Sometimes I think we live inside a gigantic glass dome where the air is slowly running out, yet everyone inside remains convinced that a fresh, invigorating breeze is blowing. You turn on the screen, listen to the figures in impeccably pressed suits, and at some point you look around with that strange, clinging sensation of...
Понякога си мисля, че живеем в някакъв гигантски стъклен купол, където въздухът бавно свършва, а хората отвътре са убедени, че навън просто духа освежаващ вятър. Гледаш телевизора, слушаш как говорят онези с безупречно изгладените костюми, и в един момент започваш да се оглеждаш наоколо със странното, лепкаво усещане за самотност. Сякаш целият свят е седнал...