Два кратки дни. Това е всичко, което дели подписването на мащабен договор за 350 000 лева с ДДС от официалния старт на нашумелия Spice Music Festival 2025 в морския град Бургас. На 6 август Община Бургас сключва скандалния договор с фирмата „Културно-масова дейност МСА“ ЕООД, а само 48 часа по-късно, на 8 август, фестивалът вече гръмко стартира на територията на Пристанище Бургас под аплодисментите на многохилядната публика. Но истинската предистория на тази обществена поръчка, разплетена от държавните контрольори, не започва нито на 6 август, нито дори месец по-рано, когато общинската администрация формално отваря процедурата пред обществеността. Тя корени дълбоко в миналото, стартирайки с тайни споразумения за чуждестранни артисти, международни агенции, ексклузивни права за участия и музикална програма, чиято подготовка кипи зад кулисите дълго преди Община Бургас въобще да си направи труда да възложи официално организацията на събитието. Именно тази скандална хронология попада под безкомпромисната лупа на Агенцията за държавна финансова инспекция при мащабната инспекция на обществените поръчки на общината за 2025 година, поставяйки на дневен ред въпроса дали в българските общини изобщо съществува реална конкуренция или всичко се решава предварително зад затворени врати, особено на фона на гръмките амбиции Община Бургас да бъде домакин на Евровизия и да организира и нея по същия скандален начин.

Дебелите папки с доклада на АДФИ, излезли на бял свят на 30 юни 2026 година, подлагат на свирепа и детайлна проверка десетки процедури, разгърнати от местната власт в Бургас през изминалата година. Финансовите инспектори влизат в сградата на общината след разпоредба за пълна проверка на законосъобразността при разходването на публични средства, като под техния микроскоп попадат най-различни процедури, възложители и основания по Закона за обществените поръчки. Сред документите изскачат договори за строителен надзор на стойност стотици хиляди левове, борсова доставка на корабен газьол за нуждите на общинския флот и организацията на едно от най-мащабните и разпознаваеми музикални събития в региона. Разбира се, тези три ключови случая не могат и не трябва да бъдат слагани под общ знаменател, тъй като резултатите от проверката показват шокиращи разлики в действията на общинските чиновници. При доставката на гориво например инспекторите не откриват законови нарушения, но при останалите проверени процедури документите разкриват смущаващи практики, които будят сериозни въпроси сред данъкоплатците.

Един от най-тежките казуси в доклада е свързан с грандиозен проект за енергийна ефективност на многофамилни жилищни сгради, където общата прогнозна стойност на обществената поръчка е огромната сума от 2 649 933 лева без ДДС, разпределена в шест отделни позиции. Една от тези позиции засяга консултантска услуга за управление и строителен надзор при проектирането и изграждането на десет жилищни сгради в пренаселения комплекс „Меден рудник“. Около тази позиция се разгръща истински административен екшън, който впоследствие стига до скандално договаряне с предварително избрано дружество. Преди да се стигне дотам обаче, общината стартира уж конкурентна процедура, в която своите оферти подават редица компании, сред които се открояват известните фирми „Астра Консулт“ ЕООД, „Икар Консулт“ АД, „Хелиос Сити“ ЕООД и „Вастрой Консулт“ ООД. Още тук комисията започва да отстранява участник след участник под различни предлози, а инспекторите на АДФИ детайлно разглобяват всяко решение, мотив и техническо предложение, за да установят как законът е бил заобиколен, за да се стигне до удобен край на процедурата.

След като конкуренцията мистериозно се проваля, общинската администрация прибягва до изпитания подход за директно договаряне, откривайки процедура на 28 април 2025 година и изпращайки специална покана към „Ен Ар Консулт“ ЕООД. Само месец по-късно, на 29 май, е подписан тлъст договор на стойност 324 957 лева без ДДС. Точно в този момент сухият език на административните документи придобива зловещо практическо значение за бюджета. Когато една отворена процедура завърши с удобен провал и общината мине към директно договаряне, основният въпрос е дали първоначалните условия са били нагласени така, че да отсеят неудобните играчи. АДФИ анализира кристално ясно тези критерии, доказвайки че стотиците хиляди левове публични пари не винаги се разходват при условия на честна пазарна борба.

На този напрегнат фон проверка на чисто стопанските сделки показва и другата страна на монетата, доказвайки че държавните инспектори не търсят сензации на всяка цена. Когато се налага покупка на корабен дизелов газьол на стойност близо 100 000 лева без ДДС за общинските плавателни съдове, Община Бургас използва борсова търговия чрез Софийската стокова борса с посредничеството на „Смарт Кънсълтантс“ ЕООД. На 18 юли 2025 година е сключен редовен борсов договор с „Лукойл-България Бункер“ ЕООД за 99 998 лева без ДДС, като АДФИ проверява всичко до стотинка и не открива никакви нарушения. Този факт показва, че когато процедурите се водят почтено, контролните органи нямат основания за санкции, което прави казуса с музикалния фестивал още по-крещящ и неприемлив за обществото.

На 2 юли 2025 година ресорният заместник-кмет по култура сгазва лука, откривайки процедура за организиране на Spice Music Festival 2025 с прогнозна стойност 291 666 лева без ДДС, което прави точно 350 000 лева с ДДС. Избраният правен механизъм е изключително удобен – договаряне без предварително обявление. Вместо открит търг и състезание между продуценти и организатори, поканата е отправена директно и единствено към любимата на властта фирма „Културно-масова дейност МСА“ ЕООД. Договорът е парафиран на 6 август, а шоуто започва на 8 август. Само два дни! Но тези кратки срокове веднага лъсват като фалшив аргумент пред факта, че никой не може да организира световен фестивал за 48 часа. Самата община признава това в опит да се защити пред инспекторите, изтъквайки че международните звезди се капарират месеци по-рано, а агенциите изискват дълга предварителна подготовка, транспорт и техническо обезпечаване.

И тук избухва истинската бомба в доклада на АДФИ. Оказва се, че „Културно-масова дейност МСА“ ЕООД е сключвало договори с чуждестранни агенции и мениджъри много преди Община Бургас изобщо да стартира процедурата по обществената поръчка. В документите лъсват световни агенции като International Artists, Global Promotion Agency, Worldwide Entertainment и International Artists Holland. Зад тях стои цяло соѕ̆ездие от легендарни имена на поп и денс музиката от миналите десетилетия, които публиката в Бургас вижда на сцената: неповторимият Peter Andre, емблематичният Eagle-Eye Cherry, енергичните 2 Unlimited, бруталните Maxx, мелодичните Outlandish, денс иконата Whigfield и хитовите R.I.O., както и роден проект като Deep Zone Project и световните Benassi Bros. feat. Dhany. Тези частни договори са извадени от общината като броня пред инспекторите с цел да се докаже, че само тази фирма е могла да доведе тези артисти.

Това разкрива фундаменталния парадокс на целия казус и хвърля тежка сянка върху бъдещите планове Община Бургас да бъде домакин на Евровизия и да я организира по същата скандална схема. От гледна точка на комерсиалния бизнес логиката е ясна – музикалният пазар не чака българската администрация да се начуди коя процедура да пусне. Но от гледна точка на Закона за обществените поръчки възниква въпросът кой всъщност диктува правилата. Когато един частен организатор предварително договори изпълнителите, а след това общината обяви поръчка точно за тях и покани същия този организатор, се получава порочен кръг. Фактическата ситуация се създава нарочно, за да се елиминира всякаква конкуренция, а публичните средства се изливат в предварително определени джобове без право на избор за данъкоплатците.

Инспекторите на АДФИ дълбоко анализират този трик, установявайки че наличието на частни договори между фирмата и чуждите агенции по никакъв начин не оправдава законово изключването на конкуренцията при разходването на стотици хиляди левове държавни пари. Едно е да се установи, че даден субект може да направи фестивала с наличните си връзки, съвсем друго е да се докаже пред закона, че няма абсолютно никаква друга пазарна алтернатива и само тази фирма може да изпълни обществената услуга. В документацията изникват и други любопитни разходи, като например договор за 28 680 лева с ДДС между Община Бургас и дружеството за авторски права „МУЗИКАУТОР“, което доказва, че общите разходи на данъкоплатците за събитието далеч надхвърлят официално обявената сума на основния договор с организатора.

В края на своя подробен и задълбочен доклад финансовите инспектори стигат до желязното заключение, че е налице крещящо несъответствие между избраното от общината правно основание за договаряне без обявление и реалните фактическа обстановка. Макар докладът умишлено да спестява тежки квалификации за корупция или престъпления по служба, той поставя ребром въпроса дали местната власт има право да използва предварително създаден монопол върху изпълнителите като удобно алиби за заобиколване на закона. Докато лятото в Бургас отминава с шумни купони, пълни трибуни и хитове от 90-те, на студеното бюро на държавния контрол остават документите от една порочна практика, която заплашва да се превърне в стандарт при бъдещото домакинство на Община Бургас на Евровизия. Скандалът с поръчката за 350 000 лева доказва, че докато концертите траят броени дни, въпросите за прозрачността, честната конкуренция и безцеремонното харчене на публични средства остават да висят със страшна сила и след последната изпята песен на сцената.