Докато обществото и медиите сляпо се фокусират върху бляскавите магистрали, мащабните национални инфраструктури и показните държавни харчове, в сянката на софийските улици се намират държавни агенции и институции, за които обикновеният данъкоплатец никога не е чувал, а именно там се случва нещо мегаскандално. Докато всички гледат към големите обекти, зад затворените врати на държавната администрация се въртят милиони левове публичен ресурс под формата на съмнителни обществени поръчки, които остават скрити от масовия радар, докато скандалът не избухне с пълна сила. Един такъв ярък пример е Националният институт за недвижимо културно наследство, за който свободният информационен канал алармира още преди да излязат наяве най-шокиращите детайли от финансовите инспекции. Този малък наглед институт, който уж трябва да се грижи за историческата памет на България, се оказа епицентър на невиждан управленски и финансов хаос, който вече официално привлече вниманието на Софийската градска прокуратура и доведе до разтърсващ доклад на Агенцията за държавна финансова инспекция.

Мащабът на разразилата се криза става кристално ясен, когато се вгледаме в документите и констатациите, които разкриват брутално разхищение на средства в момент, когато културните паметници на страната ни рушат под тежестта на времето и бездействието. Според доклада на АДФИ с номер ДИД1-СФ-28-[11]/07.07.2026 година, финансовите инспектори са влезли в институцията по изрично прокурорско постановление по преписка №7954/2026 година, което безпощадно доказва, че не става въпрос за обикновена административна проверка, а за сериозни съмнения за извършени тежки престъпления от общ характер. Проверяваният период обхваща ключовите години 2023 и 2024, през които в институцията се е вихрил истински парад на усвояване на еврофондове и държавни субсидии. Ръководството на института, оглавявано през този период от арх. Петър Петров, е било наясно с тежкото състояние на администрацията, но вместо да засили експертния капацитет за спасяване на ценни сгради и археологически обекти, е насочило енергията си към провеждането на спорни процедури за обществени поръчки, чиито крайни получатели днес будят основателни въпроси в разследващите органи.

Най-скандалният елемент в тази схема е мащабната обществена поръчка с уникален идентификационен номер 03954-2023-0001, чийто предмет официално е доставка на специализирано техническо оборудване и три броя леки автомобили за нуждите на институцията, разпределени в шест отделни обособени позиции. Данните от свободния информационен канал сочат, че общата стойност само на част от тези договори надхвърля впечатляващите 1,3 милиона лева без ДДС, а с включването на данъците сумата доближава милион и половина лева. Сред облагодетелстваните фирми изпълнители се открояват дружества като „Еспас Ауто“, „Сиенсис“, „КАД Пойнт“, „Веком Гео“ и „ДЖИ ДИ АР СИСТЕМС“. Най-обезпокояващият факт, който моментално е привлекъл вниманието на финансовите инспектори, е невероятното съвпадение между прогнозните стойности, заложени от държавния орган, и реалните цени, предложени от печелившите фирми. При договорите с „Еспас Ауто“ разликата е едва 400 лева спрямо прогнозата, при „Сиенсис“ е пет лева, а при „Веком Гео“ е едва четири лева. Подобни микроскопични разлики в обществени поръчки за стотици хиляди левове са класически индикатор за опорочена конкуренция, предварително нагласени технически спецификации и напълно формално провеждане на процедури, които целят единствено узаконяване на предварително избран победител. Именно договорите от тази поръчка, носещи номера от Д-049 до Д-053, заедно с редица други контракти като Д-027, Д-038, Д-041, Д-043, Д-044, Д-045, Д-046 и Д-047, са подложени на унищожителен анализ в доклада на АДФИ.

Ситуацията придобива още по-мрачни цветове, когато се анализира финансовият поток към институцията през 2024 година, когато държавата отпуска допълнителни милиони под предтекст за засилване на административния капацитет. През пролетта на същата година са одобрени близо 180 хиляди лева за допълнителни възнаграждения на персонала, а през септември Министерският съвет отпуска още един цял милион лева по програмата за опазване на недвижимото културно наследство. Въпреки това огромно парично наливане, институцията не показва никакви видими резултати в основната си дейност, но за сметка на това стартира нови грандиозни поръчки. Сред тях е процедура за изграждане на външен асансьор и ремонт на административната сграда на стойност над 2,3 милиона лева, както и поръчката за изграждане на нов интернет сайт на стойност, която е била финализирана с притеснителна бързина в средата на декември 2024 година. Договорът за сайта, носещ номер Д-047, е подписан само пет дни след крайния срок за подаване на оферти, което показва пълна липса на прозрачност и съмнения за фиктивно състезание между кандидати.

Критиката към ръководството на института и лично към директора арх. Петър Петров е опустошителна и безкомпромисна. Обществеността с основание се пита как е възможно държавна структура, която уж страда от хроничен недостиг на експерти и финансов ресурс за защита на културните паметници от строителни багери в Пловдив и цялата страна, да намира стотици хиляди левове за луксозни автомобили, скъпа техника и интернет сайтове със съмнително качество. Самият директор в свои публични изяви в миналото е признавал за тежки проклятия в администрацията и липсващи дирекции, но вместо да почисти структурата от корупционни практики, мандатът му се оказва потънал в скандали около обществени поръчки. Опитът на ръководството да се оправдае с обективни затруднения е напълно опроверган от факта, че държавната финансова инспекция и прокуратурата вече са се заели сериозно с казуса.

Предаването на материалите на Софийската градска прокуратура означава, че държавното обвинение разполага с достатъчно доказателства за установени тежки финансови нарушения, които надхвърлят обикновените административни пропуски по Закона за обществените поръчки. Налице са всички белези на организирано източване на публичен ресурс чрез изкуствено разделяне или нагласяне на обществени поръчки, при които облагодетелстваните фирми са получавали милиони срещу минимална или липсваща реална полза за държавата. Всеки един от проверените договори разкрива тревожна тенденция на безконтролно харчене на пари, предназначени за опазване на българската история.

Отговорите на въпросите къде точно са потънали тези милиони и кой лично е разписал скандалните договори трябва да бъдат дадени в рамките на съдебните залове. Свободният информационен канал ще продължи да разобличава тези скрити схеми в държавната администрация, които остават незабелязани зад парапета на големите инфраструктурни проекти. Обществеността няма повече да търпи парите за култура и национална памет да се превръщат в лесна плячка за корумпирани чиновници и приближени до властта бизнес кръгове. Отговорните за този финансов грабеж в института трябва да понесат най-строгата отговорност пред закона, за да се сложи край на безнаказаността в държавните агенции, където зад гърба на данъкоплатците се вършат най-големите далавери.