СЕНЗАЦИЯ В „СВОБОДЕН ИНФОРМАЦИОНЕН КАНАЛ“: СТРАШНАТА ТАЙНА ПОД СОФИЯ! МРЕЖАТА ОТ ВОЕННИ БУНКЕРИ КРИЕ ЧОВЕШКИ ЕКСПЕРИМЕНТИ, ПОДЗЕМЕН ГРАД ЗА ПОЛИТБЮРО И ИЗЧЕЗНАЛИ БЕЗСЛЕДНО ХОРА!

На по-малко от петнадесет километра от жълтите павета на столицата, точно там, където равните ниви на Софийското поле се срещат с първите гънки на хълмовете край селата Равно поле, Мусачево и Нови хан, се крие тайна, за която държавните институции вече над три десетилетия упорито и гузно мълчат. За средностатистическия гражданин, който всекидневно пътува по околовръстното или магистрала Тракия, този район е просто земеделска земя, осеяна с бурени, изоставени стопански сгради и няколко вилни зони. Истината обаче е толкова зловеща, че надхвърля и най-развинтеното въображение на сценаристите на холивудски филми. Под краката на нищо неподозиращите столичани лежи гигантски, погребан в земята бетонен град от времето на Студената война, изграден с цената на човешки животи, излети хиляди тонове специална стомана и секретни експерименти, от които кръвта замръзва.

Екипът на нашата независима медия „Свободен информационен канал“ проведе мащабно и продължило повече от шест месеца журналистическо разследване, за да събере парчетата от един чудовищен пъзел. Успяхме да разговаряме с преки участници в строителството, с бивши офицери от строителните войски, с пенсионирани служители от специалните служби и с местни старци, които още помнят годините, когато целият този район беше обграден с три реда бодлива тел, контролно-пропускателни пунктове и въоръжени патрули с обучени кучета, готови да стрелят на месо без предупреждение.

За да разберем мащаба на драмата, трябва да се върнем назад във времето – някъде в началото на 60-те години на миналия век. В онези години на параноя, студена война и реален риск от ядрен сблъсък между Изтока и Запада, тогавашното висше държавно ръководство начело с Тодор Живков взима свръхсекретно решение. Целта е изграждането на огромен резервен команден пункт на Генералния щаб и Варшавския договор, съчетан с автономно убежище за членовете на Политбюро и техните най-близки семейства. За обекта обаче не е трябвало да знае никой, дори и редовите членове на партията.

Свързахме се с бай Иван, сега на 84 години, който живее в покрайнините на Ихтиман. През 1968 година той е изпратен там като млад старшина от строителните войски. Ръцете му още треперят, когато си спомня какво е видял. Човекът ни прие в скромната си къща, дълго се оглеждаше през прозореца и чак след като се увери, че няма външни хора, склони да разкаже част от преживяното. По думите му нощем районът се е превръщал в адски мравуняк. Камиони КрАЗ и Татра са извозвали пръстта в пълна тъмнина, само с габаритни светлини, боядисани в синьо, за да не се виждат от въздуха. Трудоваците са били разделени на отделни бригади, като нито една бригада не е имала право да общува с другата. Ако някой се опита да задава въпроси защо се копае толкова надълбоко и какъв е общият чертеж на сградата, още на следващата сутрин е бил товарен в закрит джип и изпращан в неизвестна посока.

Бай Иван си спомня как под земята са наливани стотици хиляди кубици специален руски водонепропусклив бетон с дебелина на стените от над два метра, подсилен с оловни панели. Комплексът е бил замислен да издържи пряк удар с тактическо ядрено оръжие и да осигури пълна автономия на избрания елит в продължение на най-малко три години. Имал е собствени дълбоководни сондажи за питейна вода на дълбочина над двеста метра, гигантски резервоари за гориво, автономни дизелови генератори колкото двуетажна къща, хладилни камери, операционни зали и дори киносалон за развлечение на партийните величия. Всичко това е било скрито под дебел пласт земя, замаскирано отгоре с обикновени дръвчета и фалшиви стопански бараки.

Но строителният мащаб е само външната страна на монетата. Истинският кошмар, който „Свободен информационен канал“ успя да освети, се крие в най-дълбокия и изолиран сектор на подземния комплекс, известен сред малцината посветени като Обект 117. В края на 70-те години там е оборудвано звено, работещо под прякото ръководство на научно-техническото направление на Шесто управление на Държавна сигурност в тясно сътрудничество с военни лекари от Ленинград. На това подземно ниво не са се правили просто учения по гражданска защита. Там са се тествали психотропни вещества, генератори за инфразвуково въздействие върху човешката психика и техники за пълна сензорна депривация.

Потърсихме за коментар бивш санитарен фелдшер, работил във военната болница по онова време, който днес живее в изолация в планинско село. Той потвърди под сурдинка, че за опитите са били използвани така наречените контингентни лица – предимно осъдени на смърт за тежки престъпления, чиито присъди са били формално изпълнявани по документи, но всъщност хората са били прехвърляни под земята за изпитания на психотронни оръжия и серуми на истината. Човекът ни разказа с разтреперан глас как през коридорите на обекта често са се разнасяли нечовешки писъци, а лекарите и охраната са ходели с тежки антифони и специални филтриращи маски, за да не попаднат под влиянието на излъчваните нискочестотни вълни.

Хората от Мусачево и Равно поле също носят своя неподправен, жив спомен от онези мрачни години. Разговаряхме с 76-годишната баба Верка, чиято къща се намира в края на Мусачево. Жената разказва как през 80-те години често пъти в малките часове на нощта при пълно безветрие земята е започвала да вибрира с особен, нисък тътен, който карал стъклата на прозорците да звънтят. В такива нощи всички селски кучета са виели на умряло, добитъкът в оборите е подивявал от ужас и се е блъскал в преградите, а хората са се събуждали с внезапно кървене от носа, жестоко главоболие и необясними пристъпи на паника. Местните са знаели, че военните правят нещо страшно под земята, но никой не е смеел дори да продума, защото за един погрешен коментар в хоремага човек е можел да се озове в лагера в Белене или завинаги да изчезне без следа.

През 1985 година обаче настъпва трагедия, която едва не срива цялата секретна програма. При мащабен опит с мощен нискочестотен излъчвател апаратурата дава тежък дефект и обратната вълна помита операторите в контролната зала на третия подземен етаж. Дежурният екип изпада в състояние на масова психоза и неконтролируема ярост. За броени минути хората вътре започват да се избиват помежду си с голи ръце. Ситуацията е овладяна едва след като специален отряд за бързо реагиране нахлува със защитни костюми. За да се предотврати изтичане на информация, телата на загиналите осем души са кремирани директно в котелното на бункера, а целият засегнат коридор е залят с тонове бързосъхнещ бетон и напълно изолиран от останалата част.

Когато настъпват политическите промени през 1989 година, подземният комплекс е изоставен на произвола на съдбата с поразително безхаберие. Най-секретната документация е набързо натоварена в камиони и изгорена на полигона край Сливница, част от ценното електронно оборудване е демонтирано, а масивните входове – формално затрупани с пръст и заварени. Но колосалните бетонни зали, шахти и тунели остават непокътнати дълбоко под повърхността.

През 90-те години и в началото на новия век мястото започва да привлича най-различни търсачи на приключения, дилъри, мародери и любители на така наречения урбекс туризъм. И точно тук започва най-страшната и съвременна част от историята, за която „Свободен информационен канал“ успя да намери преки доказателства. През последните години в района на изоставените шахти редовно изчезват хора. Официално тези случаи се записват в полицейските регистри като битови инциденти, изгубване в гората или напускане на страната, но реалността е коренно различна.

Един от най-фрапиращите случаи е от края на 2018 година, когато двама студенти, запалени по изследването на изоставени военни обекти, тръгват с фенери, въжета и камери към една от вентилационните шахти край Равно поле. Късно през нощта само единият от тях успява да се измъкне полужив, изподиран до кръв, с натрошени ребра и в състояние на пълен шок. Момчето прекарва две седмици в психиатрична клиника и месеци наред не може да произнесе нито една свързана дума, освен да повтаря, че долу има нещо живо, което ги е преследвало в пълната тъмнина и е повлякло приятеля му навътре в галериите. Въпреки че на място тогава бяха изпратени екипи на спасителната служба, издирването беше прекратено на втория ден под предлог за висок риск от срутване. Тялото на второто момче не беше открито никога.

Нашият репортерски екип посети района около най-дълбоките вентилационни шахти, придружен от опитен специалист по радиолокация. Това, което установихме с измервателните уреди, беше шокиращо. В радиус от около сто и петдесет метра около бетонните отдушници електронните устройства отказват да работят правилно, батериите на телефоните падат за минути, а магнитното поле показва резки, хаотични отклонения. Местни овчари твърдят, че през лятото в горещите нощи от шахтите се усеща студен въздушен поток с остър мирис на озон, хлор и разложени органични вещества.

Ние от „Свободен информационен канал“ задаваме директния и неудобен въпрос към Министерството на отбраната, МВР и държавното ръководство: Кой и защо продължава да крие истината за подземния комплекс под Софийското поле? Защо тези съоръжения не са подробно картографирани, отворени за независими експерти или окончателно и сигурно запечатани? Дали там долу все още не се съхраняват опасни химически и радиоактивни отпадъци от съветско време, чието изтичане в подпочвените води би отровило цялото Софийско поле? Или може би част от тези подземни нива продължават да се поддържат тайно като убежище за съвременния политически елит? Докато властта продължава да мълчи и да крие документите в секретните архиви, подземието край столицата ще продължава да дебне, да ражда кошмари и да поглъща човешки животи. Нашата медия няма да спре дотук и ще продължи да търси истината, независимо кой се опитва да я погребе в мрака.