Елегия за потъпканата софийска душа и изчезващия уют на центъра Има една София, която не е в черно-белите фотографии на нашите прадядовци, нито в пожълтелите спомени за „царското време“. Тя е по-млада, по-жива и все още пулсира под клепачите ми, когато затворя очи, за да избягам от днешния пластмасов и изкривен пейзаж. Това е София...

