Ако има нещо, което българската политика отдавна е усвоила до съвършенство, това е способността да продава личната амбиция и суетата като „висша държавническа мисия“. Новината от Гоце Делчев, където Андрей Гюров и Георги Кандев с патетичен тон обявиха пред местния музей кандидатурата си за „Дондуков“ 2, на пръв поглед изглежда като поредната романтична претенция за „проевропейска алтернатива“. Зад кулисите обаче прозира толкова цинична и прагматична сметка, че евентуалната безрезервна подкрепа от страна на ПП-ДБ за тази двойка би граничила с политическо самоубийство.

Нека погледнем фактите без розовите очила на партийните PR централи. Формулата „инициативен комитет“ от години е любимият смокинов лист на играчи, които искат хем ресурса на партийните структури, хем свободата да им обърнат гръб на следващия ден. Истинският залог тук изобщо не е балотаж срещу Илияна Йотова, нито пък някаква илюзорна битка за сърцата на избирателите на ГЕРБ.

Голямата, неофициална тайна е, че тази кампания е замислена като удобен, щедро финансиран трамплин за бъдещ самостоятелен политически проект на тандема. Президентските избори са просто безплатен социологически сондаж – терен, на който да си преброят гласовете, да си изградят национална разпознаваемост и да преценят каква ниша да заемат след вота. А от чия нива ще жънат най-безжалостно? Точно от оредяващия, объркан и изтощен електорат на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“. Ако лидерите на десницата застанат официално зад тях, те буквално ще платят сметката за собственото си разпарчетосване и ще подарят партийните си ядра на хора, които утре ще ги атакуват на парламентарен терен.

Особено показателен е контрастът при вицепрезидентския кандидат Георги Кандев. Човекът с дълъг стаж в силовите структури, напуснал МВР точно навреме, за да тича маратони с Гюров и да се позиционира за „спасител“, всъщност преследва далеч по-приземени цели. Зад фасадата на строг радетел за сигурност и ред наднича класическата българска мечта: престижен държавен пост, солидна заплата, недосегаемост и най-вече удобството да си обслужваш спокойно личния висок стандарт и ипотеката в луксозния затворен комплекс „Делта хил“.

Всичко друго е димна завеса, опакована в скъп политически маркетинг. Ако ПП-ДБ решат да се хвърлят сляпо в тази авантюра на 12 септември, те няма да покажат мъдрост, а изумителна политическа наивност. Защото накрая сметката винаги я плащат онези, които са повярвали на евтините обещания, докато „новите герои“ просто преминават към следващия си бизнес план.