Свободният информационен канал днес публикува част пакет от документи и официални регистри, които разкриват стряскащата хронология на едно дълго предизвестено водно бедствие в община Струмяни. Когато на 24 и 25 август 2026 година придошлите води на реките Шашка и Злинска отново излязоха от кората си и сринаха мостове, пътища и къщи в Струмяни и Илинденци, в публичното пространство зазвучаха познатите политически обвинения и опити за прехвърляне на отговорност. Задълбоченият анализ на фактите и документацията обаче категорично отхвърля евтините политически манипулации, като например внушенията, че кметът на общината Емил Илиев е част от ГЕРБ. Проучването на изборните резултати показва, че Илиев е издиган през 2019 и 2023 година от „Обединени земеделци“, а негови основни опоненти са били именно кандидатите на ГЕРБ. Това сваля въпроса за партийната принадлежност на местната власт от дневния ред, но оставя на преден план много по-съществения и тежък въпрос за отговорността на държавните институции и централната власт през годините, когато рисковете в региона са били официално документирани, но системно пренебрегвани.

Документите, които Свободният информационен канал изнася на светло, доказват, че трагедията от август 2026 година не е внезапна капризна прищявка на природата, а резултат от десетилетно административно бездействие. Още в одитната документация на Сметната палата от 2017 година ясно личи проект, свързан с „Укрепване коритото на река Шашка“ – същата река, чиято разрушителна водна вълна нанесе тежките поражения това лято. Този период съвпада с управлението на третото правителство на Бойко Борисов, но самите намерения на хартия и счетоводните записи далеч не означават осигурено финансиране или завършен строеж. Въпреки това именно от тези години датират най-тревожните държавни констатации, които остават без адекватна реализация на терен, създавайки перфектната предпоставка за последващата разруха и безизходица на местните жители.

Най-безпощадният документ в архивите е официален доклад от 2019 година, където черно на бяло е записано, че на коригиран участък на река Струма в землището на село Илинденци е извършено проектиране за възстановяване на разрушена лява предпазна дига с дължина от 250 метра. Ключовото изречение в доклада е потресаващо: към съответния момент не е осигурено финансиране. Това означава, че централната власт, управлявана тогава от третия кабинет на Борисов, е знаела за точния мащаб на разрушенията, разполагала е с готов проект, но пари за ремонта просто не са били отпуснати. Тази липса на ресурс в критичния момент не е случаен пропуск, а част от порочна практика, при която превенцията се жертва заради липса на политическа воля, докато бедствието само не докаже колко фатално е било това решение.

Логичното продължение на тази политика на закъснели реакции се наблюдава през януари 2021 година, когато отново при управлението на ГЕРБ в община Струмяни е обявено частично бедствено положение заради поредната ерозирала дига на река Струма. Тогава държавата реагира с аварийни инжекции чрез договори, възложени от „Напоителни системи“ ЕАД на фирми като „Продимекс“ ООД, чиито суми са надлежно отчетени от Министерството на финансите. Това доказва, че по време на мандатите на ГЕРБ не е вярно, че не е правено нищо, но задава най-важния журналистически въпрос: защо тези аварийни ремонти винаги са били на парче и защо никога не са успели да осигурят трайна и дългосрочна защита на региона срещу следващия воден удар.

Нишката на обществените поръчки и строителството разкрива още по-любопитни детайли около фирмите, усвоявали милиони в региона. Специализираното строително дружество „Алди Комерс Груп“ ЕООД, управлявано от Велко Велков, се оказва сериозен играч с десетки договори с държавни и общински институции за над 110 милиона лева, като Община Струмяни е сред водещите ѝ възложители. Именно тази фирма изпълнява проекта за противонаводнителна защита по река Цапаревска, завършен през ноември 2021 година, който обаче е изцяло компрометиран само месец по-късно при декемврийските валежи. Въпреки че последвалите съдебни спорове с МРРБ завършват с решение на Върховния административен съд, че щетите са резултат от непреодолима сила и общината не дължи връщане на средствата, паралелът с последващите събития е обезпокоителен. През октомври 2023 година същата фирма печели поръчка за укрепване на ската под пътя Струмяни – Илинденци, а през 2025 година този обект продължава да гълта ресурс в общинския бюджет, преди през август 2026 година стихията отново да срине всичко.

Въпреки натрупаните данни, обективността на разследването изисква да се отбележи, че към момента няма преки доказателства за умишлено отклоняване на средства, шуробаджанащина или предварително корумпирани обществени поръчки, нито пък има основания фирмата изпълнител да бъде сочена като политически обвързана с определена партия. Това, което документите доказват безспорно, е хронологията на хроничния провал: знание за риска, липса на навременно финансиране през 2019 година, аварийни ремонти след бедствията през 2021 година, последващи трансфери на стотици хиляди левове през 2023 и 2025 година и накрая пълният крах на защитата през лятото на 2026 година.

Свободният информационен канал поставя петте фундаментални въпроса пред всички управляващи от последното десетилетие: кой точно е потулвал сигналите за опасните диги, кога институциите са разбрали за реалния мащаб на разрушенията, какви суми са поискани и отпуснати реално, какво е построено срещу тези милиони и къде са потънали гаранциите за безопасност на хората. Отговорите на тези въпроси ще покажат дали държавата ни е способна да извлече поука от собствените си грешки, или ще продължи да броди из калта на поредните обещания, очаквайки следващия неизбежен потоп.

НЕУСВОЕНИТЕ МИЛИОНИ И ПРИКРИТИТЕ ДОКЛАДИ: Защо институциите затвориха очи пред предупрежденията в Струмяни?

Зад сухите редове на държавните отчети, протоколи от междуведомствени комисии и общински бюджети се крие една много по-мрачна реалност, която обяснява защо природата винаги успява да изненада българската държава. Когато се анализират десетките хиляди страници документация, натрупани през последното десетилетие около община Струмяни, става ясно, че проблемите с водния баланс, ерозията на почвата и скатните срутвания никога не са били тайни за властта. Напротив, експертите от министерствата, регионалните служби и общинската администрация са разполагали с детайлни карти, технически доклади и експертни оценки, които буквално са крещяли за незабавна намеса. Вместо това обаче държавната машина е избирала пътя на административното мълчание, прехвърлянето на топката между институциите и чакането на следващия критичен момент, в който бедственото положение да оправдае отпускането на аварийни средства на тъмно.

Един от най-ярките примери за това бюрократично бездушие се открива в механизмите, по които държавата е отпускала или по-скоро е отказвала да отпуска средства в периода на най-интензивните предупреждения. Когато през 2018 и 2019 година междуведомствените комисии официално констатират, че лявата предпазна дига на река Струма в землището на село Илинденци е разрушена на дължина от 250 метра, експертите изготвят безупречен проект за нейното възстановяване. Този проект не е просто идея на хартия, а готов за изпълнение технически документ, изискващ конкретен финансов ресурс. Отговорът на държавата тогава обаче се изчерпва с едно лаконично изречение в официалния годишен доклад: към съответния момент не е осигурено финансиране. Това признание е смразяващо, защото показва, че централната власт е знаела къде ще стане пробивът, разполагала е с инструментите за неговото предотвратяване, но е решила да спести средствата, за сметка на сигурността на стотици хора и техните домове.

Тази философия на управление на кризата на парче ражда порочния кръг на аварийните ремонти, които след всяко ново наводнение гълтат огромни суми публични пари, без трайно да решават фундаменталния проблем. Когато през януари 2021 година регионалното бедствено положение принуждава институциите да отпуснат средства за спешни спасителни работи, парите се насочват към фирми изпълнители чрез процедури, чиято прозрачност и конкурентноспособност често остават дълбоко под въпрос. Обществените регистри показват, че дружества като „Алди Комерс Груп“ печелят десетки договори за десетки милиони левове с държавни и общински възложители, като в същото време изградените от тях съоръжения се оказват изключително уязвими при първия сериозен тест на стихията. Случаят с река Цапаревска, където финансиран по трансгранична програма обект е сринат само месец след приключването му, и последвалите съдебни спорове за стотици хиляди левове сочат за сериозни пропуски не само в строителния надзор, но и в цялостната концепция за изграждане на защитна инфраструктура.

Политическият оттенък на тези процеси става още по-сериозен, когато се проследят финансовите потоци след смяната на управленските модели в страната. През 2023 година, при служебен кабинет, държавата одобрява нов целеви трансфер от над 800 хиляди лева за укрепване на ската под пътя между Струмяни и Илинденци, а в общинските бюджети за следващите години сумите продължават да се въртят и надграждат, достигайки близо 870 хиляди лева в рамките на финансовата сметка за 2025 година. Въпреки тези сериозни инвестиции, чието пълно усвояване и отчетност все още подлежат на дълбока журналистическа и прокурорска проверка, поредният воден удар през август 2026 година доказва, че районът остава също толкова беззащитен, колкото е бил и преди десетилетие. Въпросът къде са потънали тези пари, какви точно строителни дейности са извършени на терен и дали подписаните актове за завършеност отговарят на реалното състояние на съоръженията, остава висящ и чака своите отговори.

Свободният информационен канал ще продължи да разглобява този сложен механизъм от документи, договори и отчети, настоявайки за пълна прозрачност от страна на всички институции, които през годините са разполагали с властта и ресурсите да предотвратят трагедията в Струмяни. Обществото има право да знае истината не през призмата на предизборни оправдания или удобни политически клишета, а чрез езика на фактите, договорите и експертните оценки. Защото докато отговорните фактори продължават да третират водната сигурност като бюрократична формалност и поле за усвояване на бюджетни средства, поредният потоп няма да бъде въпрос на лош късмет, а неизбежен резултат от системно дългогодишно бездействие.