България днес, 11 ноември, е скована от леден ужас, потънала в официален тридневен траур и в сълзи след най-зловещата катастрофа в съвременната ни история. Вчерашният кошмар на автомагистрала „Тракия“ отне живота на 12 невинни българи, а близо сто леки автомобила, тежки тирове и автобус се врязаха един в друг, превръщайки аутобана в гигантска морга под открито небе. Но докато нацията скърби, истинският институционален скандал тепърва излиза наяве. Вместо държавническа адекватност, организация и милосърдие, сцената на трагедията се превърна във висша форма на цинизъм, бездушие и позорен властови театър.

Екипът на „Свободен информационен канал“ потърси и се свърза директно с Пламен Димитров от Сливен – един от малцината късметлии, измъкнали се живи от горящата метална клопка. Повод за нашия контакт стана негов разтърсващ пост в социалните мрежи, който светкавично разпали вълна от ярост в цялата страна. Пред нашите репортери Пламен не спести нито една кървава подробност от това, което се случи след адския сблъсък, когато камерите и институциите се изсипаха на мястото не за да помагат, а за да трупат актив върху костите на загиналите.

Денят започва като всеки друг, докато в гъстата мъгла и хаос на „Тракия“ не се чува зловещ грохот от мачкано желязо. Секунди по-късно магистралата вече прилича на фронтова линия след ракетен обстрел. Писъци, експлозии, горящи цистерни, разбити предници на тирове и смазан до неузнаваемост пътнически автобус. „Първо искам да благодаря на Бог, че ме опази. Да почиват в мир всички, които не оцеляха…“, сподели през сълзи пред медията ни Пламен, все още неуспял да превъзмогне психологическия шок, че е оцелял сред останките на близо сто катастрофирали машини. В първите минути обаче оцелелите са оставени напълно сами срещу смъртта. Няма спешни спасителни екипи, няма организация, няма координация. Пламен и неговите колеги не чакат нареждания и хвърляйки се право в огъня, започват да вадят ранените от разкъсаните купета с голи ръце. Измъкват тежко контузени хора, но пред очите им издъхват десетки сънародници. Мъртвите стават 12. Дванадесет прекършени съдби, останали завинаги на студения асфалт на фаталната магистрала.

И точно когато оцелелите очакват държавата да поеме контрола и да окаже адекватна помощ, настъпва зловещо чиновническо бездействие. Пламен Димитров отправи към нас въпрос, който трябва незабавно да разтресе правителствените кабинети: „Защо труповете трябваше да стоят по земята до 15.00 часа?!“ В европейска България, насред най-натоварената пътна артерия, загиналите стояха разхвърляни по платното часове наред под погледите на стотици свидетели, без никой да си направи труда да осигури навременно и достойно транспортиране на тленните им останки. Никакъв респект към паметта на загиналите, никакво съчувствие към близките им, които в този миг звъняха панически по болници и спешни телефони.

Към обяд обаче дефилето на лицемерието достига своя апогей. На отцепения участък започват да пристигат скъпите джипове на властта. Изсипват се представители на агенции, министерства и всевъзможни държавни структури, издокарани в безупречни костюми и с каменно-траурни физиономии за пред обективите.

„Но имам един въпрос към всички господа с костюмите, които дойдоха към обяд… Защо изобщо дойдохте?“, пита гневно оцелелият сливналия пред „Свободен информационен канал“. „Как един от вас не се обърна към пострадалите? Как не ви дойде на многото ъкъл, който имате… Тия оцелелите хора.. жадни ли са?! Ние с колегите сами си помогнахме. Вие каква работа имахте там?“

Нито един от овластените чиновници не намира сили и човечност да подаде дори бутилка минерална вода на хората, извадени от смазаните ламарини на стоте коли. Хора, покрити със сажди, стъкла и кръв, треперещи от преживения кошмар, са напълно игнорирани от костюмарите, за които приоритет номер едно е поредният брифинг на живо, с който да измият срама от пълния институционален срив.

Гротеската на трасето става абсолютна, след като на терена се струпват над двеста униформени, следователи и чиновници. Повечето от тях просто стоят с ръце в джобовете, пушат цигари и гледат безучастно трагедията. И точно сред тази безпомощност се разиграва черешката на тортата от провинциален абсурд – на място цъфва скандално известният Динко от Ямбол с кашон храна в ръце.

Но не за да подкрепи изпадналите в шок оцелели и ранени! „Защо Динко от Ямбол донесе един кашон кроасани и го раздаде на полицаите? А не на пострадалите?“, пита през сълзи и гняв Пламен Димитров. Докато пострадалите съхнат за глътка вода и се чудят как да се свържат със семействата си, униформените безгрижно похапват кроасани на фона на труповете и разкъсаните на две коли.

Днес България е в траур заради 12-те жертви от кървавата баня на магистрала „Тракия“. Но изповедта на Пламен Димитров пред „Свободен информационен канал“ не позволява тази трагедия да бъде замазана с половинчати съболезнования и свалени знамена. Тя е жесток обвинителен акт към система, която в критичен момент изоставя гражданите си да се спасяват сами, докато нейните представители ползват човешката смърт като трамплин за сеир и пиар!

„Свободен информационен канал“ продължава да следи темата – очаквайте още разкрития и реакциите на отговорните лица!