Като онлайн издание „Свободен информационен канал“ от години следим темите, които официалната наука предпочита да подминава с мълчание, а държавните институции старателно заметат под килима на бюрокрацията. Но това, на което се натъкнахме през последните седмици в полите на Осоговската планина, надминава дори и най-смелите ни очаквания. Започнахме това журналистическо разследване след лавина от сигнали на наши читатели от Кюстендилския край, които твърдяха, че в затънтените гори около село Блато се крие нещо чудовищно, аномално и напълно необяснимо от гледна точка на познатата ни геология. Първоначалните слухове говореха за „извънземна скала“ и паднал от небето обект, но истината, която разкрихме на място, се оказа много по-дълбока, по-мистериозна и потенциално революционна за разбирането на нашето далечно минало.

Когато екипът ни пристигна на място в ранните сутрешни часове, за да избегне туристическия поток и да усети истинската атмосфера на региона, първото впечатление беше за пълна изолация и странна тишина. Село Блато посреща посетителите си със своите стари къщи, пусти улици и усещане за замръзнало време. Но истинската драма се разиграва на няколко километра навътре в гората, където горските пътеки стават непроходими за обикновени автомобили. Там, издигайки се над короните на дърветата като мълчалив страж от друга епоха, се намира обектът, който местните изследователи и ентусиасти наричат „Нещото“. Името може да звучи простовато, но мащабът и формата на скалния масив спират дъха и сковават съзнанието на всеки, който се осмели да застане под неговата сянка.

Пред нас се изправи гигантски скален блок, чиято централна част е оформена с такава стряскаща прецизност, че е невъзможно да останеш скептичен. Природата може да бъде велиък скулптор, но тук ерозията сякаш е решила да се превърне в съзнателен архитект. В камъка ясно се различават огромни празни очни кухини, които гледат право напред с мъртвешки студена фиксираност, извит нос с остри черти и зловещо отворена уста, сякаш направена да изрече проклятие към всеки нарушител на това свещено пространство. При промяна на слънчевата светлина, когато лъчите започнат да се плъзгат по вертикалните скални стени по време на следобедния здрач, изражението на това каменно лице сякаш оживява. То преминава от строга и безизразвена студеничавост до почти злорадствена усмивка, която кара настръхналата кожа на ръцете ти да те напомня, че тук човешкият крак не би трябвало да броди без предупреждение.

За да подходим максимално професионално и да избегнем евтините таблоидни манипулации, потърсихме мнението на независими изследователи и фотографи като Румен Зиновиев, който от години посвещава времето си на картографиране на причудливите скални формации в Кюстендилско. Неговите архиви показват стотици подобни обекти в района – от Попов камък край Невестино до мистериозното скално образувание „Чудо-юдо“ край село Четирци, където река Елешница сякаш извайва цяла галерия от антропоморфни и зооморфни фигури. Според неговите наблюдения тези скали не са изолирани природни капризи, а част от огромен, мащабен комплекс, разпръснат из цялата планина, който според неофициални хипотези може да е служил като древно тракийско светилище, астрономическа обсерватория или място за ритуални посвещения.

Но тук се сблъскваме с най-голямата стена пред истината – пълното бездействие на официалната академична наука. Когато се опитахме да потърсим коментари от регионалния исторически музей и национални археологически институти, се сблъскахме с непробиваема стена от мълчание и пренебрежение. За учените подобни обекти са просто резултат от милиони години изветряне, пукнатини и разпадане на скалните масиви под въздействието на дъжда и вятъра. Те отказват да финансират експедиции, да правят сондажи или да изследват микроструктурата на скалните изсичания, оставяйки терена напълно свободен за конспиративни теории, интернет спекулации и иманяри, които с удоволствие разкопават земята около тези паметници в търсене на скрито злато.

Именно този информационен вакуум ражда най-дивите митове. В социалните мрежи и алтернативните форуми скалата край Блато редовно е бъркана с други обекти като „Извънземното“ край село Каялоба в Родопите или скалните феномени край Кърджали. Някои автори стигат дори по-далеч, твърдейки, че тези лица са изваяни от извънземни цивилизации с помощта на лазерни технологии преди десетки хиляди години, за да служат като ориентир на космически кораби. Макар подобни теории да звучат абсурдно за рационалния ум, не можем да отречем факта, че те привличат хиляди българи, жадни за мистерия и алтернативен поглед към света, които всеки уикенд пълнят горските пътеки в търсене на загадъчното лице.

По време на нашия престой край скалния комплекс обаче забележихме и други детайли, които официалните туристически гидове обикновено протрупват с мълчание. В непосредствена близост до основното лице се виждат правилни геометрични изсичания в камъка, които трудно могат да бъдат обяснени с обикновени природни пукнатини. На места повърхността е подозрително гладка, сякаш обработена с тежък инструмент, а в основата на скалата се забелязват малки валове и улеи, които много напомнят на жертвени камери за оттичане на течности – класически елемент от тракийските скални светилища в Източните Родопи и Странджа. Дали нашите предци са използвали тези естествени скални формации, като са ги дооформили според своите религиозно-митологични нужди, или всичко е грандиозна игра на геологията? Това остава въпросът, на който никой все още няма смелостта да даде категоричен отговор.

Местните жители от околните села споделят тихомълком съвсем различни истории. Възрастните хора избягват да водят внуците си към местността след залез слънце, защото вярват, че там живеят духове на планината, а каменните лица пазят входове към подземни галерии, пълни със забравени съкровища и древни проклятия. Независимо дали вярваме в тези легенди, или ги отнасяме към фолклора, факт е, че атмосферата около скалата носи тежък заряд. Дори електронните ни устройства реагираха странно – батериите на две от камерите ни паднаха за минути при пълен заряд, а компасите на телефоните ни започнаха да се въртят хаотично в радиус от петдесет метра около скалния масив. Дали става въпрос за геомагнитни аномалии, каквито често се срещат в планините с високо съдържание на специфични руди, или за нещо друго, засега остава в сферата на догадките.

Ние от „Свободен информационен канал“ няма да се уморим да задаваме неудобните въпроси на институциите, които спят в удобните си кабинети, докато българското културно и природно наследство се руши от времето и се изоставя на произвола на съдбата. Обектът край село Блато заслужава сериозно научно внимание, защитен статут и задълбочени археологически проучвания, които да разпръснат мъглата от загадки около него. Независимо дали това каменно лице е дело на могъщата майка природа, изваяла го с търпението на вечността, или е заглъхнал паметник на забравена човешка цивилизация, то продължава да ни напомня за нашата собствена маловажност в този безкраен свят. То ни гледа от висините с онази същата загадъчна усмивка, с която е посрещало тракийски жреци, средновековни отшелници и модерни изследователи, и ни отправя тихо предизвикателство: да спрем за миг, да отворим сетивата си и да се опитаме да чуем какво се опитва да ни каже камъкът, когато всички останали мълчат.