Всяка златна треска у нас следва един и същ сценарий: първо се отваря удобна вратичка в закона, после определени играчи натрупват колосални печалби на гърба на системата, а когато държавата най-после посегне да прибере дори скромна част от вересиите си, настава оглушителен вой за „съсипване на инвестиционния климат“. Точно това гледаме в момента около предложената в последния момент петпроцентна вноска върху приходите от самостоятелните батерии за съхранение на ток в проектобюджета за 2027 година.
Нека наричаме нещата с истинските им имена – бизнесът с батериите в България се превърна в печатница за пари не заради някакъв гениален технологичен пробив, а заради бруталния арбитраж и нормативните пропуски. Схемата е елементарна: през деня, когато слънцето пече и соларните паркове бълват енергия до степен цената на борсата да пада до нула или дори на минус, батериите поглъщат този практически безплатен ток. Вечер, когато потреблението скочи и цените хвръкнат до небесата, същите тези оператори го разтоварват обратно в мрежата на скъпа тарифа. Докато обикновените производители на електроенергия плащат отчисления във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, част от енергията, преминаваща през схемата със зареждането на батериите, удобно заобикаляше облагането. Това не беше пазарна икономика, а класическа аванта, превърнала страната ни в европейски рекордьор с цели 5.4 гигавата батерийни мощности за отрицателно време.
Днес лобистите в сектора ронят крокодилски сълзи, че 5% върху оборота ще им изядат маржа и ще ги оставят с жълти стотинки печалба. Този плач обаче издиша отвсякъде. Никой не инсталира един гигават нови мощности само за месец, ако бизнесът носи мизерни стотинки и е на ръба на фалита. Истината е, че финансовите им модели бяха калкулирани върху вечния рай на безконтролната спекула – да купуваш за стотинки (или да ти плащат, за да вземеш излишния ток на обед) и да продаваш за стотици евро вечер, без да дължиш нищо на обществения фонд. Междувременно същият този фонд СЕС е изцеден до дупка и трябва да намери милиарди евро, за да компенсира бизнеса и домакинствата именно заради ценовите шокове и дисбалансите на пазара.
Разбира се, управляващите действат по стария порочен тертип – прокарват текстове на тъмно, в последния момент и с тромавата формулировка да се облага целият приход от продажбата, вместо чистата печалба от търговския спред. Икономически по-грамотно щеше да е да се обложи самата разлика между покупната и продажната цена, за да няма оправдания за нерентабилност при по-малки маржове. Но дори и в този си груб вид, мярката слага край на една нечестна привилегия. Батериите ползват общата национална мрежа, печелят десетки милиони от нейните дефицити и е крайно време да започнат да плащат за поддръжката на енергийната сигурност, вместо само да източват каймака от скъпия вечерен ток.

Оставете коментар