Всичко започна с една телефонна килия в белградския затвор „Забела“ и усещането за несвършена работа, когато на свободния информационен канал започнахме да нищим тайните на подземния свят. Днес, когато Сретен Йосич – Йоца Амстердам – вече е напълно свободен човек след изтичането на условната му присъда в края на февруари 2026 година, сенките от миналото му в България се завръщат с чудовищна сила. Докато медиите в Сърбия отново претоплят старите криминални хроники за прякорите в белградския ъндърграунд, истинското злато на това разследване се крие другаде – в опустошената сръбска приватизация, фалшивите паспорти на границата и един огромен икономически съюз, който държавните служби се опитват да заметнат под килима от десетилетия.
Всичко избухва в онази зловеща пролет на 2009 година, когато самият Йосич застава пред съда в Белград и хвърля най-голямата бомба в новата ни история, заявявайки пред изумените магистрати, че по време на престоя му в България негови лични защитници и покровители били не кой да е, а тогавашният главен секретар на МВР Бойко Борисов и футболният бос Николай Гигов. Борисов винаги е отричал категорично, припомняйки желязната логика, че именно под негово ръководство Йосич беше арестуван и екстрадиран в Нидерландия, а Николай Гигов признава единствено старо познанство под фалшивото име Марко, свързано с футболни трансфери. Но истинският шок идва, когато разровим сръбските архиви и разкрием нещо много по-мръсно. Според документите от българската полиция, през 2001 и 2002 година, докато е обявен за международно издирване, Йоца Амстердам е преминал българо-сръбската граница дванадесет пъти под самоличността на Марко Милосавлевич. Дванайсет пъти! Човек с неговото досие се разхожда през граничните пунктове като у дома си, докато в София уж го издирват под дрънкане на оръжие, а според бившия шеф на НСБОП Румен Миланов службите са имали точна информация за огромни суми пари, събрани от престъпния свят и предназначени за „определено лице от прокуратурата“, за да бъде изкаран Йосич на свобода. Зад този театър се крие суровата реалност на една държавна машина, която затваря очи срещу тлъсти рушвети, докато на терен бандитите превръщат България в оперативна база за международните си операции.
Но истинската бомба на свободния информационен канал се разкрива, когато свържем точките между престъпния свят и най-мощната икономическа експанзия в Сърбия. През септември 2007 година самият Йосич се опитва да влезе с взлом в легалния бизнес, като печели на търг предприятието Еко-храна в Болевци за близо 27 милиона динара, но сръбската Агенция за приватизация светкавично спира сделката, след като влизат в сила законови промени, забраняващи на хора с криминални досиета да пипат държавни активи. Йосич удря на камък, но тук на сцената излиза българският енергиен бос Христо Ковачки, чието име се появява зад масовото изкупуване на десетки предприятия в съседната държава. Документ на Стопанската камара на Сърбия от 2008 година черно на бяло показва, че Ковачки е сред най-мащабните чуждестранни купувачи, придобил цели 15 фирми с над 8000 работници, сред които гиганти като Траял в Крушевац, Вулкан в Ниш, Невенова в Лесковац и рудника Ковин. Сръбската държавна телевизия RTS в своите архиви отбелязва, че след като преките опити на Йосич за купуване на предприятия пропаднали, медиите в Белград веднага започнали да говорят за подставени лица. И тук идва най-страшното разкритие – публикуваната изтекла справка на ДАНС цитира секретно писмо под номер 599 от 8 април 2008 година, изпратено от сръбската служба за борба с организираната престъпност до българските власти, в което се твърди в прав текст, че зад цялата тази приватизационна империя насред Сърбия всъщност стои Сретен Йосич, а Христо Ковачки е само неговото подставено лице. Схемата започва да се разпада с гръм и трясък, когато сръбските власти масово започват да прекратяват договорите на въпросните български компании заради неизпълнени инвестиции и източване на активи, а заводи като Сърбиянка във Валево потъват в несъстоятелност и скандали с прехвърляне на земи. На този фон свободният информационен канал поставя ребром въпроса: чии пари наистина стоят зад сръбската приватизационна приказка на Ковачки и защо българските служби услужливо са заровили глави в пясъка пред черните капитали на Йоца Амстердам? Сега, когато белградският криминален бос отново е на свобода, всички тези архиви излизат на светло, за да разкрият колосалната симбиоза между политика, сенчест бизнес и държавен пробив, която и до днес никой в София не смее да разплете докрай.


Оставете коментар