване между официален протокол и последващи обяснения поставя под сериозен въпрос надеждността на цялата тръжна процедура. Ако една комисия може безпрепятствено да подменя основанията за отстраняване в движение, то гражданите нямат никаква гаранция, че която и да е друга обществена поръчка в общината се управлява честно и прозрачно.

Третият важен детайл, който изисква дълбочинна проверка, е свързан с реалното изпълнение на договорите и тяхната обвързаност с крайните срокове на мащабния европроект. Проверената поръчка за строителен надзор е на стойност близо 80 хиляди лева, но тя обслужва инвестиция за близо 3,9 милиона лева, финансирана по Националния план за възстановяване и устойчивост, чийто официален краен срок за изпълнение е бил 30 юни 2026 година. Самата финансова инспекция се провежда след тази дата, но в рамките на доклада липсва анализ дали строителството и надзорът са завършени навреме, дали е имало удължаване на сроковете или дали забавянето на процедурите по обжалване и отстраняване на участници е застрашило усвояването на средствата. Строителният надзор не е просто формален подпис върху протокол; той е последната спирачка срещу некачествено строителство на социални обекти за уязвими групи хора и деца с увреждания. Когато изпълнителите на тази критична дейност се избират чрез отстраняване на конкуренцията, рискът за качеството на самите сгради нараства лавинообразно.

На фона на тези тревожни констатации става ясно, че случаят в Белоградчик далеч не е изолиран административен гаф, а симптоматичен пример за това как европейските средства се управляват на местно ниво чрез тесен кръг от формални правила, които лесно се разширяват или свиват според нуждите на момента. Липсата на писмено становище от страна на кмета след връчването на доклада на АДФИ само задълбочава усещането за институционален мълчалив отказ от поемане на отговорност. Обществеността в региона и страната има право да знае дали тези нарушения ще доведат до реални финансови корекции, санкции за отговорните лица или поне до задължително преосмисляне на начина, по който общините подготвят своите тръжни документации. Докато институциите продължават да се движат с бавни стъпки по бюрократичните коридори, разследващите факти остават единствената гаранция, че публичният ресурс няма да се разпределя тихо зад затворени врати.