Зад кулисите на президентската кампания на Андрей Гюров и Георги Кандев не стои наивен инициативен комитет, а добре споен, дълбоко мрежов и сенчест бизнес кръг, който свързва върховете на „Продължаваме промяната“, газови регулации, инвестиции в недвижими имоти и сенчести отбранителни хоризонти с името на украински гигант за бойни дронове. Когато анализираме сухите регистри, финансови отчети и публични декларации отвъд захаросаните политически плакати, пред нас изплува сложна матрица от корпоративни интереси, които финансират политическия проект чрез проверими и мащабни парични потоци. Този задълбочен аналитичен проглед разкрива истинските анатомични нишки на властта, изградени върху документи, които често остават скрити за широката публика, но се проследяват детайлно през независими източници като Свободния информационен канал.

Хронологията на тази финансово-политическа симбиоза започва много преди есента на 2026 година, като корените ѝ потъват в мащабни политически дарения от минали периоди. През 2021 година бизнес партньорите Иво Ценов и Тенко Николов – дългогодишни управленски фигури и съдружници около технологичния гигант SiteGround, които работят заедно повече от 20 години и през 2022 година създават общата фондация „За пример“ – наливат милиони в българския политически живот. Само тогава Иво Ценов дарява общо 530 000 лева, от които 330 000 лева на „Да, България“ и 200 000 лева на „Волт“, през която тогава се явява „Продължаваме промяната“. В същия момент Тенко Николов предоставя общо 480 000 лева, от които 330 000 лева на „Да, България“ и 150 000 лева на същата малка формация, с което общата сума само от двамата за една година достига внушителните 1 010 000 лева по официални данни на Сметната палата.

Тази тенденция се запазва и през 2023 година, когато се съобщава, че Иво Ценов е направил пет дарения за обща стойност 700 000 лева към „Да, България“, а Тенко Николов добавя две дарения по 200 000 лева, с което общите им суми за тази година нарастват с още 1,1 милиона лева. През същата 2023 година двамата дават и по още 35 000 лева на „Спаси София“, което е отразено в публичния регистър на самата партия. Когато към тези суми прибавим и новите им дарения от по 100 000 евро за Андрей Гюров и Георги Кандев през есента на 2026 година, става ясно, че само от тези проверени траншове говорим за поне около 2,57 милиона лева политическо финансиране от двама близки бизнес партньори. Налице е забележителна симетрия – през 2021 година двамата дават еднакви суми по 330 000 лева на „Да, България“, а през 2026 година отново дават абсолютно еднаква сума по 100 000 евро за новия политически проект. Самите SiteGround ги описват като управленския екип на компанията, а фондацията им потвърждава дългогодишното им сътрудничество.

В сърцето на тазгодишната кампания за „Дондуков“ 2 обаче излиза още по-интригуваща фигура – предприемачът Калоян Данчев, чийто финансов отпечатък върху българския политически елит се разраства лавинообразно. Според официалния финансов отчет за 2025 година именно Данчев е най-големият индивидуален дарител на „Продължаваме промяната“ за годината, внесъл малко над 108 000 лева, декларирани през септември. Само година по-късно, през октомври 2026 година, той прави ново шестцифрено дарение – този път от 100 000 евро за инициативния комитет на Андрей Гюров и Георги Кандев, като за произход на средствата са посочени „трудови доходи“. Към 2 октомври 2026 година комитетът е събрал общо 163 600 евро, което означава, че в този момент Данчев е осигурил около 61 процента от всички дарения, а не половината, както първоначално твърди пресата. Към по-новите данни от средата на октомври 2026 година общата сума за комитета достига 375 600 евро, като към Данчев се прибавят Тенко Николов и Иво Цанов (също с по 100 000 евро). Така тримата осигуряват 300 000 евро от общо 375 600 евро, или близо 80 процента (точно 79,9 процента) от целия финансов ресурс на кампанията. Свободният информационен канал многократно е отбелязвал как подобна концентрация на средства от шепа свързани донори поставя под сериозен въпрос реалната независимост на новия политически субект.

Между първото дарение за ПП и новите траншове за президентската надпревара, Калоян Данчев осъществява впечатляващ регистрационен спринт в българския Търговски регистър през 2025 и 2026 година, учредявайки цяла мрежа от компании като „Фиделис Инвестмънт“, „Фиделис Индъстрис“, „Фиделис Риалти“, „Фиделис Карс“, „Кавалео Инвестмънт“, „Кавалео Механизация“, „Оранжерийно производство“ и „Фиделис Газ Къмпани“. Последното дружество е регистрирано на 14 юли 2025 година с капитал от едва 30 000 лева, в което Данчев държи 70 процента, а Асен Ангелов – останалите 30 процента. Само 86 дни по-късно, на 8 октoмври 2025 година, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) издава на тази новородена структура лиценз номер Л-864-15 за търговия с природен газ за срок от 10 години. Любопитен детайл е, че при регистрацията на фирмата капиталът е минимален, а регистрацията ѝ по ДДС се случва чак на 12 май 2026 година, което поставя пред регулаторите въпроси относно реалната търговска дейност, банковите обезпечения и ресурса на дружеството в междинния период между октомври 2025 и май 2026 година, особено след като част от преписката в КЕВР е била заличена като „търговска тайна“.

Още по-чувствителна е друга корпоративна трансформация, която директно свързва бизнес структурата на Данчев с най-близкия политически кръг около Кирил Петков. На 19 юни 2025 година е създадено дружеството „Волаком Инвестмънт“ с едноличен собственик Калоян Данчев и с предмет на дейност, включващ разработване на високотехнологични продукти, производство, индустриални съоръжения, автоматизация и инвестиции. На 12 юни 2026 година настъпват две ключови промени в рамките на един и същи ден – компанията е преименувана на „Дженерал Чери интернешънъл“, а самият Кирил Петков влиза в нейния съвет на директорите и става официален представител на юридическото лице, докато Данчев продължава да държи 100 процента от капитала. Това вече не е просто медийна догадка за приятелски отношения, а желязна регистърна връзка, при която бившият премиер управлява компания на най-големия партиен дарител, разполагаща с капитал от 25 500 евро.

Наименованието на фирмата отваря и геополитическата линия на разследването, която води директно към Украйна и отбранителния сектор. Украинската компания „General Cherry“ е утвърден производител на бойни FPV дронове, дронове прехващачи, оптични системи и ударни безпилотни платформи, като самата тя заявява производствен капацитет от над 100 000 системи месечно и масово приложение в повече от 200 украински военни формирования, като марката произлиза от псевдонима General Cherry и съпротивителна мрежа в окупираните части на Запорожка област. Фактът, че българското дружество на Данчев приема идентично наименование точно в деня, в който Кирил Петков оглавява неговото управление, поставя на дневен ред въпроса съществува ли правен лиценз, технологичен трансфер или подготовка за производство на военни безпилотни апарати у нас. Документите към момента показват хронологичен паралелизъм и съвпадение на имената, но липсата на официални договори пред министерствата на икономиката и отбраната оставя темата отворена за задълбочени парламентарни и журналистически въпроси.

Архитектурата на тази бизнес империя се допълва от ключови фигури като Силвия Веселинова Шавова, която е съдружник с 50 процента и управител в „Кавалео Инвестмънт“ (създадена още на 27 май 2021 година), управител е на „Фиделис Инвестмънт“, „Фиделис Индъстрис“, „Фиделис Карс“ и „Фиделис Риалти“ (където държи и 40 процента от капитала заедно с Данчев и Веселина Валентинова Данчева), и освен това е била първият представител и член на борда на бъдещата „Дженерал Чери интернешънъл“, преди да бъде заменена от Кирил Петков на 12 юни 2026 година. В съвета на директорите на последната освен Кирил Петков стоят още Петко Великов Маринчев (свързан и с управлението на Българо-мексиканската търговска камара) и Стилиян Стоянов Шавов. Последният фигурира в официалната страница на Народното събрание като „технически сътрудник“, като медийни публикации сочат връзката му с бившия енергиен министър Жечо Станков, което изгражда допълнителен мост между административните среди и частния капитал.

Самата компания „Кавалео Инвестмънт“ се оказва мащабна имуществена структура с приходи нараснали с 51,5 процента, счетоводна печалба с 63,6 процента и активи със 111,4 процента през 2024 година, при спад на EBITDA с 58,1 процента, което подсказва агресивна инвестиционна фаза. Според публичната кадастрална агрегация дружеството притежава 55 имота с обща площ около 43 декара в землищата на Полски извор и Черни връх в община Камено, включващи 40 урбанизирани имота и един голям земеделски имот от около 21 декара, като на официалния си сайт вече продава нови къщи край Бургас с цени от 155 100 евро. Около тези имоти се развиват редица административни процедури, като през 2024 година РИОСВ Бургас прекратява процедура по ОВОС за вилни сгради в имот в село Черни връх, а през август 2026 година дружеството отново фигурира пред инспекцията за ПУП-ПРЗ в местността „Свети Георги“. За тези имоти през 2025 година са подавани заявления по ЗДОИ от политическа партия „Демократи за силна България“ и от народния представител Александър Койчев от „Възраждане“. В допълнение, на 26 януари 2026 година е създадена „Кавалео Механизация“ (70 процента собственост на „Кавалео Инвестмънт“ и 30 процента на Петко Буранов Динев) за специализирани строителни дейности с четирима служители.

Мрежата около Данчев включва и лица като Асен Ангелов, с когото на 14 юли 2025 година учредяват дружеството „Оранжерийно производство“ с капитал от 100 лева (конвертиран в около 51 евро), чийто предмет на дейност включва покупка на земеделска земя, биотехнологии, биологично земеделие, оранжерии и разработване на проекти по международни и европейски програми. Същият Асен Ангелов е съдружник на Данчев и в газовата компания „Фиделис Газ Къмпани“, което показва как едни и същи лица стоят зад едновременния пробив в регулирания енергиен пазар и селскостопанските европрограми. Предисторията на Калоян Данчев включва и мексиканския период от 2011 година, когато името му изплува в медийни публикации и искане на тогавашния мексикански сенатор Хорхе Емилио Гонсалес за разследване на българската прокуратура във връзка със смъртта на 25-годишната Галина Чанева, паднала от 19-ия етаж на комплекса „Емералд“ в Канкун в апартамент, нает от Данчев за 6000 долара месечно, макар никога да няма официално повдигнато обвинение или присъда срещу него. Също така през септември 2024 година фондацията на Данчев организира във Вашингтон събитие с участието на Кирил Петков и бившия държавен секретар на САЩ Майк Помпео на тема руското влияние, докато през 2020 година Данчев е приет във Forbes Business Development Council – членска бизнес общност, а не редакционна класация на изданието.

Всички тези факти, подредени без излишни емоции, но с пълната тежест на официалните регистри, Търговския регистър, решенията на КЕВР, данните на Сметната палата и кадастралните извлечения, показват една тревожна тенденция. Кампанията за президентския пост през 2026 година не се ражда във вакуум, а се подхранва от финансовите ресурси на тесен кръг бизнесмени, чиито компании печелят газови лицензи за дни, преименуват се с имената на украински оръжейни гиганти, притежават десетки декари земи и интегрират висши политически фигури в ръководствата си. Свободният информационен канал ще продължи да следи под лупа тези паралелни регистърни потоци, защото зад фасадата на независимите граждански инициативи често се крият дълбоки корпоративни интереси, които предопределят посоката на българския политически преход.

от Веселин Стаменов