Държавният ресурс в сектора на отбраната отново се оказва разчетен през призмата на непрозрачни обществени поръчки, съмнителни избори на изпълнители и административен мрак, който институциите старателно се опитват да пазят зад дебелите стени на ведомството. Официален доклад с номер ДИД1-СФ-40 от 31 юли 2026 година, излязъл от недрата на Агенцията за държавна финансова инспекция и насочен директно към държавното обвинение, разкрива стряскащи практики в Министерството на отбраната, където публичните средства се разходват с лекотата на лични спестявания, а законите за обществените поръчки се превръщат в препоръчителни художествени текстове. В центъра на това ново финансово земетресение е скандалният договор с номер ВИ-06-731, подписан на дванадесети декември 2023 година между военното ведомство и дружеството „ИВТ Дивелопмънт“ ЕООД, събитие, което според експертите от финансовия контрол съдържа достатъчно данни за престъпления от общ характер, за да бъде пратено за разследване на прокурорите, вместо да се потули с вътрешни дисциплинарни наказания или формални чиновнически отчети. Историята на този договор е класически пример за това как държавната машина в лицето на първостепенния разпоредител с бюджет намира начин да заобиколи логиката, разумната стопанска грижа и императивните изисквания на закона, за да осигури луксозни финансови инжекции на предварително харесани фирмени субекти в последните дни на годината, когато бюджетните излишъци трябва да се оползотворят на всяка цена, преди да са се изпарили в държавната хазна. Документът, изготвен след прецизна инспекция по изрично разпореждане на АДФИ и във връзка с постановление на прокуратурата, разглобява на съставни части цялата фасада от процедури, предварителни контролни механизми и вътрешни правила, с които ръководството на министерството се опитва да легитимира действията си, и показва голотата на една административна система, в която отговорността е размита между дирекции, съгласувателни подписи и мълчаливо съгласие на висшето ръководство.
Подозренията около „ИВТ Дивелопмънт“ ЕООД и ролята на длъжностните лица от Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“ и други ключови структури в МО повдигат въпроси, които далеч надхвърлят рамките на обикновения административен спор и засягат пряко националната сигурност в нейния най-уязвим сектор – разпределението на публичния ресурс. На фона на официалното мълчание на ведомството и опитите на министъра на отбраната да представи писмени становища и възражения, които да оспорят констатациите на финансовите инспектори, фактите сочат към добре смазана машина за усвояване на средства, където контролът е бил сведен до безсмислен ритуал, а общественият интерес е бил заменен от частния корпоративен апетит на фирма с непрозрачен профил и Съмнителен капацитет. Докладът не е просто поредната хартия в архивите на държавната администрация, а тежък обвинителен акт срещу стила на управление в министерството, където обществената поръчка не е инструмент за постигане на най-добро съотношение между цена и качество, а удобен канал за пренасочване на милиони левове към избрани частни джобове.
Когато се разгърнат страниците на доклада, става ясно, че предварителният контрол в Министерството на отбраната е функционирал единствено като фиктивен подпис върху хартия, чиято единствена цел е била да осигури формално алиби на хората, подписали решението за избор на изпълнител и последвалите анекси и плащания. Законът за финансовото управление и контрол в публичния сектор изисква желязна дисциплина, разделение на отговорностите и непрекъснат вътрешен мониторинг, за да се гарантира, че всяка стотинка данъкоплатски пари се харчи законосъобразно, икономично и ефективно, но в случая с договора с „ИВТ Дивелопмънт“ ЕООД тези принципи са били брутално пожертвани в името на бързото и безконтролно усвояване на бюджета. На дванадесети декември 2023 година, в навечерието на коледните празници, когато държавната администрация традиционно изпада в трескаво затваряне на финансовите години, в МО е подписан договор, който според финансовите инспектори се отличава с крещяща липса на документална обоснованост и икономическа логика. Въпросите, които възникват около този документ, са многобройни и неудобни за министъра и неговия екип, като се започне от това как точно е била определена прогнозната стойност на обществената поръчка, през това дали са били допуснати и други участници в процедурата или всичко е било нагласено за победа на конкретния фаворит, и се стигне до най-важния въпрос – реално изпълнени ли са дейностите по договора или милионите са отиле за платени фактури срещу кухи отчети и фиктивни приемо-предавателни протоколи. Инспекцията на АДФИ показва потресаваща липса на контрол върху изпълнението на поетите ангажименти, като експертите на агенцията са установили сериозни разминавания между това, което е заложено като изискване в техническата спецификация, и това, което реално е било доставено или построено на терен, ако изобщо е имало такова. В българската административна действителност договорите, сключени в края на декември, носят специфичен риск от фалшифициране на отчетите, защото се разчита на това, че контролните органи ще бъдат затрупани с хиляди други документи и няма да имат време да проверяват всяка позиция на място, но този път сметката без кръчмаря излезе крива, след като сигналът стигна до прокуратурата и предизвика пълномащабна финансова инспекция. Опитът на ръководството на министерството да защити действията си чрез формални писмени становища, изпратени в рамките на законоустановените срокове след получаване на предварителния доклад, не успява да убеди инспекторите в законосъобразността на процедурата, защото срещу правните аргументи на контролния орган стоят единствено празни чиновнически фрази и опити за прехвърляне на отговорността върху средни експерти, които са подписали документите под натиск отгоре. Въпросът, който виси със страшна сила в пространството, е кой точно политически или висш административен ръководител в Министерството на отбраната е разпоредил този договор да бъде подписан при тези условия и защо до този момент прокуратурата не е повдигнала официални обвинения срещу конкретни физически лица, при положение че данните от АДФИ сочат към класически пример за престъпление по служба и безстопанственост в особено големи размери. Журналистическото разследване на този случай показва, че „ИВТ Дивелопмънт“ ЕООД далеч не е случаен играч на пазара на държавни поръчки, а дружество, което през последните години успява по загадъчен начин да печели апетитни търгове в различни държавни структури, макар капацитетът му и материалната му база да будят сериозни съмнения сред експертите в бранша. Липсата на прозрачност около собствеността на фирмата, нейните реални финансови показатели и липсата на публично достъпна информация за предишните ѝ успехи в сектора на отбраната създават класическата картина на пощенска кутия или буферна структура, използвана за източване на публични средства чрез кухи обществени поръчки.
В цялата тази схема особено внимание заслужава ролята на Главна дирекция „Инфраструктура на отбраната“, която според устройствения правилник на министерството носи пряка отговорност за планирането, възлагането и контрола на строителните и инвестиционните дейности, но в този конкретен случай изглежда е действала като гумен печат за легитимиране на предварително взети решения от политическия кабинет. Когато един експерт от финансовия контрол или вътрешния одит в министерството си затвори очите пред липсата на обосновка, пред неизгодните клаузи в договора и пред отсъствието на реални гаранции за изпълнение, той се превръща в съучастник в престъпление срещу държавния бюджет, независимо дали го прави от страх да не загуби работата си, или срещу някакви скрити материални стимули. Докладът на АДФИ удря именно по тази болна точка на административната система – крушението на вътрешния контрол и личната безотговорност на длъжностните лица, които подписват документи за милиони левове с мисълта, че политическата власт ще ги пази вечно от правосъдието. Сега обаче, когато материалите са в ръцете на държавното обвинение, тези чиновници трескаво започват да търсят изкупителни жертви и да пишат обяснителни записки, в които се опитват да докажат, че тяхната роля е била чисто формална и че те са предупреждавали ръководството за евентуалните рискове, макар подписите им да стоят под всяко ключово решение за одобряване на разхода. Общественият интерес към този казус изисква пълна прозрачност, разсекретяване на колкото се може повече детайли около договора и неговото изпълнение, както и публичен отговор от министъра на отбраната защо е допуснал ведомството му да се превърне в сцена на финансови безобразия, които сега налагат намесата на прокуратурата. Гражданите на тази държава и данъкоплатците, които пълнят военния бюджет с надеждата тези средства да отиват за модернизация на армията, за защита на националния суверенитет и за достоен живот на военнослужещите, имат пълното право да знаят дали милионите им са потънали в джобовете на частни фирми чрез добре организирани схеми за източване на държавни поръчки. Свободният информационен канал продължава да следи развитието на тази гореща тема и няма да позволи на административния мрак и прокурорското мълчание да загладят поредния скандал на гърба на обществото, защото истината за това как се харчат публичните средства в министерството на отбраната е въпрос не само на журналистическа чест, но и на национално оцеляване. Договорът с „ИВТ Дивелопмънт“ ЕООД от дванадесети декември 2023 година трябва да бъде разчетен докрай, а всички отговорни лица – от подписалите се експерти до политическия ръководител, благословил тази сделка – трябва да получат своето заслужено място на скамната на подсъдимите, за да стане ясно веднъж завинаги, че държавната баница не е безхозяйствен ресурс за хранене на приближени кръгове и че законът важи с пълна сила дори и зад дебелите стени на военното министерство.
Тягосната сянка на милионите: как малка семейна фирма с петнайсет служители се превърна в абонат за десетки милиони от държавния бюджет

Оставете коментар