Когато повече от три десетилетия стоиш пред екрана, в студията, в коридорите на властта и в собствената си памет, и гледаш как една и съща пиеса се играе с различен грим и все по-креслива музика, в един момент спираш да се ядосваш на аматьорите на сцената и започваш да се взираш в режисьорите в тъмното....
