Зад фасадата на всяко успешно инфраструктурно намерение в българските общини често се крие бюрократичен лабиринт от решения, корекции и обществени поръчки, които далеч надхвърлят сухия език на законовите разпоредби. В края на лятото на 2026 година Община Велико Търново се оказа в центъра на общественото внимание заради казуса с реконструкцията на водопроводните мрежи на две от натоварените улици в града – „Йоновка“ и „Ниш“. Докато официалните канали на местната власт съобщават за мащабни инвестиции и дългосрочно подобряване на градската среда, журналистическите въпроси разкриват тревожни противоречия между отчетената готовност на проектите и внезапното прекратяване на първоначално обявената обществена поръчка. Този диалог между общинската администрация и независимите медии очертава много по-дълбок проблем за това как се подготвят, проверяват и изпълняват публичните средства в българските общини.

Историята на тези ремонти далеч не започва през юни 2026 година, когато в Регистъра на обществените поръчки се появява процедурата с УИН 00073-2026-0051. Още през лятото на 2025 година Община Велико Търново официално обяви, че обектите на улиците „Йоновка“ и „Ниш“ са сред одобрените инфраструктурни предложения в рамките на националната инвестиционна програма за общините към държавния бюджет. Финансовият мащаб на намеренията бързо придоби сериозни измерения, като в Държавен вестник бяха обнародвани конкретни стойности за съответните фази на проектиране и изпълнение. За реконструкцията на улица „Ниш“ е посочен проект на стойност 1 553 000 лева, а за улица „Йоновка“ – 893 000 лева, към които се добавят и допълнителни средства за следващи фази, надхвърлящи общо 3,25 милиона лева. На този фон официалните отчетни документи на Общинския съвет показват, че проектирането е приключило успешно и за двете улици са издадени валидни разрешения за строеж. Администрацията уверено заявява пред гражданите и институциите, че документацията е готова, финансирането е осигурено и предстои стартиране на строителните дейности.

Въпреки тази увереност, в края на юни 2026 година е обявена обществена поръчка с обща прогнозна стойност 337 026,57 евро без ДДС, разделена на две обособени позиции за двете улици, включваща не само подмяна на съществуващите улични водопроводи и сградните отклонения, но и реконструкция на канализацията, нови ревизионни шахти и линеен отводнител. Само дни след официалното стартиране на процедурата местният печат бързо съобщава, че дългоочакваните ремонти „тръгват“. Настъпва обаче внезапен обрат. Вместо да се стигне до отваряне на оферти и избор на изпълнител, процедурата е прекратена по силата на вътрешна проверка, която според официалните мотиви на общината е установила съществени пропуски и липсващи части в проектната документация, засягащи инженерни части като „Пътна“, „Геодезия“ и „План за безопасност и здраве“.

Този обрат предизвиква основателни въпроси от страна на граждани и журналисти, довели до официално заявление по Закона за достъп до обществена информация с вх. № 94ВВ14090-1 от 16 юли 2026 година. Искането е прецизно и насочено към четири ключови групи факти: пълната вътрешна преписка и протокола от проверката, установила нуждата от прекратяване в рамките на часове; информация за подписаните декларации по чл. 103 от Закона за обществените поръчки, екипа, подготвил заданието, и проверката за потенциални свързани лица; документални доказателства за финансовото обезпечаване и евентуалните рискове за него; както и данни за проведени пазарни консултации и евентуално съвпадение между предложенията на участниците в тях и грешките, довели до прекратяването.

Отговорът на Община Велико Търново, подписан от заместник-кмета Мариела Цонева, на пръв поглед изглежда изчерпателен, но при внимателен юридически анализ разкрива сериозни дефицити. Администрацията заявява, че на заявителя е осигурен „пълен достъп“ чрез препращане към профила на купувача, където се съдържат мотивите в решенията за прекратяване. Този подход обаче поставя под съмнение същността на самото право на достъп до информация. Искането не е било за общите мотиви на решението за прекратяване, а за конкретните доказателства, доклади и вътрешни протоколи, които са довели до тези мотиви. Администрацията нито потвърждава, нито отрича наличието на вътрешен констативен протокол, а вместо това препраща към вече публични документи, които обясняват какво е решението на възложителя, но не и как е взето то.

Още по-съществено е мълчанието на общината по отношение на техническия екип и предварителната подготовка. На въпроса кои лица са изготвили техническото задание и дали е правена проверка за свързаност, отговорът се ограничава до твърдението, че на този етап няма законово задължение за подписване на декларации по чл. 103 от ЗОП. По този начин администрацията избягва да предостави списък на експертите, външните консултанти или длъжностните лица, носещи отговорност за изработването на документацията. Подобно разминаване се наблюдава и по отношение на финансовото обезпечаване и пазарните консултации, където общината отново препраща към общи раздели от първоначалните обявления, без да представи конкретни доказателства за източниците на финансиране или да направи дълбочинния анализ дали предварителните пазарни консултации са съдържали елементите, които впоследствие са се оказали липсващи или погрешни в проекта.

Въпреки тези неизяснени въпроси и потенциални слабости в административното решение, което между другото съдържа и объркана правна указание за обжалване пред Административен съд Благоевград вместо пред компетентния местен съд, събитията на терен развиват съвсем друга динамика. Само няколко дни след подаването на заявлението по ЗДОИ, на 23 юли 2026 година, Община Велико Търново обявява нова обществена поръчка със същия предмет и със същата прогнозна стойност от 337 026,57 евро без ДДС под референтен номер 596983. Срокът за подаване на оферти е насрочен за края на август, което показва бързо административно прегрупиране за коригиране на допуснатите грешки.

Тази бързина обаче оставя открити фундаменталните въпроси на журналистическата и обществената отговорност. Ако проектната документация за улиците „Йоновка“ и „Ниш“ е преминала през официално отчетено проектиране, получила е съответните оценки за съответствие и за нея са издадени законни разрешения за строеж, то как е възможно впоследствие да се установят толкова сериозни пропуски в пътната част, геодезията и плана за безопасност и здраве, че да се наложи цялостно прекратяване на първата процедура? Кой носи отговорност за първоначално одобрения брак в документацията и дали за неговото поправяне или преработване общинският бюджет не плаща втори път средства на същите или нови изпълнители?

В този диалог между институционалния отговор и независимите въпроси проличава крехкостта на административната прозрачност. От една страна, общината формално изпълнява задължението си да информира обществеността, препращайки към отворени регистри и нови процедури, доказвайки че инфраструктурният процес не спира. От друга страна, избирателното мълчание по въпросите за вътрешния контрол, персоналната отговорност на проектантите и съпоставката с пазарните консултации подхранва съмненията, че грешките в публичните поръчки твърде често се коригират тихо, за сметка на времето и данъкоплатците, без ясна отчетност за причините довели до тях. И докато улиците „Йоновка“ и „Ниш“ чакат своите нови водопроводи, истинската проверка предстои не на строителната площадка, а в способността на местната власт да признае къде точно се е скъсала нишката между проектирането, контрола и изпълнението.