Зад бляскавите фасади на политическите кампании, където плакатите лъщят от фалшиви усмивки, а екраните на мобилните телефони преливат от евтини TikTok трикове и уж народна загриженост, се крие гнила, смърдяща отвсякъде машина за корпоративно изнудване и политическо кукловодство, която обикновеният българин никога не вижда. Това не е поредната наивна предизборна приказка за лековерни избиратели, а суровата, разголена до кокал реалност на една държава, чието бъдеще се спазарява в задимените стаи на сенчести лобистки агенции. Когато свободиният информационен канал разбива фасадата и освети истината зад кулисите, става кристално ясно, че зад гърба на кандидат-президентската двойка Андрей Гюров и Георги Кандев не стоят просто будители или ентусиазирани граждани, а желязна, изпечена в десетилетни схеми структура за политический маркетинг и държавни поръчки за милиони, чието име кара дори най-опечените партийни лидери да треперят в ъгъла. Това е скандална хроника на задкулисни договорки, мръсни пари, избухнали скандали в самия щаб с тропане по вратите и заплахи за масово напускане, както и цинично използване на едва 20-годишни младежи като млади остриета за манипулация на общественото мнение. Историята започва далеч преди телевизионните камери да започнат да отброяват секундите на ефирно време на Гюров, а нейните корени се заплитат дълбоко в най-мътните години на българския преход, където се раждат първите истински PR акули на пазара, готови да продадат и купят всеки политически проект срещу правилната сума.

Агенцията „Янев и Янев“, чийто официален ЕИК 121272734 свети в регистрите като паметник на беззаконието, е абсолютният властелин в сянка на този свят, създадена през 1993 година от Елена Вълчева – жена с дългогодишен стаж в държавната телевизия и желязни родови връзки с най-високите етажи на финансовата власт, чийто баща е бил управител на Българската народна банка в периода между 1991 и 1996 година. Днес този семеен бизнес се ръководи от нейния син Тодор Янев, възпитаник на ултрапрестижните London School of Economics и University College London, който изстрелва семейната фирмена структура в орбитата на глобални мрежи като Worldcom Public Relations Group, оглавявайки нейния регионален борд за Европа, Близкия изток и Африка. Това не е някаква случайна гаражна фирма за раздаване на листовки, а могъща корпоративна машина за стратегически комуникации, кризисен PR и така наречените public affairs, което на чист български език означава държавен лобизъм на ръба на закона. Официалните регистри разкриват стряскаща картина на десетилетни мазни държавни и европейски поръчки – от кампании за информиране по Националната стратегическа референтна рамка с бюджети за стотици хиляди левове до евросубсидии за софтуерни системи, като в предмета на дейност на дружеството официално фигурират управление на инвестиции, финансови и правни консултации. На бляскавите юбилеи на тази агенция се събира целият политически и икономически каймак на страната, включително лица като Йорданка Фандъкова и Деница Сачева, което разбива на пух и прах детските приказки за едностранна партийна чистота и разкрива безмилостен крос-политически достъп до всички управления през годините.

Докато обикновеният българин едва свързва двата края и плаща безумни данъци, финансовите документи и официалните регистри разкриват истинската, зловеща кръвоносна система на тази добре смазана лобистка машина, чиито корени се простират далеч отвъд обикновения политически PR. Проучването на ЕИК 121272734 изважда наяве стряскащи цифри и договори, които доказват, че агенцията „Янев и Янев“ от десетилетия усвоява мазни европейски и държавни средства под благовидния предтекст на обществени кампании и консултации. Само по проекта за повишаване на обществената информираност относно Националната стратегическа референтна рамка 2007–2013 година е одобрен гигантски бюджет от близо 577 847 лева, докато за кампанията по избор на лого и слоган на Оперативна програма „Транспорт“ на сметките на агенцията се ляят още над 103 000 лева от джоба на данъкоплатците. Тези колосални суми не са просто сухи числа от счетоводни отчети, а преки доказателства как държавният ресурс се превръща в гориво за задкулисно политическо влияние. Апетитът за публични средства обаче не спира дотук, а се пренася в дигиталната епоха с актуални европейски процедури за внедряване на скъпи софтуерни ERP и CRM системи през ИСУН, които гарантират техническото превъзходство на фирмата над нейните политически конкуренти. Най-скандалното в цялата тази финансова картинка е пълното разминаване между колосалните бюджети, които циркулират през фирмата, и нейния реален кадрови потенциал — според официалните годишни финансови отчети постоянният щат на дружеството наброява едва 7 до 8 служители, докато годишните приходи стабилно се въртят в шестоцифрени диапазони между 100 хиляди и 1 милион лева. Това означава едно единствено нещо: минимален постоянен екип от доверени лица, начело с Тодор Янев и привличането на млади остриета като 16-годишния тогава Мартин Атанасов, който е инкубиран в системата далеч преди да се превърне в медиен герой с платформите „Черна писта“ и „Диагноза България“.

Истинският взрив обаче настъпва там, където този изпечен корпоративен опит се слива с най-новото поколение дигитални марионетки, олицетворено от Мартин Атанасов – момче, което едва на 16-годишна възраст по изключително мътни пътища се озовава вътре в самата агенция „Янев и Янев“, дълго преди да бъде забелязано от широката публика. Докато медиите се опитват да го изкарат като чист, независим граждански гений, който сам е създал сензационните платформи „Черна писта“ и „Диагноза България“, официалният сайт на самите проекти изважда наяве бруталната истина: на страницата на „Черна писта“ черно на бяло е написано, че зад идеята и публичната комуникация стои именно „Янев и Янев“, с което рухва митът за саможертвата на младежа. Още през 2022 година този същият Мартин Атанасов е инсталиран в Консултативния съвет по политиките за младежта към кмета на Столична община, след което бързо събира медийни награди, за да се превърне в перфектното пропагандно острие на агенцията за мемета, TikTok кампании и политически инженеринг. Когато пък стартира „Диагноза България“, работодателите му от „Янев и Янев“ публично го припознават като част от своя екип в професионалните мрежи, а броени дни по-късно момчето вече прави закрити срещи с ръководството на Националната здравноосигурителна каса, доказвайки че зад маската на гражданския активизъм стоят предварително разчертани държавни коридори и тежки лобистки интереси.

Всички тези отровни нишки се събират в епицентър в кандидатпрезидентската кампания на Андрей Гюров и Георги Кандев, където според строго пазена вътрешна информация от щаба старите партийни структури са брутално изтикани в 5-и глух ъгъл от ударната вълна на „Янев и Янев“. Начело на тази офанзива заедно с Тодор Янев застава и Златин Дубаринов – мениджър връзки с обществеността в агенцията, собственик на частната фирма „Вайб Комюникейшън“ с дългогодишна история в PR услугите, участник в Съвета на сдружение С.И.М.Б.А. и бивш официален пиар експерт на Община Пазарджик под ръководството на кмет от ПП-ДБ. Когато тези професионални играчи влизат в щаба на Гюров, те заварват пълен организационен хаос и несвършена партийна работа, което води до серия от страховити скандали, блъскане по вратите и ултиматуми за напускане от страна на агенцията, докато не се наложи желязна дисциплина и нова стратегия. В сенките около кампанията се вижда и присъствието на фигури като Арман Бабикян, чието ранно появяване и последващо шумно отстраняване разкрива отблизо жестоката война за пари и влияние. И макар за пред хората кампанията да изглежда като невинно забавление в социалните мрежи, тя е брутално калибрирана машина за власт, която измества фокуса към тежки геополитически теми като националната сигурност и президентските правомощия, диктувани от три поколения експерти – от старата школа на Елена Вълчева през корпоративния ум на Тодор Янев до TikTok остриетата. Свободиният информационен канал разкрива най-тежкия финален факт – всичко това не е конспирация, а черно на бяло е декларирано в регистрите на Сметната палата под носовете на целия български народ, докато милионните потоци текат към елитните сметки на кукловодите, които за пореден път превръщат надеждите на българите в разменна монета за лична изгода.