МИЛИАРДИ ПОД НАПРЕЖЕНИЕ: КЪДЕ ИЗЧЕЗНАХА ДЪРЖАВНИТЕ МИЛИОНИ В ЕНЕРГИЙНИЯ ЛАБИРИНТ НА БЕХ

ИМПЕРИЯТА НА МИЛИАРДИТЕ В МЪГЛА: Как държавните милиони се изпариха в тайните сметки на БЕХ, докато енергетиката ни крета на командно дишане!

СКАНДАЛ С ДЪРЖАВНИ СРЕДСТВА: Стотици милиони от енергийния фонд потънаха без отчетност, за да спасяват закъсали дружества зад гърба на народа!

ФИНАНСОВИЯТ АД НА МОНОПОЛА: Тайни преводи, заличени правила и потънали милиарди разкриват страшната истина за задкулисието в българската енергетика!

Брутално разследване на държавните финансови инспектори изважда на показ смразяваща истина за управлението на публичния ресурс в българската енергетика, разкривайки скандални злоупотреби, безконтролно харчене и пълна липса на отчетност в „Български енергиен холдинг“ ЕАД. Докато официалните власти и политическите кабинети се надпреварват да обещават светло европейско бъдеще и зелен преход, в сенките на държавния монопол се вихри финансов хаос от гигантски мащаби, който застрашава националната сигурност на страната. Този скандален сюжет, който разтърсва основите на държавните предприятия, постепенно пробива медийната стена на мълчанието, като в свободният информационе канал вече изтичат първите детайлни разкрития за далаверите зад кулисите. Всичко започва на 27 август 2025 година, когато Министерският съвет приема Постановление № 168 за одобряване на промени по бюджета на Министерство на енергетиката за 2025 г., с което се отпускат колосалните 1 500 000 000 лева за увеличение на капитала на БЕХ ЕАД. Тези пари уж са целеви — предназначени за спасяване и развитие на структуроопределящи проекти в сектора като авариралия ПАВЕЦ „Чаира“, „Батак“, „Доспат“, изграждането на 7 и 8 блок на АЕЦ „Козлодуй“, надграждане на газопреносната мрежа и реконструкция на електропреносната мрежа. Реалността обаче, описана в секретния доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция (АДФИ) с номер ДИД1-СФ-48-[2] от 15 септември 2026 година, разкрива съвсем друга картина — картина на държавно разхищение, където милиардите потъват в черна дупка без каквато и да е аналитична отчетност, без вътрешни правила и под мълчаливия поглед на отговорните министри.

Денят на голямото превеждане на средствата е 19 септември 2025 година, когато сумата от 1 500 000 000 лева пристига по сметките на БЕХ ЕАД, разпределена прецизно в четири банкови институции по 375 000 000 лева във всяка банка. Тези средства произтичат директно от държавния бюджет и са преведени по сметка за чужди средства на Министерство на енергетиката, преди да бъдат захранени в капитала на холдинга чрез издаването на 1 500 000 000 броя нови поименни акции с номинална стойност от 1 лев всяка, с което общият капитал на дружеството набъбва до впечатляващите 4 963 941 744 лева. Блясъкът на милиардите обаче бързо избледнява, когато само седмици по-късно, на 10 и 11 ноември 2025 година, холдингът е принуден да върне обратно по сметката на енергийното министерство остатък от средствата в размер на невъобразимите 1 050 000 000 лева. Оставащите в разпореждане на БЕХ средства се озовават в епицентъра на финансов водоворот, където липсата на прозрачност започва да ражда чудовищни парадокси. Инспекторите от АДФИ установяват с потрес, че в самия БЕХ ЕАД изобщо не се води отделна счетоводна аналитична отчетност за тези целеви финансови средства. Няма специална банкова сметка, открита единствено за средствата по постановлението, нито пък съществуват вътрешни правила, инструкции или процедури, които да регламентират реда за разглеждане, оценка, разпределение, разпореждане, отчитане и контрол специално за тези пари. Средствата просто потъват в общите разплащателни сметки на холдинга, смесвайки се с текущия операционен ресурс, което позволява на ръководството да ги преразпределя по свое усмотрение, без да държи сметка на данъкоплатците.

Най-големият скандал в този финансов трилър е свързан със съдбата на средствата за „Електроенергиен системен оператор“ (ЕСО) ЕАД. Макар ЕСО ЕАД да изпраща официално мотивирано искане за увеличаване на капитала си с 104 959 770 лева за финансиране на мащабна реконструкция на 14 обекта от електропреносната мрежа и закупуване на силови трансформатори, и макар министърът на енергетиката официално да одобрява това искане, тези пари така и никога не стигат до електроенергийния оператор. Вместо това, както цинично и черно на бяло признава изпълнителният директор на БЕХ в писмените си обяснения пред финансовите инспектори, тези средства са задържани в холдинга и са използвани заедно с другите парични сметки за покриване на тежки ликвидни затруднения. Оказва се, че БЕХ е използвал сумите, отпуснати за инвестиции в мрежата, за да осигури над 210 милиона евро ликвидни инжекции към две други бедстващи дружества от групата — „Мини Марица-изток“ ЕАД и „Булгаргаз“ ЕАД, които са на ръба на оцеляването. Въгледобивният гигант и общественият газови доставчик са крепени на командно дишане с пари, които е трябвало да модернизират българския енергиен гръбнак. В същото време задълженията на самия холдинг към държавния бюджет за изплащане на солени 6-месечни междинни дивиденти по разпореждания на Министерския съвет и Закона за държавния бюджет допълнително са изсмукали паричните наличности. Така над 53 милиона евро, предназначени за ЕСО, се изпаряват в общия кюп на холдинговите разходи, а ръководството на БЕХ открито заявява, че ако ги бяха превели на оператора, паричните наличности щяха да паднат до критично ниво, което щяло да срути цялата финансова стабилност на групата. И именно тук, в този непрозрачен лабиринт от тайни преводи и финансови еквилибристики, свободният информационе канал продължава да разобличава схемите, при които държавните пари се въртят като таен буфер за спасяване на политически удобни дружества, докато реалните стратегически обекти остават на сухо.

Докато милионите за електропреносната мрежа се разсейват по чужди сметки, БЕХ започва да усвоява средства за собствените си пет мегапроекта, одобрени от министерството в размер на общо 250 милиона лева. Към лятото на 2026 година по тези проекти са отчетени разходи за едва 70 957 296 лева, докато над 178 милиона лева стоят неизразходвани по сметките. Най-скандалният и скъпоструващ компонент от тази програма е проектът „Хан Аспарух“, глътнал над 41 милиона лева. Тук парите се леят без съобразяване с разумните граници — само за юридически консултации по английско законодателство от световната адвокатска кантора Simmons & Simmons LLP са издадени фактури за стотици хиляди евро, като част от сумите са изплатени след удържане на данък при източника, а друга част остават висящи. Към това се добавят и хонорарите по граждански договор с три анекса за специализирани експертни консултации, както и договор с Университета за национално и световно стопанство (УНСС) за актуализиране на финансово-икономически анализ на стойност десетки хиляди левове, приет от Съвета на директорите на БЕХ през октомври 2025 година. Истинският удар обаче идва в началото на 2026 година, когато след решение на Министерския съвет № 15 от 14 януари 2026 г. и подписването на споразумения на 20 и 21 януари 2026 г., БЕХ придобива 10% дял в консорциума за търсене и проучване на нефт и природен газ в площ „Блок 1-21 Хан Аспарух“, купувайки по 5% от досегашните титуляри OMV Offshore Bulgaria и NewMed Energy Balkan Limited. От този момент нататък БЕХ е залят от фактури за съвместни операции, проучвателни сондажи в участъците „Винех“ и „Крум“, одиторски проверки от ДЗЗД „Одит БЕХ“ (включително участие на Grant Thornton) за милиони левове, като счетоводното отчитане на тези разходи трескаво се прехвърля между текущи външни услуги и активи по проучване и оценка на минерални ресурси по МСФО 6, чакайки да види дали под черноморското дъно изобщо има комерсиален газ или милионите ще бъдат отписани като чиста загуба.

Не по-малко абсурдна е съдбата на средствата, отпуснати за научни изследвания и технологични иновации, които се топят в академични хонорари и административни проекти със съмнителна ефективност. По направлението за меморандума за разбирателство с университета в Северна Дакота, САЩ, е сключено тристранно споразумение с Геологическия институт „Страшимир Димитров“ при БАН и „Мини Марица-изток“ ЕАД за изследване на съдържанието на критични суровини и редкоземни елементи в Източномаришкия въглищен басейн. Изплатени са солени аванси на БАН и стотици хиляди левове за залагане на 10 броя проучвателни сондажа с дълбочина между 50 и 96 метра, извличане на ядки, лабораторни описания и геологолитоложки колонки. Подобна е съдбата и на средствата за участие на БЕХ в американските ядрени програми FIRST, PHOENIX, NEXT и SPRING, където поредният договор с любимия на властта УНСС за организиране на обучителен семинар за малки модулни реактори (ММР) и подготовка на презентационни материали по проекта „Phoenix“ източва хазната с десетки хиляди левове, одобрени без милост от борда на директорите. Дори изграждането на уж стратегическия Disaster Recovery Center (централизирано решение за резервираност и възстановяване след бедствия) за нуждите на БЕХ и пет от най-големите енергийни дружества (АЕЦ „Козлодуй“, ТЕЦ „Марица изток 2“, НЕК, „Булгаргаз“ и „Мини Марица-изток“), договорено през април 2026 година за над 29 милиона лева с избран изпълнител след процедура на договаряне с предварителен подбор, се оказва частично изпълнено — доставено е хардуерно и софтуерно оборудване по първите десет позиции от ценовото предложение, платени са траншове за близо 30 милиона лева, но реалното внедряване за всички дружества остава обвито в мъгла.

Най-страховитият извод от инспекцията на АДФИ обаче се крие в пълния институционален вакуум и абсолютната липса на какъвто и да е контрол върху разходването на тези гигантски парични потоци. Финансовите инспектори черно на бяло констатират, че на самия „Български енергиен холдинг“ ЕАД никога не е било възлагано да упражнява контрол върху отчитането на средствата, предоставени на дъщерните дружества. Съгласно разпоредбите на § 2 от заключителните разпоредби на ПМС № 168/2025 г. и точка 6 от Решение № 576 на Министерския съвет, цялата отговорност и контролът по изпълнението са възложени изцяло на министъра на енергетиката. Министерството на енергетиката обаче се е превърнало в пасивен регистратор на писмени искания — в министерството нито веднъж не са изисквани отчети, справки, счетоводни разпечатки или документи за това как реално се харчат предоставените стотици милиони левове. Никой в държавата не знае къде точно отиват парите за увеличение на капитала на „Булгартрансгаз“ (където са преведени над 97 милиона лева за Вертикалния газов коридор и реконструкции по АМ „Струма“), никой не търси сметка за преведените 250 милиона лева на АЕЦ „Козлодуй“ за новите мощности с технология AP1000, нито пък за 6,5-те милиона лева на „Минпроект“ ЕАД за дигитализиране на архивни чертежи. Когато инспекторите изискват официални доказателства и справки от БЕХ, от ръководството отговарят с цинични писма, че правила няма, отчети от дъщерните фирми не се изискват и всичко се движи по инерция от общата Система за финансово управление и контрол. В крайна сметка, докато милиардите се разпределят с чиновнически резолюции и писмени заповеди зад затворени врати, българската енергетика продължава да се люшка от криза в криза, а обикновените граждани плащат сметката за едно безконтролно управление, чиито истински мащаби едва сега излизат на светло.