Петък, 23 октомври 2026 година. Докато политическият и съдебният елит на държавата трескаво брои гласовете и реди задкулисните пасианси за предстоящия съдбоносен избор на нов Висш съдебен съвет, в непосредствена близост до дома си в София издъхва един от най-опитните и посветени в тайните на държавното обвинение магистрати. Куршум от законно притежаван пистолет слага край на живота на 61-годишния прокурор Георги Иванов Герасимов – човек с три десетилетия стаж в най-мрачните коридори на правосъдието, преминал през следствието, районната и градската прокуратура, спецпрокуратурата и достигнал само преди броени месеци до върха на пирамидата във Върховната касационна прокуратура. Тялото му е открито от собствения му син, след като часове наред съпругата му безуспешно се опитва да чуе гласа му по телефона. Но истинският шок за познавачите на подземните процеси в съдебната власт не е самият изстрел, а зловещата тишина, която пада над столицата след него. Цели седемдесет и два часа институциите мълчат като риби. Петък вечер, събота, неделя – нито дума от МВР, нито ред от пресцентъра на Съдебната палата. Информационното затъмнение е пълно и непробиваемо, сякаш в петъчния ден не е загинал действащ върховен обвинител, а е станал банален битов инцидент в глухата провинция. Защо беше тази спешна карантина върху истината и чии интереси наложиха новината да бъде стискана под ключ чак до понеделник следобед, когато трупът вече нямаше как да бъде крит от обществото?

Специалното разследване на „Свободният информационен канал“ вдига завесата над тази безпрецедентна трагедия, в която се преплитат мистериозни предсмъртни бележки, контролирани медийни течове, жестоки вътрешни войни за милиони и едно чудовищно корупционно дело от 175 тома, превърнало се в горещ картоф за най-висшите етажи на държавата. Когато в понеделник, 26 октомври, баражът най-сетне се пука, обществото става свидетел на класическа операция по овладяване на щетите. Първите пробиви в медиите хвърлят бомбата, че обвинител от Софийската градска прокуратура е посегнал на живота си буквално в навечерието на вота за кадровици в съдебната система, а негови колеги в кулоарите шепнат за чудовищен и непоносим психически натиск, на който е бил подложен през последните седмици. Само броени минути по-късно, в точно 14:24 часа, тежката артилерия на официозната журналистика в лицето на вестник „24 часа“ излиза със светкавичен контраудар. Публикувани са пълното име на Георги Герасимов, точната му възраст, марката на трагедията и най-чувствителните оперативни детайли от огледа на местопроизшествието – кой точно е намерил тялото и фактът, че разследващите са се натъкнали на предсмъртни бележки. В същия този текст обаче, очевидно диктуван от високите кабинети на разследването, се прокарва желязната защитна линия на системата: било абсолютно изключено да се говори за какъвто и да било натиск, а смъртта на магистрата нямала абсолютно нищо общо с битката за Висшия съдебен съвет.

Всеки, който познава анатомията на българските спецслужби и прокуратурата, разчита този сблъсък на мига. Подробности за предсмъртни писма и семейни обстоятелства от първите минути на досъдебното производство не се намират на улицата – те се подават контролирано от върховете на МВР или от самата прокуратура. Схемата е учебникарска: даваш на публиката няколко автентични криминалистични детайла, за да изглежда информацията ти достоверна, и веднага след това опаковаш удобното внушение, че става дума за лична драма без никакъв служебен или политически контекст. Само че в тази прибързана кризисна операция кукловодите допускат фатална грешка, издавайки детайла за предсмъртните бележки. В множествено число! В криминалистичната практика, когато един човек на честта и закона реши да сложи край на земния си път и остави повече от едно писмо, това означава само едно – посланията имат различни адресати. Едното винаги е за най-близките, за съпругата и сина, пред които се иска прошка за болката. А другото? До кого са адресирани останалите редове, написани от ръката на Георги Герасимов преди да натисне спусъка? Дали в тях не са изброени имената на хората, превърнали последните му месеци в ад, дали не са описани конкретни номера на преписки, телефонни обаждания и непристойни поръчки? Към този час тези бележки са най-строго пазената държавна тайна, приобщени към досъдебното производство, което – забележете какъв чудовищен институционален парадокс – се води и контролира от същата тази прокуратура, в която Герасимов е работил до последния си дъх. Хората, които потенциално може да са описани вътре като подбудители към фаталния край, в момента са преки началници на онези, които трябва да разследват автентичността и съдържанието на предсмъртните му думи.

За да разберем защо Георги Герасимов не е просто поредният уморен чиновник в червена тога, трябва да разровим прашните архиви на съдебната власт, където неговото досие разказва съвсем различна история от тази, която днес се опитват да ни представят. Роден през 1965 година, той влиза в юридическата професия през бурната 1996-а – времето на силовите групировки, фалита на банките и дивия преход. Десет пълни години Герасимов не е прокурор, а чистокръвен следовател в елитната Столична следствена служба. Това е школата, в която се коват най-острите умове на наказателния процес – хората, които знаят как се разплитат финансови схеми, как се водят разпити и как се събират годни доказателства, но и хората, които виждат с очите си как цели томове потъват в небитието след едно обаждане отгоре. Едва на 11 януари 2006 година Висшият съдебен съвет го прехвърля от следствието в редиците на Софийската районна прокуратура. От този момент нататък кариерата му се движи с часовникарска точност и безупречна репутация. Още през 2009 година името му излиза в проверките на Инспектората като експедитивен обвинител, който за броени седмици вкарва делата си в съда. През 2011 година получава комплексна атестация „Много добра“ и предсрочно израства в ранг на апелативен прокурор, а в края на ноември 2014 година кадровиците го изтеглят на ключовото ниво в Софийската градска прокуратура, където той официално встъпва на 4 март 2015 година.

Тук, на четвъртия етаж на Съдебната палата, където се решават съдбите на министри, олигарси, кметове и мафиотски босове, Герасимов бързо разбира как работят неписаните правила на високата магистратура. Документите на ВСС пазят един изумителен епизод от пролетта на 2018 година, който хвърля ярка светлина върху неговия характер и отношението на системата към него. Тогава прокурорът подава документи за конкурс във Върховната административна прокуратура, стремейки се да излезе на най-високото и относително по-спокойно ниво на държавното обвинение. Комисията обаче го посича по начин, който в юридическите среди се прилага само когато някой трябва да бъде спрян формално. Оказва се, че към 2 март 2018 година Герасимов има внушителните 21 години, 5 месеца и 13 дни общ юридически стаж, но за да участва в конкурса, законът изисква три пълни години в градската прокуратура. Сметката на чиновниците е безпощадна – те му изчисляват точно 2 години, 11 месеца и 28 дни! Заради някакви си четиридесет и осем часа недостиг, вратата към върховната прокуратура е затръшната под носа му. Този детайл е красноречив: Герасимов никога не е бил от галениците с политически чадър, за които правилата се огъват; за него всяка запетая от закона се е прилагала с хирургическа студенина. Въпреки този удар, само месец по-късно, на 9 април 2018 година, Прокурорската колегия няма как да пренебрегне безупречните му показатели и му присъжда най-високия възможен ранг в държавата – „прокурор във ВКП и ВАП“, макар да го оставя да оре на тежкия терен в градската прокуратура.

Истинското му потапяне в дълбоките и мътни води на голямата игра започва през март 2020 година. В разгара на най-ожесточените институционални войни в държавата, със специална заповед на тогавашния главен прокурор от 6 март 2020 година, Георги Герасимов е изтеглен и командирован в Специализираната прокуратура на улица „Черковна“. Официалните мотиви в регистъра гласят, че там има остър кадрови глад, а Герасимов притежава „доказан професионализъм при изпълнение на служебните задължения“ и най-високия ранг в системата. В превод от бюрократичен на човешки език това означава само едно – опитният бивш следовател е хвърлен в месомелачката на спецправосъдието, където по това време се концентрират всички знакови удари срещу бизнеса, политиката и организираната престъпност. Точно от този период и последвалото шумно закриване на специализираните съдилища и прокуратури през лятото на 2022 година тръгва най-горещата следа в нашето разследване.

Докато официозните медии днес се опитват да ни убедят, че загиналият магистрат е водил рутинно и сиво съществуване, архивите на Инспектората към ВСС разкриват бомба със закъснител, попаднала в ръцете на Герасимов веднага след ликвидирането на спецпрокуратурата. Става дума за секретното и гигантско по мащабите си прокурорско производство №16345 от 2022 година по описа на Софийската градска прокуратура. Историята на това дело е истински трилър за начина, по който се въртят милиони и се смачкват разследвания в България. Образувано още на 6 април 2016 година в Специализираната прокуратура след шумна разработка на ГДБОП, делото разследва организирана престъпна група за подкупи, тежки престъпления по служба и длъжностни присвоявания в особено големи размери – комбинация от членове на Наказателния кодекс, зад която неизменно стоят висши държавни чиновници, директори на агенции или мащабни корупционни схеми с обществени средства. Извършени са десетки обиски, претърсвания и изземвания, назначени са тежки икономически и оценителни експертизи, а като обвиняеми са привлечени четирима души. Години наред делото се търкаля между спецпрокуратурата и спецсъда, който го връща заради процесуални нарушения, докато набъбва до чудовищните 175 тома!

На 10 август 2022 година тези 175 тома взривоопасна хартия се стоварват директно върху бюрото на Георги Герасимов в СГП. Повече от осем месеца бившият следовател чете страница по страница това мащабно корупционно блато. И на 21 април 2023 година взима решение, което очевидно обърква нечии много сериозни сметки. Вместо да намери удобна вратичка и да погребе осемгодишното разследване по давност или липса на данни, Герасимов връща делото в досъдебна фаза с категорична и безапелационна заповед: четиримата обвиняеми незабавно да бъдат привлечени отново към наказателна отговорност съобразно стария обвинителен акт, да бъдат разпитани и всички материали да им бъдат предявени за внасяне в съда! И точно тук се случва немислимото. Разследващите органи директно саботират разпореждането на наблюдаващия прокурор. Седмици и месеци наред указанията му висят във въздуха, проектите на постановленията за привличане на четиримата обвиняеми така и не се съгласуват, а през октомври 2023 година, по неведоми пътища на вътрешното администриране, 175-томното дело внезапно изчезва от ръцете на Герасимов и се озовава при друг прокурор – Антоанета Софрониева. Новият обвинител веднага обявява, че становищата на предишните прокурори по казуса били „противоречиви“, отменя курса към директно обвинение и назначава нова тройна комплексна финансово-счетоводна експертиза, а през 2024 година делото е прехвърлено към Комисията за противодействие на корупцията под №141/2024, където потъва в безкрайни експертни сметки. Какво се е случило в кабинетите на СГП между април и октомври 2023 година? Защо разпореждането на Герасимов да удари четиримата обвиняеми по корупционната афера е било блокирано и кой взе решението да му отнеме делото в най-критичния момент?

Че Георги Герасимов не е бил безгръбначен изпълнител на чужда воля, личи от целия му почерк през тези бурни години. Неговото име стои под финалния акорд на една от най-големите публични саги на българския преход – емблематичното дело „Софийски имоти“ срещу бившия шеф на общинския мастодонт Тошко Добрев и останалите подсъдими. Именно Герасимов е прокурорът, който застава в съдебната зала при финалните пледоарии и прави това, което малцина негови колеги смеят да си помислят: обявява открито пред съда, че не поддържа обвинението, тъй като след десетилетие протакане доказателства за вина просто няма. В система, в която прокурорите често поддържат абсурдни и скалъпени обвинения до последна инстанция само от страх да не бъдат нарочени от началниците си, подобна стъпка изисква железен гръбнак. Същият този нестандартен и често неудобен характер се вижда и в десетките преписки, проверени от Инспектората през 2022 и 2023 година. Там, където вижда празнота и липса на престъпление – като по дело №799/2021 за престъпление по служба – Герасимов без колебание прекратява производството. Но там, където надушва, че районната прокуратура е смачкала сигнал и е отказала да образува дело – както става по преписки №24470/2022 и №13614/2022 – той пише разгромни, детайлно мотивирани постановления, отменя отказите на подчинените си прокурори и ги заставя да разследват докрай.

Разбира се, в жестоката машина на градската прокуратура никой не е застрахован от удари и грешки. Архивите пазят следи как през 2021 година заместник-градски прокурор му праща две официални напомнителни писма заради забавяне по сложно дело за измами с фондове по чл. 248а от НК, което в крайна сметка Герасимов все пак довежда до осъдителни присъди през лятото на 2022 година. Пазят и куриозния сблъсък със съдия Мирослава Тодорова и нейните колеги в Софийския градски съд, когато по дело за източване на банкови карти през 2022 година съдът му връща договорено споразумение за девет месеца затвор като „изключително ниско“, принуждавайки го да удвои наказанието на година и половина строг тъмничен режим. Тези епизоди показват реалния живот на един свръхнатоварен магистрат на първа линия, но те по никакъв начин не разклащат авторитета му. Доказателството е неоспоримо: през 2021 година извънредната му атестация отново е максималната „Много добра“, а само преди година и половина – на 26 март 2025 година – Прокурорската колегия на ВСС го избира поименно за един от петимата редовни членове на изпитната комисия, която пресява и назначава новите районни прокурори в цялата страна. Поверено му е бъдещето на самата система!

Така стигаме до фаталното лято на 2026 година, когато се завързва последният и най-смъртоносен възел в живота на Георги Герасимов. Няколко месеца преди изтичането на всякакви срокове за избор на нов Висш съдебен съвет, 61-годишният прокурор получава това, за което се е борил още през 2018 година – преминаване във Върховната касационна прокуратура. Само че тук се крие големият капан, който вестникарските сводки удобно пропускат. Герасимов не е назначен за титуляр след конкурс, той е „командирован“. За непосветените това звучи като триумфално повишение, но за всеки магистрат в България командироването е златна примка около шията. Дават ти кабинета във ВКП, дават ти върховната заплата и привилегиите, но съдбата ти виси на един единствен подпис. Ако утре откажеш да изпълниш устно разпореждане, ако решиш да ревизираш неправилно прекратено дело на важен човек или ако заемеш неудобна позиция във вътрешните борби на гилдията, заповедта ти за командироване се прекратява за секунда без никакви обяснения и се връщаш унизен обратно, откъдето си тръгнал.

Какво точно се е случило в кабинета на Георги Герасимов във Върховната касационна прокуратура между юли и 23 октомври 2026 година? В кой точно отдел на върховното обвинение е бил разпределен бившият следовател и какви папки са били сложени на масата му? Във ВКП се осъществява върховният инстанционен и служебен контрол върху всички ключови дела в държавата – точно там се проверяват отказите и прекратяванията на Софийската градска прокуратура, там се решават споровете за подсъдност по най-тежките корупционни афери, там се ревизират действията на спецслужбите. Срещнал ли се е Герасимов отново със сенките от онези 175 тома корупция, които му бяха отнети през есента на 2023 година, или на бюрото му е кацнала нова поръчка, свързана с разчистването на терена преди историческия избор за ВСС? Твърдението на официозните източници, че един редови командирован прокурор няма отношение към избора на кадровици, е наивно замазване на очите. Човек, който през 2025 година е бил в сърцето на конкурсните комисии на ВСС, а през 2026 година е изтеглен във ВКП, се намира в самия епицентър на лобистките кръгове, които събират подписи, извиват ръце и осигуряват мнозинства за професионалната квота на Съвета.

Когато един 61-годишен мъж с тридесетгодишен опит в следствието и прокуратурата, преживял всички бури на прехода, извади законния си пистолет в петък преди големия вот и остави след себе си няколко предсмъртни бележки, това не е просто лична трагедия, а оглушителна присъда над цялата съдебна пирамида. Опитът тази смърт да бъде заметена под килима с тридневно информационно мълчание и последвали анонимни уверения, че „всичко в прокуратурата е спокойно и натиск няма“, само доказва какъв панически страх тресе високите етажи на Съдебната палата. Истината обаче вече не може да бъде заключена в сейфа на градската прокуратура. Въпросите са сложени на масата: кой подписа заповедта за командироването на Георги Герасимов във ВКП, кои са последните десет преписки, минали през ръцете му през октомври 2026 година, кои са четиримата недосегаеми обвиняеми от 175-томното дело №16345 и най-вече – какво точно е написал прокурорът в предсмъртните си писма преди да натисне спусъка. Докато тези бележки не излязат на светло, а разследването за смъртта му не бъде иззето от хората, с които е работил до вчера, сянката на съмнението за престъпен натиск и институционално убийство ще тежи върху всеки един глас, пуснат в урните за новия Висш съдебен съвет.