ШОК И УЖАС В ТИРАНА! Къде изчезнаха 15-те милиона евро на мафиотския бос Ервис Мартинай?! Баща му проговори за кървавите апартаменти, а чиновници се возят в бронираните му зверове!

ШОК И УЖАС В ТИРАНА! Къде изчезнаха 15-те милиона евро на мафиотския бос Ервис Мартинай?! Баща му проговори за кървавите апартаменти, а чиновници се возят в бронираните му зверове!

СВОБОДНИЯТ ИНФОРМАЦИОНЕН КАНАЛ РАЗКРИВА КЪРВАВАТА ИМПЕРИЯ НА ИЗЧЕЗНАЛИЯ ХАЗАРТЕН КРАЛ ЕРВИС МАРТИНАЙ: КАК ДЪРЖАВНИ ЧИНОВНИЦИ ЯХНАХА МАФИОТСКИТЕ МУ ЛИМУЗИНИ ЗА МИЛИОНИ, ДОКАТО ПОЛИЦЕЙСКИ ЧАДЪР ПРИКРИВАШЕ ПЪТЯ МУ КЪМ АДА И БЕЗДНАТА НА БАЛКАНСКИЯ ПРЕСТЪПЕН СВЯТ!

На Балканите мъртвите понякога тежат повече от живите, а онези, чиито тела никога не изплуват от варниците или от студените води на Адриатика, се превръщат в най-удобния параван за преразпределение на кървави милиони. Вече четири години в официалните регистри на Тирана стои едно зловещо празно място, една юридическа и криминална черна дупка, носеща името на четиридесетгодишния мъж от Бурели, когото медиите и улицата короноваха като Краля на хазарта. От горещия и задушен август на две хиляди и двадесет и втора година до днешния мрачен ноември на две хиляди и двадесет и шеста от Ервис Мартинай няма нито кост, нито подпис, нито сянка, но неговата фантомна империя продължава да диша, да генерира съдебни битки, да храни адвокатски кантори и да вози задниците на държавната номенклатура в конфискувана кожа и бронирана стомана. Човекът се изпари някъде по прашните пътища между Тирана, Дуръс и Шияк, сякаш земята се отвори и го погълна барабар с тайните за това кой точно във високите етажи на властта му държеше чадъра, докато уличните войни превръщаха албанските градове в стрелбища. Истинската драма обаче не е в това дали Мартинай гние в някой безименен гроб под маслиновите горички или пие уиски с фалшив паспорт на името на Адмир Коца под някое тропическо слънце, а в хищническото спокойствие, с което системата захапа остатъците от неговото наследство, без да даде нито един смислен отговор на въпроса кой всъщност управляваше държавата в годините на неговия възход.

ПОСЛЕДНИЯТ КАДЪР ПРЕДИ ДА ИЗЧЕЗНЕ?“
ПОСЛЕДНИЯТ КАДЪР ПРЕДИ ДА ИЗЧЕЗНЕ?“

За да разбереш анатомията на един балкански бос от такъв калибър, трябва да забравиш романтичните глупости от холивудските ленти и да погледнеш в сухите колонки на търговските регистри, където мръсните пари се препират през напълно легални на пръв поглед счетоводни баланси. Още през две хиляди и единадесета година, когато мнозина от старите бандити все още разчитаха само на грубия рекет, трафика през границите и примитивното насилие, Мартинай регистрира своето дружество за казина, а само година по-късно хвърля мрежите си върху спортните залози чрез мащабна мрежа от букмейкърски пунктове. В онази епоха хазартът в Албания не беше просто бизнес, а гигантска прахосмукачка за кеш, в която влизаха парите от сивата икономика, от европейските канали за кокаин и канабис, и излизаха чисти като планинска роса, обложени с данък и благословени от държавните регулатори. В съдебните папки и корпоративните архиви и до днес светят имената на телекомуникационни компании, финансови съюзи и игрални зали, в които фамилията Мартинай плетеше паяжина от дялове, подставени лица и роднински капитали. Когато правителството в Тирана реши да затвори кранчето на уличния хазарт, за да монополизира пазара или просто да пренасочи потоците към по-послушни олигарси, Кралят вече беше натрупал достатъчно критична маса от кеш, компромати и въоръжени до зъби момчета, за да не може да бъде изхвърлен от играта с един обикновен министерски подпис. Там, където свършва легалният бизнес на Балканите, винаги започва оловната дипломация, а Мартинай много добре знаеше, че в този занаят пенсионният фонд се измерва в калибри и лоялност, купена с недвижими имоти.

Показателно за нравите в тази вълча глутница е онова, което изплува в съдебната зала през май две хиляди и двадесет и шеста година, когато прегърбеният от годините и от двадесет и трите полицейски набега в дома му в Лач баща на боса, Мустафа Мартинай, застана пред магистратите от специализирания съд, за да брани семейната чест и запорираните милиони. Старецът говореше за честен труд, за платени данъци и за син, който от две хиляди и осемнадесета година кротко живеел под бащиния покрив, но между редовете на тази патриархална защита се процеди един детайл, който казва всичко за начина, по който функционира подземният свят. Ервис бил подарил цял апартамент на приближения си Елион Хато по една-единствена причина – защото онзи му спасил живота в критичен момент, когато куршумите са летели на месо. В света на Мартинай животът има точна квадратура и пазарна оценка, а благодарността се изповядва пред нотариус, преди следващата засада да занули сметките. Същият този Хато не е случаен минувач или обикновен бодигард, а човек, чието име през юли тази година отново блесна в обвинителните актове на специализираната прокуратура редом с тези на самия Мартинай, Денис Байри, Преке Кодра и разкаялия се наемен убиец Нуредин Думани в мащабното разследване за поръчкови убийства, незаконни арсенали и престъпни синдикати, захранвано от разшифрованите чатове на криптираните телефони, които разказаха играта на цялата балканска мафия. Хората си мислят, че мафията е братство, но в действителност тя е кървава борса, на която днешният спасител утре е съучастник в обвинителен акт, а вдругиден – потенциален свидетел на прокуратурата, ако примката около врата му се стегне прекалено силно.

Никой обаче не може да проумее мащаба на това падение, ако не проследи гротескния лов на глави, разиграл се по слънчевото албанско крайбрежие още през лятото на две хиляди и двадесета година, чиито зловещи детайли станаха достояние на публиката едва в началото на този ноември. Докато обикновените туристи са си мажели гърбовете със слънцезащитен крем по плажовете на Дерми и Химара, една перфектно смазана машина за смърт, дирижирана от заклетия враг на Мартинай – Леонард Дука, заедно с хора като Фатмир Хюсени и Дрианто Барди, е превърнала ривиерата в оперативен полигон. Това не е било спонтанна улична разправа след пиянски скандал, а военна операция с логистика, на която биха завидели и специалните служби – наети квартири за укриване, бронирани автомобили, складирани оръжия и денонощно наблюдение на всеки залив и всеки скъп ресторант, където Кралят на хазарта би могъл да акостира с яхтата си. Конфликтът между клана Дука и хората на Мартинай беше класическа война за територия, его и милиони, в която бивши партньори се превръщат в смъртни врагове в мига, в който парите станат прекалено много за делене, а труповете на общите им познати започнат да падат по тротоарите на Тирана. Фактът, че днес държавното обвинение иска десет години решетки за Дука и шест за Барди заради този провален заговор отпреди шест години, звучи почти като черна комедия на фона на реалността, че самият обект на покушението отдавна е изтрит от лицето на земята. Две години след като успя да се изплъзне от капана на крайбрежието, Мартинай все пак срещна своята съдба, но начинът, по който извървя последните си километри, изобличава гнилостта на самата държавна машина много по-жестоко от всяка прокурорска пледоария.

Тук нашето разследване за Свободният информационен канал опира до най-болезнения нерв на цялата тази балканска сага – мръсната симбиоза между пагона и подземния свят, без която нито един престъпен бос не може да оцелее повече от двадесет и четири часа. В дните преди да изчезне завинаги през август две хиляди и двадесет и втора година, Ервис Мартинай е бил сред най-издирваните лица в държавата, мишена на спецчастите и обект на смъртни присъди от конкурентните кланове, но въпреки това се е придвижвал из страната с комфорта на министър. Човекът, който е въртял волана на неговото ауди по маршрута от Тирана към Вора, който го е ескортирал до хотелите в Дуръс и до фаталния район на Шияк, където следите му се губят в нищото, не е бил някой татуиран главорез от планините, а действащият офицер от елитните оперативни сили на полицията Йетон Лами. Представете си перверзията на тази картина: докато системата уж хвърля целия си ресурс, за да закопчае мафиота, неин собствен служител със значка и служебно оръжие му служи като личен шофьор, охрана и жива бариера срещу полицейските КПП-та. Лами получи смешните две години и десет месеца затвор за злоупотреба със служебно положение, излежа си ги кротко с уста, зашита с омертата на страха, и излезе на свобода, без да пропее кой от началниците му е знаел за тези курсове и дали самият той не е закарал боса право в устата на вълците срещу хонорар, който надхвърля десеткратния размер на пенсията му. Да вярваш, че един оперативен ченгеджия действа сам на своя глава, когато вози най-търсения човек в републиката, означава да си клиничен идиот или платен правителствен пропагандист; в тези структури никой не пали дори служебната кола, без някой на горния етаж да е кимнал одобрително и да е прибрал своя процент от спокойствието на клиента.

„ИМОТИТЕ ЗА МИЛИОНИ“
„ИМОТИТЕ ЗА МИЛИОНИ“

И когато човекът изчезна, когато димът се разсея и стана ясно, че Кралят няма да се върне, за да си потърси вересиите, на сцената с тежки стъпки излезе държавата в любимата си роля на мародер, облечен в тогата на законността. Още през февруари две хиляди и двадесет и три година прокурорите от SPAK удариха с чукчето върху тридесет и четири имота и актива, оценявани от независими източници на колосалните между десет и петнадесет милиона евро – сума, която за мащабите на една изстрадала балканска икономика представлява бюджет на цяла община. В списъците за секвестър попаднаха палатът в тузарския квартал Сурел, където при обиските изплува и онзи съмнителен паспорт на името на Адмир Коца, десетки декари земи, банкови сметки, набъбнали от хазартни трансакции, фирмени дялове и една цяла флотилия от свръхлуксозни возила, сред които поръчкови лимузини за по половин милион евро, спортни зверове и бързоходни скутери. През януари две хиляди и двадесет и пета година прокуратурата поиска окончателна конфискация, а през март тази година специализираният съд хладнокръвно отряза отчаяните опити на фамилията Мартинай да си върне поне част от богатството с аргумента, че всичко е купено с честен пот от рулетки и залози. Юридическият капан е щракнал – имуществото виси в пространството между запора и окончателното отнемане, но реалността на терен вече е съвсем различна и граничи с чистото лицемерие.

Защото в началото на тази две хиляди и двадесет и шеста година се разбра нещо, което би накарало дори старите сицилиански донове да се изчервят от неудобство – автомобилите на престъпния бос, онези същите бронирани чудовища и лимузини, купени с парите от комар и вероятно опръскани с потта на десетки зависимости и криминални сделки, вече не събират прах в наказателните паркинги, а са разпределени за ползване от държавните институции. Чиновници, прокурори и полицейски началници днес се возят в кожените салони на човека, когото все още не могат да обявят нито за жив, нито за мъртъв, и това е най-точната метафора за начина, по който властта на Балканите поглъща мафията само за да заеме нейното място. Държавата не унищожи символите на престъпния разкош, не ги продаде на прозрачен търг, за да построи болници или училища в бедните северни райони около Бурели и Лач, а просто си ги присвои като военен трофей, доказвайки, че разликата между мафиотския бос и висшия бюрократ често се свежда само до цвета на регистрационните табели. В същото време в търговските регистри компаниите, свързвани с орбитата на Мартинай, продължават своето тихо съществуване или претърпяват сложни метаморфози, при които следите на реалните собственици се размиват в лабиринт от процедури, докато някой в сянката продължава да събира рентата от онова, което не е попаднало под прокурорския печат.

Четири години след августовската мъгла на две хиляди и двадесет и втора година загадката около Ервис Мартинай остава отворена рана и удобен инструмент за политическа и криминална употреба, както ясно показват фактите, събрани за Свободният информационен канал. Ако той е мъртъв, значи неговите палачи са постигнали онова, което държавата не можа или не пожела да направи – да заличат човека, който знаеше твърде много за връзките между хазартните милиони, предизборните кампании и високите кабинети в полицията и съдебната власт. Ако пък някъде по света един четиридесет и четири годишен мъж с променено лице и чуждо име следи новините от Тирана през екрана на лаптопа си, той вероятно се усмихва криво, виждайки как старите му врагове получават присъди за несвършена работа, а бившите му партньори в униформи се возят в неговите коли. В крайна сметка на тази прокълната географска ширина истината никога не излиза докрай на светло, защото светлината е опасна за всички замесени – и за онези, които стрелят от засада по крайбрежието на Химара, и за онези, които пишат обвинителните актове в климатизираните кабинети на столицата. Империята на Краля на хазарта може и да е разфасована на хартия, но духът на неговата епоха е по-жив от всякога, скрит зад затъмнените стъкла на държавните лимузини, които профучават покрай обеднелите квартали със същата арогантност, с която някога ги караше самият той.

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван.