Преди малко повече от година черноморският курорт „Елените“ се превърна в сцена на една от най-мрачните човешки трагедии в съвременната ни история, когато опустошително наводнение отне живота на четирима души и оголи бруталната истина за това как българската природа е била разпродадена, зазидана и предадена от институциите, които е трябвало да я пазят. Днес, след месеци на мълчание, експертни препирки и институционален пинг-понг, завесата започва да пада благодарение на последователните усилия на журналистическия екип на независимия информационен канал osata.bg и колегата Лъчезар Стойнев, който застава пред Вас нашите читатели и ни предостави информация и документи.

Точно тук, ексклузивно и само за нашата медия, излизат наяве нови официални документи, които превръщат досегашните медийни хипотези в безпощадни правни и фактически констатации. На базата на официален отговор от дирекцията за национален строителен контрол, получен след целенасочени и упорити запитвания по Закона за достъп до обществена информация и журналистически питания от нашия екип, започва да се сглобява цялостната картина на едно от най-скандалните строителни безумия по нашето Черноморие — казуса с комплекса „Негреско“, река „Козлука“ и десетките други проверени обекти в курорта.

Историята на това разследване не започва вчера. На 7 август 2026 година до ДНСК бе подадено първоначално заявление за достъп до обществена информация, свързано с мащабна проверка на комплекса „Астория“ в к.к. „Елените“. Последвалото ново журналистическо запитване от страна на osata.bg обаче принуди държавния строителен контрол да отвори много по-широко досиетата на курорта. В официалния отговор, подписан от началника на ДНСК арх. Деляна Панайотова, черно на бяло се потвърждава фактът, че държавните инспектори са проверили общо 144 обекта в „Елените“. Тази внушителна цифра доказва, че не говорим за единичен инцидент или за изолирана архитектурна приумица, а за системен пробив в държавността, обхванал цялостното застрояване на територията. За да бъдем максимално прецизни и да не допускаме спекулации, които биха дали оръжие на юристите на инвеститорите, разследването ни разграничава категорично различните казуси. Комплексът „Астория“, например, макар и проверен в рамките на мащабната акция, разполага с изискващите се строителни книжа, издадени от община Несебър, и не е изграден върху река. Неговият проблем е от друго естество – строителят го е предал на възложителя с Акт образец 15, без да изпълни предвидените в проекта външни връзки за електричество, водоснабдяване и канализация, както и задължителния брой паркоместа. Поради това сградата години наред стои неофициално, като ДНСК справедливо квалифицира този спор като неизпълнение на чисто договорни задължения, извън административната ѝ компетентност.

Съвсем различно е положението обаче с ключовия обект на нашето разследване – сградата „Негреско“. Тук навлизаме в територията на абсурда, узаконен с печатите на българската администрация. ДНСК официално удостоверява безпощадния факт: върху съществуващото естествено корито на река „Козлука“ в курортния комплекс е изградена масивна сграда. Територията е попаднала под ударите на подробен устройствен план, одобрен от Общинския съвет на Несебър, а за самата сграда през 2007 година е издадено разрешение за строеж. През 2011 година същата администрация разрешава и изграждането на открит басейн към нея. И двете разрешения носят подписа на главния архитект на община Несебър Валентин Димов. Според справки в национални медии, включително БНР, разрешението за строеж на „Негреско“ е под номер 3 от 16 октомври 2007 година, издадено от същия този главен архитект, чието име през годините изниква в редица скандални градоустройствени казуси по южното Черноморие.

podpisan_DNSK26-ZDO-96-_1_zhurnalistichesko_zapitvane_ot_Lychezar_Stojnov_-_osata.bg_za_Elenite (2)

Най-шокиращото в официалния отговор на ДНСК, предоставен ексклузивно на osata.bg, е признанието за физическото състояние на обекта. Река „Козлука“ не просто минава покрай сградата – тя преминава директно през подземния ѝ етаж, вкарана в бетонов колектор с внушителни размери от 3 на 7 метра. Този факт поставя пред държавните институции стена от въпроси, на които до момента никой не е дал отговор: кой е проектирал този абсурден хидротехнически компромис, кога е заложен в инвестиционните намерения, имало ли е съгласуване с Басейнова дирекция и кой експерт е подписал хидроложка оценка, доказваща, че водите на реката няма да запушат колектора при критичен дебит? Въпреки тази сюрреалистична реалност, през 2012 година сградата е официално въведена в експлоатация от главния архитект на община Несебър и започва да функционира пълноценно, докато откритият ѝ басейн остава извън закона без нужните книжа. Получава се парадоксална административна конструкция: сграда с река в мазето получава зелена светлина от държавата и общината, за да приема туристи.

Тук журналистическата ни отговорност изисква изключителна прецизност. Към настоящия момент сграда „Негреско“ формално разполага със строителни книжа и ДНСК не може едностранно да я обяви за незаконен строеж в административния смисъл на думата. Но тук идва най-важният обрат, разкрит в писмото до нашата медия. РДНСК Бургас е установила „множество нарушения при нейното разрешаване и изграждане“. Тези нарушения не са медийна констатация или политическо твърдение, а официален извод на държавния строителен контрол. Заради тях началникът на ДНСК е предприел сериозна стъпка – сезирал е изпълняващия функциите главен прокурор с предложение държавното обвинение да протестира пред компетентния съд разрешенията за строеж, издадени от община Несебър, с искане те да бъдат обявени за нищожни. Това разкритие променя изцяло плоскостта на казуса. От една страна стои фактът, че сградата има документи; от друга страна стои официалното признание на държавния контрол, че тези документи са издадени в нарушение на закона и трябва да бъдат изтрити от правния мир чрез съдебен протест. Последващата съдба на „Негреско“ вече не зависи от административни заповеди, а от това как прокуратурата и административният съд ще подходят към предложенията за обявяване на нищожност.

Паралелно с този казус съществуват и други болни точки, които не бива да бъдат смесвани. Самата корекция на река „Козлука“, изразяваща се в нейното бетониране и изграждане на земни насипи, официално няма представени строителни книжа. Това принуди ДНСК на 20 ноември 2025 година да издаде заповед за премахване на незаконния строеж, засягащ редица поземлени имоти. Подобна съдба очаква и изградения върху реката аквапарк, за който също липсват каквито и да било строителни книжа. Така на терен имаме три отделни правни сюжета – самата сграда „Негреско“ с нейните спогодби и нарушения при разрешаването, незаконната корекция на речното корито и незаконния аквапарк. Всеки от тях има различна юридическа тежест, но всички те се преплитат в общата картина на хаоса в „Елените“.

 

За да разберем дълбочината на институционалния протъпк, разследването ни трябва да върне лентата назад към 2009 година. Публикувани в медийното пространство документи сочат, че още на 4 ноември 2009 година Басейнова дирекция „Черноморски район“ е изпратила официално писмо до Районна прокуратура Несебър, в което алармира за масово застрояване на дере „Козлука“, включително за изграждане на бетонирано корито и полагане на основи за бъдещ хотел върху него. За тези нарушения тогава са били уведомени както РДНСК Бургас, така и община Несебър. Ако този документ бъде официално потвърден и иззет в оригинал, пред нас ще се изправи най-тежкият въпрос на това разследване: защо още през 2009 година компетентните органи са знаели за престъпното зазиждане на реката, но са оставили строежа да продължи, да бъде завършен, въведен в експлоатация и да функционира необезпокоявано цяло десетилетие преди трагичното наводнение от есента на 2025 година?

Връзката с трагедията от миналата година, когато четирима души загубиха живота си в приливната вълна, трябва да бъде правена с изключително внимание. Нито един от наличните документи към момента не позволява да се твърди директно, че конкретната тухла на „Негреско“ или конкретният подпис на архитект Димов са убили тези хора – за това са необходими задълбочени хидроложки, инженерни и съдебни експертизи. Но истинският въпрос, който osata.bg поставя на преден план, е много по-дълбок: дали безумното бетониране на речното корито, изграждането на сгради директно върху естествени водни пътища и институционалното покриване на тези нарушения през годините са усилили мащаба и разрушителната сила на стихията? Отговорът на този въпрос ще определи морала на бъдещите съдебни процеси.

Не по-малко интересен е и контекстът около главния архитект Валентин Димов. През февруари 2013 година Окръжна прокуратура Бургас го привлича като обвиняем за престъпление по служба в рамките на разследването за скандалното застрояване на дюните в местността „Кокала“, известно като „Дюнигейт“, като тогава съдът го отстранява временно от длъжност по искане на държавното обвинение. Тези действия от миналото обаче остават висящи в публичното пространство с неизяснен краен съдебен резултат, което ни задължава да бъдем изключително стриктни и да не поставяме предварителни присъди, а да изискваме справки за движението на тези досъдебни производства. Разследването не бива да се персонализира само около една фигура, защото архитектурната подмяна на природната среда по Черноморието е продукт на цяла административна верига – от експертните съвети през екологичните инспекции до регионалния строителен контрол.

Екипът на osata.bg продължава да следи темата в дълбочина. След като колегите от други медии започнаха да отразяват официалния отговор на ДНСК, нашата задача е да преминем отвъд сухия административен език. Започваме процедури по изискване на пълната преписка от ДНСК, оригиналните строителни книжа от община Несебър, архивите на Басейнова дирекция от 2007 до 2012 година и пълната информация за движението на сигнала към прокуратурата. Историята на „Негреско“ и река „Козлука“ не е просто хроника на едно незаконно строителство. Това е тест за това дали българската държава има волята да потърси отговорност за бетоновия кошмар, който превърна природните дадености в смъртоносен капан. Само тук, ексклузивно в нашия независим информационен канал, ще продължим да разплитаме нишките докрай, защото общественият интерес изисква истина, а не нови папки, потънали в чекмеджетата на бездействието.

Институционалната слепота и цената на компромисите

В сянката на лъскавите туристически проспекти и административните печати се крие още един пласт от проблема, който твърде често остава извън фокуса на широката общественост – мълчаливият съучастник в лицето на контролните органи по околна среда и регионално планиране. Когато се анализира как сграда с мащабите на „Негреско“ може да бъде издигната върху водите на река „Козлука“, неизбежно изниква въпросът за ролята на Регионалната инспекция по околна среда и водите в Бургас. Нито един инвестиционен проект от подобен мащаб не може да премине през съгласувателни процедури без одобрението на екологичните експерти, чиято пряка задача е да оценят риска за водните обекти и прилежащите им тераси. Проучването на документите от периода между 2007 и 2012 година трябва да даде отговор дали са правени фиктивни ОВОС-и или тези задължителни процедури просто са били заобиколени с мълчаливото съгласие на чиновниците.

Не по-малко тревожен е въпросът с правата на хилядите обикновени туристи и собственици на имоти в региона, които стават заложници на една порочна строителна практика. Когато държавата в лицето на ДНСК установи „множество нарушения“ и поиска обявяване на разрешенията за строеж за нищожни, напрежението се прехвърля върху съдебната власт, където делата могат да точат с години. През това време съоръженията продължават да функционират, а рискът при следващо рязко пълноводие остава напълно реален. Независимият информационен канал osata.bg ще продължи да настоява за пълна прозрачност около движението на прокурорските преписки и съдебните протести, защото компромисите със сигурността на хората нямат давност, а институционалната амнезия е болест, която българското общество повече не може да си позволи да лекува с мълчание.